Песимистична и оптимистична теория за това как Великобритания създаде съвременния свят

Насрочената за 6 май официална церемония за коронацията на Чарлз III в Уестминстърското абатство в Лондон е централно световно събитие. Този факт никак не е случаен, както и това, че Великобритания е единствената съвременна страна, която съдържа думата “Велика” в наименованието си. И макар вече да не е империя, тя е успяла да създаде изключително влиятелна общност, в която влизат две трети от всички съществуващи към момента държави по света. Уникалното положение на бившата империя е занимавало много умове, които са се опитвали да разкрият защо точно тя, а не някоя друга велика сила има толкова славна история.

По този повод интересни са историческите превратности, които са допринесли в наши дни цял свят да се вълнува от британските традиции. У нас винаги е имало доста крайни мнения за тях - от охулване до превъзнасяне. Достатъчно е да напомним стиховете на народния поет Иван Вазов от “Сантиментална разходка по Европа” (1890):

”Кой е този остров, потопен в морета

и пълен с машини, с пари, с колелета?

В мъглата му вечна Джон Бул е запрян,

той от вси народи получава дан.

Бомбай, Суец, Малта, Гибралтар, Канада

са верига яка, с коя света влада.

Неговият идол от край и до днес

носи страшно име: хладний интерес.

Ирландия бедна, Индия богата

на тоз идол тежък пъшкат под ногата.”

Ако се вярва на тази иначе безспорно прагматична гледна точка, всичко е подчинено на хищническия инстинкт на островитяните. Но съществуват и други виждания по въпроса. Приятелят на народния поет, писателят Стоян Ватралски например, почти по същото време пише за същата държава: “Оная дивна федеративна империя, която ние наричаме Великобритания и която където и да стъпи по света, прави земята да цъфти като райска градина. Затова не е за чудене, че представители на всички племена при първа възможност се стремят да избягат в нейните владения.”

Интересното е, че подобни противоположни мнения могат да се намерят и за всички по-важни периоди в британската история.

Коя от двете тези надделява, четете в новия брой на сп. "Космос"