Кеворк разкрива тайните на звездите: Кольо Анастасов: В ковчега не слагат теб, а проклетата ти смърт
В новогодишния си брой "168 часа" публикува откъси от "Истории за личности и буболечки (В мътилката на прехода)" - новата книга на Кеворк Кеворкян.
В нея журналистът по неповторим начин прави дисекция на известни личности. Между тях са и някои от най-любимите звезди на публиката у нас, с които той многократно е контактувал през годините. Създателят на "Всяка неделя" пише за книгата си: “Това са кратки “портрети на чувствата” - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания - най-накрая и в неумолимата паст на Забравата.
Имаше нещо у него, което - някак по народняшки - предразполагаше хората. Той беше по-различен от Калата, от Стоянка, от Парцалев. Никога не съм го чувал да каже нещо грозно за тях, напротив. Лятно време той живееше в Банкя с Марето в една скромна сглобяема вила - тя бе голямата му радост. И понякога, когато бяхме заедно, пристигаше и Калата и казваше: "Хайде, какво ядем?"
Домакините го иронизираха незлобливо за това - и толкова.
Калата беше син на млекар, но се държеше като потомствен Чорбаджия, даваше си сметка за грамадния си талант. Чорбаджия си беше и половина.
Стоянка е друга - тя пък се опитва малко да простее и тъй да се принизи до хората. Парцалев пък бе съвсем различен - докрай се терзаеше, че не е успял да изиграе Дон Кихот - такъв се виждаше той независимо от сплетните край него.
Кольо бе най-достъпен и естествен,
може би не беше и съвсем сигурен в себе си. Все разказваше как го натирили във Варненския театър, понеже не ставал за Сатиричния, а после всичко се наредило - и той вече беше един от властелините му, но не се натрапваше с някакво насилено самочувствие.
Правеше чудесни роли една след друга, например в "Сако от велур", но сега никой не спомена за нея, пак разказваха как не му потръгнало в началото и даваха някакви фрагменти от блудкави постановки.
Изобщо - Шепот, още отсега.
Никога не съм забелязал дори някаква искра на ревност или завист у него, обратното - умееше да цени чуждия талант и успех. Винаги е говорил с възхищение за Калата примерно.
Обратното се случваше по-рядко.
Всички те съществуваха в/за момента - и много добре си даваха сметка, че след тях в по-далечното бъдеще няма да останат кой знае какви следи освен някои
смътни спомени, които все повече ще избледняват
Е, киното и телевизията нещичко щяха да съхранят - доколкото изобщо играха нещо свястно там. Кинаджиите ги дърпаха при себе си доста пресметливо - искаха да продадат добре познатия им от театъра образ, но не и да ги изведат на ново възвишение, използваха ги занаятчийски.
Критиката, поне когато бяха в най-хубавите си години, се вглеждаше сравнително успешно в театралната им кариера. Обаче през последните години те бяха оставени на самите себе си, лишени бяха от сериозни оценки, всичко се превърна в халтура.
Те си отиваха титулувани -
но сякаш неразбрали себе си
Това е по-ужасно дори от това да те забравят.
Веднъж Кольо беше казал в интервю пред Антон Стефанов, аз го познавам по-добре, отколкото той самия себе си. Сега си припомних това и се нажалих още повече. Дали беше така - ако изобщо е вярно? И как бих могъл да изразя поне приблизително това "познание"?
Той беше много любвеобилен и винаги засмян - дали по този начин не ни подсещаше, че отвътре страдаше за нещо. За какво ли?
Но не съм го чул
да се оплаква,
сякаш вярваше, че е получил толкова, колкото заслужава.
Истинското, сладостното приятелство се създава, когато обуздаваш любопитството си, така поне мисля аз. Имало е неща, които можехме да коментираме, лични неща - но не го правехме. Например беше много интересно - но сега го казвам - как е овладял кризата на Марето - чудесната му съпруга Мария Косева, когато тя е трябвало да се откаже от кариерата си на певица, за да се отдаде изцяло на Кольо.
Защо да го питам - си казвах тогава, казвам си го и сега, - когато виждах каква двойка са и след десетилетия брак. Тя беше много шармантна, мъничка, каквато е всяка голяма жена - това са думи на Жана Моро.
Но имаше един поглед, който ти казваше, че е разпознала у някой нахалник дръвника или у някоя претенциозна фукла - селянката.
Кольо все разказваше историята за една проклета бира. Как играе не знам кое си поредно представление на някаква постановка, залата се кикоти, но той едва удържа товара на рутината - и тогава си дава кураж с едно светло видение: след малко представлението ще свърши, той веднага ще тръгне към дома си - който е на двеста метра от театъра, ще отвори хладилника - и ще надигне кутийката бира.
Блаженство пълно.
Обаче бирата я нямало - някой я бил изпил! Тук Кольо неизменно се заливаше от смях, толкова много обичаше синовете си.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин