Как ядох хора в Сибир и гледах сценката "Ти мен уважаваш ли ме" 16 пъти
Преди няколко години в един декемврийски ден кацнахме с колегата Милен в Красноярск. Според местните беше топло, според новините беше беше минус 17, според моя панталон, който се беше превърнал в картонен, беше -25 (при някои обстоятелства панталоните ми имат навика да преувеличават).
На следващия ден се качихме на влака и спряхме след 600 км в недрата на Сибир, когато слязохме, термометърът на гарата показваше -21.
От там с една Лада Нива още 30км до село Черемшанка. Пътят беше заледен, шофьорът - пиян, а реката до нас се движеше със страхотна скорост в обратна посока. Там беше разположен Город Солнце - село "град" , общност, комуна, в който живееха хора отказали се от лукса и тормоза на големите градове и дошли да водят съвсем друго съществуване. Присъщо за минали векове, когото е нямало телевизия, телефони и съвременен технологичен стрес.
Техеният водач, кумир, месия и учител се наричаше Висарион. Проповядваше нов тип съзнание, свободно от егоизъм, омраза и съревнование.
В Черемшанка се деляха на местни и пришълци. В първите години е имало напрежение, но постепенно едните свикнали с другите.
Местните - диви, недоверчиви, агресивни. Пришълците - интелигентни хора, 80% от Русия и 20% чужденци. Всички зачеркнали лъскавите си коли, стъклените си офиси, и трескавия разболяващ градски ритъм.
Сега отглеждаха коне, разораваха земята с рало, садяха зеле и изглеждаха искрено щастливи, от простичкия живот в който се бяха потопили.
Първата вечер спахме при едно младо семейство, което чакаше да им се определи място в Город Солнце, за да почнат да си строят собствена къща, имаха малка дъщеря и сребрист котарак със смачкано самочувствие. Преди месец местните котараци го пребили жестоко (обясниха стопаните му).
Същата вечер, след като поговорихме и вечеряхме, реших да изляза да пуша на улицата. Срещу къщата имаше кръчма. Както стоях затънал до коленете в снега и се чудех -29 ли е или -30, вратите се отвориха и отвътре излязоха двама мъже (Сергей и Иван).
Това, на което станах свидетел, мислех, че го има само в руските филми.
След като прекрачиха прага, погледнаха в моята посока и тръгнаха право към мен. За момент се усъмних, че ще ме сполети съдбата на котарака.
Спряха на метър, застанаха един срещу друг... и тогава разбрах, че те въобще не ме виждат... Те бяха толкова пияни, че се намираха не само на друга планета, а и в друго измерение.
И започнаха най-колоритният спектакъл, който някога съм гледал...(без да объркат нито един път текста)
- Серьожа, Ты меня уважаешь?
- Конечно, уважаю.
- Нет...нет...нет. Ты скажи меня... Ты... меня уважаеш?
- Ну, Ванечка, конечно... тебе уважаю очень... очень.. много
- Серьожа...подожди...я тебе в первой и последной раз спрашиваю- ты меня...
- Ванечка...Ванечка...Ванечка...ну, что Ты говориш...конечно уважаю...
- Серьожа...........
- .........
- ..........
(и така 16 пъти)
Този триумф на руското приятелство и вярност продължи около 10 минути. Аз стоях отстрани и виех от смях. Тържеството привърши с волни прегръдки и решение да се върнат в кръчмата.
На следващия ден с Миленчо бяхме при вярващите, постояхме седмица, снимахме и си тръгнахме. Ден преди да потеглим за България, спахме пак в селото с дивите руснаци. На сутринта влязохме в магазина за хранителни стоки. Две мрачни продавачки, две дебели клюкарки и един пиян гражданин на руската сибирска действителност обсъждаха състоянието на едно размразено парче масло, което някой от петимата беше изпуснал на пода.
Нашето влизане разведри напрежението в магазина и падналото състояние на маслото.
Като ни разпознаха, започнаха да ни разпитват как сме изкарали, какво сме снимали, какво сме разбрали и с какво са ни хранили...
Аз не вземах дейно участие в разговора, но на последния въпрос отговорих, без да се замисля.
Местните: - "С чего вам там кушали"?
Аз - "С людьми".
Не бях пораждал с отговор на руски език, такава радост, смях и добро настроение, каквито се отключиха тогава...
Те ме попитаха - "С какво ви храниха там", а аз чул-недочул, чух - "С кого се хранихте там".
Отговорът ми - "С хора" предполагам, ми осигури за доста време, постоянно място в идиотските разкази и случки от тази слабонаселена с хора местност.
Най-четени
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Галерия Мръсните тайни на Бг история: Опълченци слагат началото на Българската армия през 1878 г., честват я на Гергьовден от 1880 г.
Веднага след подписване на Санстефанския договор руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков пише писмо до император Александър II. С него иска разрешение 12-те опълченски дружини
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти
-
Франко ди Маре среща в Босна детето си и отровата, заради която заболя от рак
Известният италиански журналист е в края на живота си заради вдишаните по време на войната в Сараево азбестови частици Милиони италианци са още в шок от новината