Красимир почина и вчера видяхме последното му интервю. Не го познавах и не знаех за него преди това интервю. Много мъдрост видях в това момче пред лицето на смъртта. Не е бил подложен на трансплантация, защото държавните чиновници в здравеопазването не могат да се справят с хаоса в здравеопазването - нямало пари и какво ли още не. Истината обаче е, че Красимир почина, защото беше и в смъртта си остава човек, а не безсмислен руски газопровод за милиарди, безсмислена руска ядрена централа за десетки милиарди или поне магистрала за милиард.

Хората умират и не се раждат в България в статистически размери ужасяващи света, но злото за милиарди не умира. Да си човек в България за много българи е смъртна присъда. Това са българските реалности сега и когато видя такава смърт на дете, докато се харчат милиарди и милиарди за безмислени неща и/или закони се нагаждат, за да се изхарчат, тогава разбирам отново и отново, че България си заслужава името на най-бедната и корумпирана държава в ЕС. Добавям, че според мен е и най-жестокото и нечовешко място...