Младият Роналд Дефео убива без причина родителите, братята и сестрите си, а от престъплението се ражда легендата за къщата с демоните на „Оушън авеню 112"

Всичко започва с телефонно обаждане до 911. „Един човек влетя в бара и каза, че родителите му са убити. Изтичахме до къщата и там наистина има простреляни хора", крещи в слушалката Джоуи Йесуит и след това сериозно се заплита, опитвайки се да обясни на диспечерката как точно се пише фамилията му. Подобна загуба на ценно време често може да се окаже фатална, но точно в този случай няма защо да се бърза. Всички в къщата на „Оушън авеню 112" са мъртви!

Майката, бащата и четири от петте им деца лежат безжизнени по очи в леглата си,

а навън най-големият син ридае неутешимо и моли ченгетата да го пуснат при любимите му хора. На мястото бързо се събират десетки униформени, също толкова журналисти и много повече любопитни зяпачи. На всички е ясно, че 13 ноември 1974 г. няма да е от скучните дни. Кървавата екзекуция моментално става новина номер 1 за стотици милиони американци и всички други обществено значими събития минават на заден план. Ще минат 5, 10, а после и 50 години, но случаят, кръстен от медиите „Ужасът в Амитивил", ще продължи да вълнува света.

Феновете на тежките криминални престъпления са привлечени не само от жестокостта на извършените убийства, но и от умело подклажданите слухове за свръхестествени явления в къщата, в която са убити членовете на сем. Дефео. В крайна сметка някои хора успяват да направят добри пари от цялата тази работа. Но за мародерите, спечелили от чуждото нещастие, след малко.

Нека се върнем отново към онзи 13 ноември, когато единственият оцелял от многолюдната фамилия хлипа и опитва да помогне на полицаите възможно най-бързо да стигнат до извършителя. В самото начало

всяко едно от ченгетата на местопрестъплението съчувства искрено на 23-годишния Роналд Дефео,

познат на всички в квартала с прякора Бъч. Младежът разказва на униформените, че точно тази нощ е бил застигнат от безсъние и още преди пукването на зората напуснал дома си, за да отиде на работа. После се видял с приятели и пред тях няколко пъти позвънил на домашния телефон, изказвайки на глас притеснението си, че никой не му вдига. Към 19,00 ч. Бъч се прибрал у дома, натъкнал се на убитите си родители и моментално хукнал към близкия бар, за да търси помощ.

Какво се случва после, четете в сп. "Космос" - бр. 12/2025.