Опирайки се на постигнатото от него примирие в Газа, американският президент Доналд Тръмп няма да може да устои на изкушението да се опита да положи основите на „траен мир" в Близкия изток – задача, която не е успял да изпълни нито един от предишните американски президенти – пред повече от 25 арабски и европейски лидери, събрали се днес в египетския курорт Шарм ел Шейх.

Шансовете на Тръмп за успех зависят от неговото пряко участие в изпълнението на най-трудните етапи от споразумението за Газа, които следват примирието, размяната на затворници, доставката на хуманитарна помощ и възстановяването. Предстои фаза, в която преходна власт ще поеме управлението на ивицата, последвана от създаването на „международни стабилизационни сили" и накрая най-сложният проблем: да се накара "Хамас" да се откаже от оръжията си и да се убеди Израел да се оттегли напълно от Газа.

Това изисква интензивно участие на САЩ, арабските страни и Европа, за да бъдат преодолени препятствията. Тръмп няма да се поколебае да се възползва от всеки напредък, постигнат в Газа на регионално равнище, като ще се постарае да избегне грешките, които доведоха до неуспеха на неговите предшественици да намерят трайно решение на 76-годишния конфликт.

Тръмп разчита на традициони методи и не се колебае да използва военното и икономическото влияние на Америка, за да реализира стратегията си. Отправната точка сега е Газа, където, ако не беше натискът, упражнен от американския президент върху израелския премиер Бенямин Нетаняху, примирие не би било възможно. Говори се, че Нетаняху е отхвърлил миналата година подобен план за Газа, предложен от администрацията на бившия американски президент Джо Байдън.

Чрез икономически сделки и лична намеса Тръмп залага на прокарването на споразумения, които излизат извън рамките на Газа. Ето защо той върна своя зет Джаред Кушнър на преден план заедно със Стив Уиткоф. Двамата предпочитат „сделките" и включването на икономически фактори в преговорния процес, както и предлагането на нестандартни идеи.

Тръмп е изправен пред най-голямото си предизвикателство в областта на външната политика днес, тъй като се забърква в най-сложния конфликт в съвременната история, въпреки съпротивата от страна на избирателната му база от привърженици на движението „Make America Great Again" (MAGA), които се противопоставят на участието на САЩ в Близкия изток и предпочитат да се фокусират върху вътрешни проблеми и Китай.

Те основават своята опозиция на опита на предишните американски президенти за решение на палестинско-израелския конфликт - Бил Клинтън бе близо до постигането на историческо споразумение в Кемп Дейвид през 2000 г., а неговият предшественик Джими Картър, въпреки успеха си в сключването на мирен договор между Египет и Израел, не успя да приложи другата част от договора, която включваше пет години самоуправление за Западния бряг и Газа, преди палестинците да получат право на самоопределение.

Без Иран няма да има мир  в Близкия изток.

Когато Тръмп говори за разрешаване на конфликтите в Близкия изток, той не изключва Иран от новите споразумения, които предвижда за региона. Поканата на Държавния департамент на САЩ към иранския президент Масуд Базшкиан да участва в днешната среща на върха в Шарм Ел Шейх беше забележителен жест, в отговор на подкрепата на Иран за прекратяване на огъня в Газа. Външният министър Абас Арагчи изрази тази подкрепа в събота, без да пропусне да спомене съществуването на ирано-американски контакти чрез посредници и да изрази отвореност към всякакви предложения от Вашингтон за възобновяване на ядрените преговори, които са преустановени от юни поради израелски и американски удари.

Изглежда, че споразумението за прекратяване на огъня в Газа представляваше негласна размяна на послания между Иран и Запада, тъй като конфликтът в региона започна оттам и беше прекратен от същото място. В петък, 10 октомври, в иранските градове избухнаха демонстрации под лозунга „Добрата новина за победата". Протехеранската група на хутите празнуваше в Сана под лозунга „Газа триумфира... с потопа на свободните", сякаш споразумението за Газа, ако бъде финализирано, ще установи ново равновесие.

С цел да отворят отново вратата за дипломацията, Западът се опита да оправдае насилственото поведение спрямо Иран като необходимо за постигането на мир в Газа. Тръмп счете атаката срещу Иран и бомбардирането на неговите ядрени съоръжения за решаваща стъпка към успеха на това споразумение и дори за прелюдия към етап, в който Иран ще бъде „ефективна част от всеобхватно мирно споразумение". Това повдига въпроси дали ислямските страни, участващи в срещата на върха в Шарм Ел Шейх по въпроса за Газа, се движат към по-всеобхватен мир между Израел и ислямския свят в рамките на подкрепата за решението за две държави.

От страна на съюзниците на Иран, изявленията на руския президент Владимир Путин по време на срещата на върха „Русия и Централна Азия" в Таджикистан подсказват, че Москва се стреми да играе ролята на посредник между Израел и Иран - той заяви, че Тел Авив е информирал страната му, че не желае конфронтация с Техеран. Тези усилия изглеждат като опит на Русия да докаже на Тръмп, че е в състояние да подкрепи плановете му за мир в Близкия изток.

Решението на иранския въпрос може да дойде в рамките на регионална структура, наподобяваща инициативата на Джавад Зариф за създаване на ядрена ОПЕК, както и предложението на бившия американски министър на енергетиката Ернест Мониз за създаване на регионален ядрен съюз за сътрудничество в Близкия изток.

В крайна сметка Техеран може да прибегне до политиката на „стратегическо търпение", която следваше по време на първия мандат на Тръмп, но Близкият изток след споразумението за Газа сега се изправя срещу Иран. Кризата вече не е свързана с Тръмп, а с геополитиката, която вече не обслужва традиционната иранска политика, а това може да подтикне Техеран към частично споразумение, за да отвърне непосредствената заплаха, или към всеобхватно споразумение, което му гарантира запазването на регионалните му интереси.

Настъпи  ли краят на проекта "Ислямска съпротива" и илюзиите в арабските общества

Споразумението за прекратяване на войната в Газа не сложи само край на тази война, но и на цяла една политическа ера. В продължение на двадесет години ислямски и крайно леви въоръжени милиции твърдяха, че са способни да оформят и изградят независимо и обещаващо бъдеще в Близкия изток. "Хамас" не е единственият губещ; всички въоръжени групи загубиха.

"Хизбула" подписа споразумение с Израел да  предаде оръжията си на държавата. Ливански територии остават окупирани от Израел, докато не бъдат предадени всички оръжия на групата . Всички лидери на партията бяха убити във войната с Израел, а селата в южен Ливан бяха разрушени, а техните жители, повечето от които бяха от  семейства на бойци и  поддръжници на терористичната групировка бяха разселени.

На хутите ще им бъде много трудно да оправдаят атаките си, след като "Хамас" се предаде и се съгласи с продължаващото присъствие на Израел в ивицата Газа.

Самият Иран, създател и двигател на така наречения "проект за ислямска съпротива", който е похарчил милиарди долари за формирането на паралелни въоръжени милиции в някои страни от региона, се сблъска с трудно изпитание в 12-дневната война с Израел и изглеждаше слаб и неспособен да неутрализира израелското военно превъзходство.

Това, което се случва сега, не е краят на войната, а по-скоро краят на проекта на Иран да унищожи  държавите в Близкия изток. Иран  загуби не само военно, но и политически, след като не успя да представи модели на управление, които да могат да се конкурират със Запада и арабските държави от Персийския залив.

Споразумението за Газа разкри лъжливостта на реториката за „оста на съпротивата" и показа, че отхвърлянето на модерността  и държавността и разпространяването на религиозния екстремизъм не са защита на религиозната и културната идентичност, и не изграждат общества и поколения, способни да се справят с предизвикателствата на технологичните и научни постижения на Запада и света.

Всъщност споразумението в Газа е капитулацията на "Хамас" и преди това на "Хизбула", на кръстника на тероризма Башар Асад, предстоящия крах на хутите и капитулацията на Иран. Всички тези събития бележат края на проекта на смърт, унищожение и вечен конфликт с Израел и Запада в името на илюзии, които са заблудили  умовете на народите в региона в продължение на почти  век.