България е важна за Европа - само през последния месец у нас бяха 4-ма еврокомисари и председателят на Европейския съвет, казва Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, пред СТОЯН ИЛКОВ в интервю за "24 часа"

- Г-жо Чобанова, в навечерието на 9 май – Деня на Европа, какви са основните приоритети на Европейската комисия за България през следващите години?

- Най-напред честит 9 май! Нека се гордеем като българи и европейци! Денят на Европа е празник на единството. Празник на мира и солидарността. Тази година този ден е по-специален, защото честваме 75 години от изключителната декларация на Робер Шуман, която полага основите на ЕС в днешния му вид. Това е 75-годишна история на обединяване, изграждане на мостове към общото благо и съсредоточаване върху това, което ни обединява: нашите споделени ценности, нашата уникална история и традиции, вдъхновяващо изкуство, музика и архитектура, красива природа.

България е важна за Европа. Знак за това е, че само през последния месец у нас на посещение дойдоха четирима еврокомисари, както и председателят на Европейския съвет Антонио Коща. Очакват се и много нови визити от ЕК.

Този 9 май е първият, в който българските граждани преминават свободно през сухопътните вътрешни граници на Шенген. Надяваме се на още постижения през идните месеци. Работим по изготвянето на извънредния конвергентен доклад, който ще оцени доколко България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната – едно от най-силните постижения на ЕС. Нашата единна валута, еврото, изразява свободния ни начин на живот. То не само улеснява бизнеса и пътуването, но и ни сближава.

Знаете, че Европейската комисия работи с българското правителство и по преразглеждането на Плана за възстановяване и устойчивост, след като през април България подаде такова искане. Очакваме България да инвестира своевременно предоставените ѝ средства в сектори като енергетика, транспорт, образование, здравеопазване и инфраструктура. А също да осъществи реформите, които да направят икономиката по-устойчива и конкурентоспособна в глобален мащаб.

Реформи се правят не само в България, но навсякъде в нашия съюз. Искаме да запазим и развием високия жизнен стандарт и социалната сигурност в Европа, затова се нуждаем от силни предприемачи и конкурентоспособни компании. Те трябва да могат да привличат капитали и да създават продукти с висока добавена стойност. Затова вече направихме важни промени – намалихме административната тежест за бизнеса. Сега фокусът е върху подобряване на капиталовите пазари в Европа, така че частни инвестиции и фондове да остават на нашия континент, вместо да се пренасочват към Америка или Азия. Предложихме и промени в настоящите еврофондове, така че по желание на държавите част от средствата да могат да се пренасочват към иновации или отбрана. Всички тези възможности се отварят и пред българската икономика с перспектива за повишаване на БВП.

През юли ЕК ще представи проекта за новия 7-годишен бюджет на ЕС – той ще очертае секторите, в които ще се насочват колективни европейски инвестиции в периода 2028–2034 г. Това са публични средства и е важно всяко изразходвано евро да носи максимален ефект.

- Какви ще са основните предимства за България от присъединяването към еврозоната? И как Европейската комисия подпомага страната ни в процеса на подготовка за приемане на еврото?

- Еврото вече е част от ежедневието на над 340 милиона европейци. Хората в страните, които го използват, са доволни – 81% споделят, че общата валута им е донесла ползи - по-ниски трансакционни разходи, повече инвестиции и икономическа стабилност. Разбираме, че сред българските граждани все още има известни притеснения от замяната на лева с еврото. Но тази тема не бива да се превръща в разделителна линия в обществото – както и не стана в другите европейски държави преди нас. Подобно на присъединяването към Шенген, членството в еврозоната ще донесе на България само икономически ползи. Еврото обединява различията и зачита националната идентичност. Българските национални символи ще присъстват върху евро монетите, както показа БНБ. Освен това страната ще участва във вземането на решения в Европейската централна банка. Еврото е стабилна и доказана валута – вече 25 години. От въвеждането ѝ на 1 януари 1999 г. до днес средната инфлация в еврозоната е едва 2,09%. Еврозоната е на второ място сред водещите световни икономики по брутен вътрешен продукт на човек от населението. Стабилната валута в комбинация с достъпа до единния пазар прави Европейския съюз глобален икономически и геополитически фактор. Това е средата, в която България ще има още по-силно присъствие след приемането на еврото. Европейската комисия активно подкрепя България в подготовката за присъединяване към еврозоната. Работим активно с българските институции. Очакваме положителни резултати.

- Как Европейският съюз може да укрепи позициите си в световната търговия, особено в контекста на търговските конфликти между големите икономики като САЩ и Китай, и как това би се отразило на България?

- Европейският съюз винаги е предпочитал решения, постигнати чрез диалог и преговори. Нашият подход е рационален и пропорционален. Свободната търговия е в самото ДНК на Европа – ЕС е надежден партньор, ценен от трети страни по света. Затова поддържаме активни търговски отношения на глобално ниво. Съюзът разполага с най-голямата мрежа от търговски споразумения в света – по-конкретно, говорим за 46 споразумения със 78 държави. И ще продължим да градим мостове с всички партньори, които споделят нашите ценности и се стремят към справедлива и прозрачна търговия. В същото време ЕС се нуждае от дълбоки структурни реформи, за да укрепи позициите си в световната икономика. Трябва да подобрим инвестиционния климат, да намалим административната тежест и да насърчим иновациите. Затова стартирахме инициативата “Компас за конкурентоспособността” – план за стимулиране на растежа в стратегически сектори чрез по-малко регулации и създаване на нови предприятия. Амбицията е да отваряме повече фирми, отколкото затваряме и да произвеждаме повече стоки с европейска марка.

Въвеждаме реални промени, с които всичко да стане практически по-бързо, по-ясно, по-лесно за фирмите. Като резултат очакваме обща годишна икономия от административни разходи от 6,3 милиарда евро и допълнителен инвестиционен капацитет от 50 милиарда евро.

ЕС се ангажира да подобри достъпа до капитал за стартиращите и разрастващите се предприятия, т.нар. Start-up & Scale-up. Предстои комисар Екатерина Захариева да представи специална стратегия с мерки за увеличаване на рисковия капитал за иновации. Тя проведе широки обществени консултации с бизнеса и инвестиционните среди, за да осигури практична и работеща рамка. Важната работа на комисар Захариева ще има положително влияние и върху България – чрез подобрен достъп до външни пазари, чрез по-добри възможности за износ, инвестиции, партньорства и нови работни места. Участието на страната ни в един силен, иновативен и стратегически ориентиран Европейски съюз е възможност, която трябва да бъде използвана пълноценно.

- Какви са вашите виждания за ролята на България в укрепването на европейската сигурност и отбранителна политика?

- Европейският съюз е преди всичко проект за мир – но днес вече е ясно, че мирът не може да бъде гарантиран без модерни отбранителни способности. Когато край границите на Европа действат агресивни режими, сигурността ни изисква стратегически подход и реални инвестиции в отбраната. След нападението над Украйна Европейският съюз научи важни уроци. Това доведе до историческото решение на лидерите на ЕС през март - те възложиха на Комисията да разработи инструменти за съвместно и интелигентно финансиране на отбранителните способности на съюза.

Българската отбранителна индустрия има традиции, капацитет и възможности, които могат да бъдат надградени. Български фирми вече участват в европейски проекти в областта на отбранителните научни изследвания – това е стъпка в правилната посока. Оттук нататък българските институции трябва да определят къде се крие допълнителният потенциал – било то в изграждане на отбранителна инфраструктура, модернизация на производствени мощности или разработване на ново оборудване. ЕС вече предлага мащабни възможности за съфинансиране на отбранителната индустрия с пряк икономически ефект – създаване на работни места, икономически растеж и развитие на цели индустриални вериги. Много от тези проекти могат да бъдат и с двойна употреба – т.е. едновременно да повишават способностите на въоръжените сили и да допринасят за икономическото развитие на регионите. Това е възможност, която България не бива да пропуска.

- Как Европейската комисия подпомага държавите членки в адаптирането към новите технологии и изкуствения интелект?

- Изкуственият интелект носи със себе си както потенциал, така и рискове. Затова Европейският съюз не се стреми да ограничава развитието му, а да го насочи по отговорен път. 84% от европейските граждани смятат, че ИИ трябва да бъде внимателно управляван. И ЕС първи в света прие законодателство за етичен изкуствен интелект. Това означава, че ИИ няма да може да се използва за шпионаж, дискриминация или манипулация. Технологията трябва да бъде в услуга на човека, а не обратното.

Вече се създават първите европейски “фабрики за изкуствен интелект”, включително в България. Осигуряват се милиард и половина евро национално и европейско финансиране за изграждане на среда за обучение на усъвършенствани модели на изкуствен интелект. Това е най-голямата публична инвестиция в ИИ в света. Тя осигурява достъп на стартиращи компании, изследователски центрове и индустрията до суперкомпютри, което ще ускори иновациите и ще привлече още повече частни инвестиции. Освен това новата инициатива InvestAI ще мобилизира 200 милиарда евро инвестиции за гигаинфраструктурни комплекси за ИИ. За българските фирми това е шанс, който не бива да бъде пропуснат. Конкуренцията вече е в разгара си – предприятията, които не се възползват от възможностите на изкуствения интелект, трудно ще останат конкурентоспособни в глобален мащаб. Целта е чрез новите екосистеми да бъдат свързани университетите, академичните среди, индустрията и финансовият сектор в цялата страна. Това е благоприятно за сектори като здравеопазване, автомобилна индустрия и много други.

- Какви са основните послания, които Европейската комисия иска да предаде на гражданите чрез отбелязването на Деня на Европа тази година?

- В Деня на Европа заявяваме с гордост - ние сме българи и сме европейци. Това е ден, в който отбелязваме общите си постижения и потвърждаваме ангажимента си към бъдещето на Европа – заедно. Европа е една забележителна история на успеха. В архива на Европейския съюз, съхраняван в Европейския институт във Флоренция, документите изпълват рафтове с дължина от цели 11 километра – доказателство за 75 години съвместен напредък. Заедно изградихме съюз на сътрудничество, основан на взаимно уважение, където националната идентичност се съчетава с европейска солидарност. Създадохме едно от най-добрите места за живот в света – нещо, за което мнозина извън Съюза мечтаят. Нашите съседи от Западните Балкани вярват в този проект и се стремят да станат част от него – така, както направи България преди близо две десетилетия. Днес погледът ни е насочен към бъдещето. Живеем в повратен момент, който ще оформи съдбата на Европа за десетилетия напред. И именно днешните млади хора ще напишат следващата глава от тази европейска история – те са най-образованото, най-отвореното към света поколение, което Европа някога е имала.

Пожелавам им смелост, вдъхновение и вяра в силата на обединена Европа!

Каним всички граждани да отпразнуваме заедно Деня на Европа – на 9 май от 18,30 ч в градината на НДК започва специалният ни празничен концерт. Подготвили сме и редица открити събития, които може да откриете на сайта на Представителството на ЕК.