"Моята природа е алтруистична, готова съм живота си да дам и за най-големия алкохолик. И той душа носи... Живяла съм със съпруга си, не както се каза тук в разправии и побоища, защото тогава аз щях да избягам от него, но той бе пълен алкохолик, а аз криех това от хората. Посягал е на мен и на дъщеря ми, но еднократно. Един път ми разби главата с тиган, но аз дори не отидох на лекар... Целият ми съзнателен живот е бил насочен да обучавам, да закрилям и да образовам малки деца от 1 до 4 клас. Ако имам зверски наклонности да измъчвам, те веднага биха се проявил при работата ми с децата и родителите. Те биха сигнализирали по всякакъв начин...".

С тези и още куп обяснения за себе си и живота си с бившия си съпруг Димитър Миразчиев началната учителка Веселина Гинева опита да се оневини в Бургаския окръжен съд. Днес делото за смъртта на 65-годишния Миразчиев бе финализирано, утре се очаква присъда. Държавното обвинение поиска 18 г. затвор за Гинева, обвинена, че е държала противозаконно мъжа си в плен, заключен в апартамента й и със заковани прозорци, че го е убила с бездействието си, държейки го само на хляб и вода и без никакви лекарства и че близо 2 г. след смъртта му е продължила да получава пенсията му, ощетявайки държавата с над 21 хил.лв.

Според защитата обаче няма доказателства, че с поведението си Гинева е причинила смъртта на бившия си съпруг, издъхнал на 2 август, 2014 г., нито, че противозаконно го е лишила от свобода. Адв.Веселина Василева поиска 1 г. затвор или условно наказание за измамата с пенсиите, като подчерта, че дъщерята на подсъдимата е възстановила цялата сума от 21 140 лв.

"По делото няма нито един правен довод, по силата на който Гинева е била задължена да доставя храна и грижи за бившия си съпруг, с когото били разведени от 2005 г.", каза адв.Василева. Наблюдаващият прокурор Ангел Георгиев пък припомни, че след като Димитър издъхнал Веселина натоварила трупа в контейнер на колела и го бутала до Морската градина. Искала да го хвърли в морето от моста, но не успяла, затова оставила контейнера до жп прелез край хотел Парк. Останките на инженера бяха открити 2 г. по-късно.