Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Джак Изкормвача бил обесен в Австралия през 1892 година

В книгата “The Devil's Work” е лансирана версията, че той се казвал Фредерик Дийминг и бил съден за убийствата на жена си и децата си

Една от най-големите загадки със серийни убийци във Великобритания е на път да бъде разплетена. Нова книга, озаглавена "The Devil's Work", от Гари Линел лансира версията, че зад Джак Изкормвача, който извършва ужасяващи престъпления по време на Викторианска Англия преди повече от век, стои мъж на име Фредерик Дийминг. Той е обесен в Австралия през далечната 1892 г., след като е обвинен в смъртта на съпругата и децата си.

"Жена му е открита първа – твърдят криминалните архиви. – Осакатеното й тяло е било погребано в къщата им в предградие на Мелбърн, на място, което никой не би заподозрял. Над трупа имаше цяло огнище. Четирите малчугани, най-малкото от които на 18 месеца, са били заровени осем месеца по-рано в къща, която той наел близо до Ливърпул. Излял и бетон върху тях.”

Как властите стигат до Дийминг?

Службите научават за него съвсем случайно, докато група детективи вечерят в ресторант в Мелбърн. От търговец на вино униформените чуват разказ за мъж, чието семейство е изчезнало съмнително. Разследващи започват работа по случая и установяват местоположението на Фредерик. Проследяват го до град Саутърн Крос, където живее с новата си годеница. Арестуват го веднага след обиск в дома им, където намират доказателства за извършено престъпление.

Дийминг е екстрадиран, а в родния му град е осъден на смърт за убийството. Обесен е в затвора в Мелбърн на 23 май 1892 г.

Според автора на книгата Гари Линел шансовете Дийминг да е Изкормвача се засилвали от множеството сходства в характера и дори начина на извършване на престъпленията.

"Фредерик беше пътешественик, който можеше да очарова жените – казва Линел. - Беше известен и с това, че посещава публични домове, но има неприязан към жените, които работят в тях. Същите неща е правел и Джак. Изпитвал е същите чувства към представителките на нежния пол, които продават телата си." 

Друго сходство са нараняванията по телата на жертвите.

"Дийминг жестоко намушкваше хората, Изкормвача правеше същото – обяснява писателят. – И при двамата го има този грозен момент на обезобразяване на телата. Разликата е, че Джак не ги е погребвал."

В труда си Линел разказва и една конкретна ситуация, която отново показвала, че Дийминг е бруталният изверг, чиито нападения вледенявали кръвта. Авторът припомня далечната 1888 г., когато след един от арестите на Фредерик шивачка споделила пред местен вестник, че е разпознала мъжа от снимка, разпространявана навсякъде. Жената разказала, че срещнала същия човек в лондонски бар, където той я ухажвал. Представил се с името си и се държал добре. Тя обаче отказала да тръгне с него след питиетата. Само ден по-късно било извършено едно от убийствата, приписвани на Изкормвача.

"Дийминг очевидно е имал смутен ум и е бил един от най-странните хора, които можете да срещнете – описва го писателят. - Също така е бил и много умен. Странно обаче е, че в затвора в Мелбърн той сякаш се наслаждавал на известността си и се хвалел, че "светът не знаел с какво се е разминал". Имал и своите отклонения. В най-старите архиви, в които е описана екзекуцията му и денят преди нея, се говори за това, че Фредерик споделял за явяване на призрака на мъртвата му майка. Най-вероятно си е измислял, за да бъде пощаден поради нестабилно психично здраве. Хитростта не е помогнала и властите са били категорични в решението си."