Заляха ни с помия, накараха ни да гледаме риалити формати и чалга, а моите кумири ги няма!
Яд ме е! Ама много ме е яд. Може би е по-точно да се каже, че ми е мъчно. Няма ги моите кумири. Артисти, режисьори, музиканти... Няма ги онези филми, които ме разплакваха. Всъщност има ги, но днес никой не ги гледа. Кой се интересува от Чаплин, от Копола, от Леоне? Сегашните млади имат фалшиви идоли. Разбира се, те не го осъзнават, защото не познават онези, които написаха историята. Виновни ли са, че слушат и гледат пошли продукции на невзрачни „звезди”? Не, просто нямат избор. Заляха ни с помия, накараха ни да гледаме и слушаме риалити и чалга. Това се харчи, това се търси. Мълчаливо крещим срещу простащината, но как да ни чуят? А и кой се интересува от нас? От тези, дето помним ОНЕЗИ кумири. Май изпуснахме последния вагон на последния влак. Или пък не. Да се затичаме и да се хвърлим на последното стъпало, да се хванем с последни усилия за перилото и да стигнем до следващата гара. Може би там ни чакат приказките на Джани Родари, филмите на Фелини, може би още се бори със смъртта Серджо Леоне. А Нуудълс се опитва да го спаси. Може и Джон Ленън още да прегръща Йоко, нищо че ние не я харесваме. Сигурно Ленърд Коен пише следващата си песен за „Речния мрак”. Кени Роджърс тепърва запява „Лейди” в бял костюм. Някъде там ни чакат Чарлз Бронсън с хармониката и плюещият през зъби Хенри Фонда, залисани в последния си дуел. Чарли е набол двете хлебчета и в момента композира музиката за безсмъртния си епизод. Ален Делон и Жан Габен са двама мъже в лошия град. Луи тренира келнерите на летящата врата в големия ресторант. Героите на „Сибириада” тичат надолу към реката... И всичко това се върти в съзнанието ми. А аз съм ту дете, ту старец, ту прегръщам новороденото си бебе, ту возя в количка внучето си в боровата гора... Шумен, София, Елхово, Голям Дервент, Киноцентъра, БНТ, „Иван Асен”. Всичко е прекрасно, нищо, че е малко на безфокус. В съзнанието си дочувам песните на едни групи, дето тогава не им знаех имената и не бях виждал снимките им. Но танцувах с момичетата в шести клас, а те трепереха в ръцете ми. И се надпреварвахме кой да покани най-хубавото от тях на най-дългия блус... Може пък и да не съм прав. Може би след време днешните Сузанити, Фикита и разни други да станат скъпите спомени на сегашните млади. Знам ли. Но аз ще си остана дъртакът, който няма да харесва днешните пошли и скучни „звезди” и ще си живея в миналото- не можете да ми го забраните! „Ар ю токинг ту ми?”
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти
-
Галерия Разстрелян за счупена ваза на гроба на Людмила Живкова
През 1985 г. съдията Димитър Попов осъжда на смърт обвинения Тодор Дечев В най-новата ни история има и един потресаващ, но малко позабравен случай на оскверняване на гроб на известна личност – този
-
Галерия Най-ценните подаръци
Четох приказки на децата от 1б клас в 23 СУ "Фредерик Жолио-Кюри" и получих най-ценните подаръци. Аз съм щастлив човек. *От