Повечето хора бягат от риска, страхуват се от промени и не желаят да се противопоставят на комфортното статукво. Има обаче, макар и малцина, които дори в този момент, докато четеш това, някъде на нашата планета правят голяма крачка напред – смело се изправят срещу консервативния ред, хвърлят се срещу непознати опасности, откриват нови територии, изобретяват невиждани технологии и променят света около нас. Наричаме ги пионери, визионери, пътешественици, откриватели, защото следват безстрашно и упорито мечтите си и тласкат цивилизацията напред.

Тези герои носят тежки рани от суровия поход, често падат жертви в своите големи битки, но неизбежно дълбаят огромна следа в човешката история. В този „Космос“ ще ви направим свидетели на точно такива велики личности и дела. Ще се върнем в далечната 1893 г., когато младата полякиня Мария Кюри пристига в Париж. Тя е изключително бедна и често припада от глад, но се отдава на науката във Франция, защото университетът в родния Краков я отхвърля, тъй като е жена. Мария Кюри учи в Сорбоната през деня, преподава химия и физика вечер, облечена е във всичките си дрехи, защото няма друг начин да се топли. Не се храни, защото няма средства или е тотално отдадена на научните експерименти. Десет години по-късно тя ще е първата жена преподавател в Сорбоната, както и първата жена носител на наградата Нобел (по физика). През 1911 г. получава втори Нобел – този път по химия – за откритието на елементите полоний и радий.

Но най-великите и хуманистични постижения на Мария Кюри идват през Първата световна война. Тя организира над 200 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранените, през които минават над 3 милиона пациенти. Още 1 милион бойци са лекувани с предоставени от нея кухи игли с радон, които стерилизират заразената тъкан. Мария Кюри умира от левкемия, вследствие на тежкото радиоактивно заразяване, на което е подложена по време на научните експерименти. Тя е спасила наистина милиони мъже, но в този брой ще прочетете за битките, които водят срещу нея мъжете.

Разбира се, това не са мъже с големи сърца. Не и като сър Ранулф Файнс – най-великият жив изследовател на планетата. Бивш офицер от елитните британски части, повече от 50 г. той непрестанно поставя на изпитание границите на човешката природа. Той е първият човек, стъпил и на двата полюса, прекосил Антарктическия и Арктическия океан и успешно обиколил вертикално Земята. И след всичко това сър Ранулф Файнс не се пенсио¬нира. На 65 г. изкачва Еверест със сърдечни проблеми. Всички приключения в живота му са с каузи, в които събира почти 15 милиона британски лири за благотворителност. В това списание ще разкажем за голямата мечта на неговия живот – да открие мистериозния град Убар, потънал в пясъците на Арабския полуостров преди цели 2000 г. и наричан оттогава Пясъчната Атлантида.

И с този велик пътешественик няма да приключим срещите с големи герои. Ще ви разкажем в цифри и за подвига на Стефан и Максим Иванови, които само преди дни прекосиха с гребане в собственоръчна направена от тях лодка Атлантическия океан, преодолявайки опасни морски пирати и бури. Ще се пренесем в разгара на Втората световна война, за да видим кой е немският учен, който успява да провали атомната бомба на Хитлер и коя е първата дама на криминалистиката Франсис Лий. Ще ви отведем в Майчин дом в София, където талантливи български лекари за първи път в света се пребориха да роди здраво бебе майка с онкологично заболяване, вродена анатомична аномалия и липсващ бъбрек. И това не е всичко, защото героите са навсякъде около нас.

В новия брой на списание "Космос" четете:                                                 

Жена с две матки и без бъбрек роди

Медицината в Древен Египет

Сладката отрова на змиите

Предател или глупак е геният, провалил атомната бомба на Хитлер

Племето Туркана: Оцелявай трудно

Зад кулисите на "Мулен Руж"

Най-великият съвременен пътешественик

Имунитетът убиец

Франсис Лий: Първата дама на криминалистиката

Мъжете срещу Мария Кюри