"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.

Още преди да завоюва безрезервно съветското доверие, Живков е имал възможност да заяви предаността си към Москва. Поводът е унгарското народно въстание срещу комунизма. Тогава българският партиен и държавен ръководител се проявява като истински "ястреб".

"Събитията от 1956 г. са много трагични - разказва по този повод Дамян Дамянов. - В Будапеща започва народен бунт и разправа с партийните секретари и членовете на тайната полиция -

избесени са по дърветата между 3000 и 3500 души Гаврят се с тях - с отрязани крайници, избодени очи. Затова и сред нашите ръководители е имало голям страх от случващото се. Помня, че и баща ми коментираше: "Ако в Унгария социализмът падне, нас също ще ни обесят по дърветата".

Все пак международната обстановка е такава, че в началото съветското ръководство много се колебае дали веднага да изпрати войски за потушаването на бунта. Изобщо е било много страшно положението, но Живков заема най-твърда позиция за намеса.

"Вярно е, че Юрий Андропов, който в онези години е там, настоява за военна намеса, обаче Булганин, Маленков, Микоян много се колебаят - обяснява Дамянов. - И тогава пристига едно тайно сърцераздирателно писмо -

от Живков

лично до Хрушчов,

където той казва: "Скъпи родни братя и сестри и т.н. Скъпи другарю Хрушчов, вие сте стожер на мира, вие сте слънце... но ние сме изправени пред една смъртна опасност. Сега мечката вече играе при съседите - ще дойде и при нас. Вие имате обща граница с Унгария, само си представете какво ще стане, ако падне Унгария и влязат натовски войски.

А е въпрос на дни парламентът да реши армиите на НАТО да пристигнат от Западна Германия през Австрия. Като загубим Унгария, веднага ще падне и Полша, след това Чехия, ГДР... Ние, разбира се, ще се държим с вас до последно, но не се знае какви жертви ще се дадат, затова по-добре, докато злото е още малко, да се атакува.

Фактически това писмо до голяма степен накланя везните в полза на инвазията."

Както е известно, при нея

загиват около

30 хил. унгарци,

а 250-300 хил. емигрират в Австрия и Западна Германия.

Любопитно е, че дори близък член от фамилията Живкови помага на руснаците от съветското посолство в бунтовна Будапеща да се измъкнат незабелязано от гнева на революционерите. Става дума не за друг, а за мистериозния брат на Живков - Георги.

"Нашият шофьор Петър, който е работил тогава в посолството ни в Будапеща, разказваше, че купили една западна кола - кадилак, и тогава пристигнал Георги Живков, братът на Тодор Живков, една от най-мистериозните личности, който изпълнявал една длъжност, която я няма никъде по света, а и в България я няма оттогава. Много ми е трудно да го формулирам, но става дума за нещо като инспектор по политическата и партийната работа на българските посолства. В задълженията му влизало събиране на членски внос във валута, дипломатически отчет и други подобни функции. От друга страна, това е много особена, фина работа и показва колко е бил далновиден Живков.

Та Христо Живков

се сближава с Андропов,

който е там по това време.

И той дава една гениална идея, понеже вече започват да стрелят по съветското посолство, нашите дават кадилака на руснаците.

Те пък се обличат в женски дрехи и така се придвижват из Будапеща и Унгария необезпокоявани. Никой не ги спира не само заради дегизировката, а и защото колата е била и с австрийски номера. И по този начин той става много близък с Андропов."