Докато аз съм на власт, дума да не става”. С тези думи, възмутен, Симеон Сакскобургготски станал от масата, когато по време на неговото управление групата на юристите му предложила Народното събрание да приеме Закон за царските имоти. Това разказа пред "168 часа” бившият шеф на парламента проф. Огнян Герджиков по повод решението на Конституционния съд от 28 април 2020 г.

Тогава правистите много пъти обсъждали въпроса помежду си.

Съзнавали, че той е много деликатен, и стигнали до извода, че ако дойде друга партия на власт, може да има неблагоприятна развръзка за техния лидер. Така се стигнало до срещата, която предизвикала гнева на Сакскобургготски. "Отидохме при него и му казахме, че

не е ясно кой как ще тълкува този казус

- обясни Герджиков. - Затова му предложихме да приемем специален закон, с който да се уреди. Реакцията му ми направи много силно впечатление."

Така възможността еднозначно да се реши въпросът с царските имоти пропада и се стига до днешното положение, в което част от тях вече са присъдени на държавата, а за други се водят дела. Делото за "Царска Бистрица" в Боровец в момента е на последна инстанция във ВКС и беше спряно до произнасянето на Конституционния съд. Спорът за резиденция “Врана” е на втора инстанция в Софийcкия апелативен съд, a зa 16 500 декара рилски гори - нa пъpвa инcтaнция в Coфийcкия oкpъжeн cъд.

След произнасянето на Конституционния

съд въпросът има ли Симеон Сакскобургготски право на собственост върху имотите, в които живее, отново зацикли.

КС прехвърли топката към Народното събрание

"Дори и да искахме, нямаме право да решаваме този въпрос", коментира член на КС пред "168 часа". Обявен за противоконституционен, закон не поражда правни последици, гласи текстът. Тоест все едно Законът за одържавяване на имотите на наследниците на царете Борис и Фердинанд през 1947 г. го е нямало. Това заявиха магистратите, но в същото време отмениха съществуващата разпоредба, че възкръсва старото положение.

По този начин царските имоти нито са национализирани, нито ги връщат автоматично на Сакскобургготски.

“Ситуацията е различна при различните дворци.

Едно е за Ситняково, друго е за "Врана”. Безобразие ще бъде, ако бъде отнето правото на цар Симеон върху имота "Врана” - коментира проф. Герджиков. - Исторически е много ясно. Някои смятат, че фамилията Сакскобургготски е едва ли не най-бедната в Европа. Майката на Фердинанд е една от най-богатите в Европа. Дарява средства за построяването на Клементинската. Това е имотна фамилия.”

Царистите твърдят, че Сакскобургготски никога не е преставал да е притежател на дворците "Врана" и "Царска Бистрица", както и горите в Рила.

"Според решението на КС царят остава собственик, какъвто никога не е преставал да бъде. В закона за Конституционния съд, чл. 14, пише, че решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани", коментира пред "168 часа" бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. Според него на това основание не само че трябва да бъдат прекратени делата на държавата срещу Симеон, но има резон той

да поиска преразглеждане и отмяна на вече приключили дела.

Например за резиденция "Кричим”, която бившият премиер изгуби на три инстанции.

Според други юристи обаче това не е възможно, тъй като решенията на Върховния касационен и Върховния административен съд са окончателни.

"Няма основания за подобни действия. Достатъчно ясно е казано, че решенията на Конституционния съд не се прилагат към заварени съдебни производства и влезли в сила решения", коментират адвокати.

Бившият заместник-председател на Народното събрание Атанас Железчев изрази възмущение от избора на докладчик по делото. Константин Пенчев е бивш царски депутат от 2001 г. до избирането му за шеф на Върховния административен съд през 2004 г. Нещо повече - първоначалната регистрация на партията Национално движение Симеон Втори бе в неговия офис. Дълго време адресът стоя фиксиран в устава на НДСВ дори и след като царистите получиха собствена сграда на ул. "Врабча" 23.

Отсрещният отбор също не е доволен от решението на КС. Малко изненадан от него се оказа проф. Огнян Герджиков. На въпрос на "168 часа” какво практически означава решението за царските имоти, той отговори: "Там безусловно има много добри юристи, но това е деликатен въпрос, защото законодателството през годините се оказа непоследователно. Липсата в решенията доведе до двойственост и възможност за двузначно тълкуване.

Оттук идва големият проблем.

Заставам на позицията на Георги Марков, но очевидно не се възприема еднозначно.”

Според бившия председател на Народното събрание логично е автоматично царят да остане собственик на имотите, щом законът от 1947 г. е противоконституционен. "Не може да не ги ползва, това е заварено положение, но какъв закон ще се приеме оттук нататък, не знам”, допълни професорът.

След решението на КС делата, които бяха спрени заради жалбата, може да се възобновят. Към тях вече не може да се приложи като доказателство законът от 1947 г., защото е противоконституционен. Но този факт не води до развръзка. Адвокатите на царя имат и други аргументи, а не само това, че щом е одържавен един имот, то значи е бил частен.

Съдът разглежда всяко основание - дали държавата е била единствен собственик от самото начало,

или дворецът или горите са станали впоследствие държавна собственост. От кантората на адвокат Ирен Савова, която представлява Министерството на регионалното развитие в жалбата срещу Сакскобургготски, не коментираха решението на КС по запитване на "168 часа” до редакционното приключване на броя. Царските адвокати бяха лаконични, че трябва да се изчака краят на делата.

За да се запълни правният вакуум, Народното събрание трябва да напише специален закон. Но не за царските имоти, а принципен. В него ще се каже какво се случва с отменените нормативни актове - връща ли се старото положение, или произтича нещо друго. В случая става дума за този от 1947 г. и има ли изменение на собствеността на царските имоти, но бъдещият закон може да третира и други казуси.

С точка 4 от решението КС се отмята от друга своя правна норма от 1995 г. - че щом един текст е противоконституционен, се връща старото положение. Което вече бе оспорено от бивши конституционни съдии като Георги Марков.

Има още един много спорен въпрос - за обезщетението, за което някои царисти смятат, че може да претендира Симеон Сакскобургготски. Става въпрос за периода от 1947 до 1998 г., когато не е могъл да използва имотите, ако бъде прието, че са автентично негови.

"Дори да пожелае да претендира за вреди, законът твърди, че може да се предяви иск до 5 г. след изтичане на основанието, на което е подаден. Тоест това е могло да бъде до 2003 г. Сега вече няма как”, коментираха юристи.

От друга страна, в серия от решения

ВКС уважава претенции във връзка със закони, противоречащи на правото на ЕС.

"Съществува правило, че държавата трябва да обезщети пострадалите от противоконституционно решение”, допълниха юристи.

Парично възмездие обаче царят щеше да получи само ако съдът беше решил, че държавата е станала собственик на имотите на основание на закона от 1947 г. Ако се докаже, че изначално неговите баща и дядо не са притежавали лично дворците, няма как да се оплаче от щети.

"Не може да се поиска обезщетение - решението на КС има действие занапред. Има други законодателства, където се приема и т.нар. ретроактивно действие, но в българското не”, коментира проф. Герджиков.

Докато Народното събрание не се произнесе,

делата за царските имоти ще продължат да се водят по общия ред. Но ако депутатите не приемат закон, Сакскобургготски би могъл да поиска обезщетение за бездействието им.

А когато делата приключат на три инстанции и в случай че решенията са в полза на държавата, той би могъл да заведе искове в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за да продължи битката за имотите. Той се жалва там от наложения през 2009 г. мораториум върху всякаква дейност върху тях, докато не се произнесат окончателно магистратите.

Работата на европейските съдии обаче обикновено се бави. Както и в този случай - вече 11 години.