Нишанджиите били изключително точни стрелци, изучавали "мишената" дни наред преди единствения смъртоносен изстрел

Историкът от Врачанския музей Нели Иванова отдавна прави изследвания къде точно е лобното място на Христо Ботев и сподели пред “24 часа-168 истории”, че не е изключено то да е около Крушовишкия извор - в подножието на връх Камарата. Според нея след боевете четниците вероятно са слезли там, за да утолят жаждата си.

“След битката Ботев е спрял там, за да обсъдят как да продължат, и според свидетелствата на Никола Обретенов, на Апостолов -

войводата

се е изправил,

огледал се е да види къде са останалите от четата - казва Стоянова. - Тогава местността е била гола, незалесена, имало е голяма видимост.”

Според нея вече има нови изследвания, подкрепени с документи, че убиецът е бил черкезин. Причината за това допускане е, че мюсюлманската редовна армия е имала правила - след боевете да се изтегли в селата, за да може бойците да се нахранят и да починат. Тези указания обаче не важат за наемната войска - черкезите и башибозука, които са се интересували предимно от плячкосване.

“Черкезите са били разселени от Прикавказието в Северна България, където е имало обезлюдени територии”, разказва Стоянова.