Беше оптимист, работеше до последно и мълчеше за страшната диагноза

Загадъчен случай блокира навремето иначе бляскавата кариера във властта на починалия на 23 декември 2016 г. проф. Кръстьо Петков.

Това научи "168 часа" от негови близки. Заради несъгласие с политиката на насилствената смяна на имената на хората от турското малцинство у нас професорът не се поколебал да жертва постове и облаги. Но точно

запазеният морален облик го издигнал след промените

Видният ни икономист и социолог е роден през 1943 г. в гр Димово, Видинско, и след като завършва ВИИ "Карл Маркс", през 1968 г. започва работа като специалист в Института по труда към тогавашното Министерство на труда. През 1978 г. вече е избран за доцент, а След като защитава дисертация по проблемите на трудовите взаимоотношения у нас, става професор по социология в СУ "Климент Охридски". В периода 1978-1982 г. е ръководител на група "Социологически изследвания" към информационния център на БКП. Започват пътувания по покани в чужбина и професорът е канен като експерт в престижни международни форуми. Явно тази дейност е направила впечатление и съвсем

в духа на онази епоха службите се заинтересуват от него.

Според справка на Комисията по досиетата на бившата Държавна сигурност Кръстьо Петков е вербуван на 30 декември 1982 г. от полк. Никола Николов. Негови ръководители са подп. Димитър Димитров и полк. Стоян Киров Иванов. Петков е работел за разузнавателно управление към Генералния щаб при Министерството на народната отбрана.

Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Но учудващо, макар официално агент "Еленков" да е снет от действащия оперативен отчет чак на 6 декември 1991 г., още от 1987 г. с него не са провеждани срещи.

Логично и

на успешната му кариера по върховете на властта изведнъж е сложен край

и вместо да получи някой важен пост в управлението на комунистическата държава, до промените той остава като директор на Института по социология към БАН.

Причината - прекратява едностранно ангажимента си към разузнаването поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.

Всъщност конфликтът на Петков с управляващата върхушка у нас започва още през 1986 г. Тогава той, повлиян от идеите на Горбачов за промени в Съветския съюз, публикува в сп. "Ново време" критична статия за ленинския модел на профсъюзите. В нея той отхвърля тезата, че профсъюзите са трансмисия на комунистическата партия към работническата класа. Това "непослушание" не се харесва на управляващите, които наблюдават със скрито недоволство реформите в СССР и треперят за местата си и скоро след това е принуден да напусне ръководното място в Профсъюзния институт "Георги Димитров". Но след това идва и големият разрив - професорът се осмелява да демонстрира несъгласие с прокламирания от БКП "възродителен процес".

"Бяхме близки с проф. Петков - разказва Кольо Парамов. - Служили сме на една и съща застава, но той е бил там точно 10 години преди мен. И много пъти сме си говорили

до каква степен е бил нужен възродителният процес

и по какъв начин трябва да се интерпретира. Защото, ако не си бил там, в Родопите, и не си запознат от първа ръка, ти не можеш да го разбереш аматьорски, по елементарному. Трябва да си навлязъл в много сериозна дълбочина вътре, за да си категоричен като изводи и последователност. И проф. Петков беше в същината на въпроса, по класово-партийния, а и по цялостния подход. Възпротивяването му стана през 1987 г. Тогава той е в службите и участието му във ВКР беше на високо, дори на международно ниво. Но по отношение на възродителния процес професорът беше един сериозен реалист.

Възпротиви се. И то най-вече срещу начина, по който се направи всичко това - без да се консултира варианта, защото

Москва не знаеше за тези въпроси

В действителност тази инициатива беше една тотална глупост на Пенчо Кубадински и на последователите му в България. На практика те се опитаха да направят нещо различно, защото процесът, задействан от Горбачов, ги сваляше от власт, а те, разбира се, не желаеха да бъдат свалени и затова избраха този вариант."

Проф. Петков с група експерти от Института по социология провежда

първото в Източна Европа изследване на етнически конфликт

- т.нар. възродителен процес в България. Но вместо да следва генералната партийна линия и да нагласи угоднически резултатите от него (изследването е секретно), той говори честно за пагубните последици от тази погрешна политика, като се аргументира с научни доводи.

"Перестройката в тогавашния СССР не намери приложение в България - пише в тази връзка самият проф. Петков в своя кратка автобиография приживе. - Предприетият
възродителен процес доведе до конфликт с трайно негативно отражение
върху интересите на държавата. Преследването на интелектуалци (социолози, философи, историци) заради различните им убеждения също допринесе за моето решение. Нямам притеснение от този епизод в живота ми. Всяка държава организира контраразузнавателна дейност и брани външнополитическите си интереси. Впоследствие разбрах, че съм отписан от кръга на сътрудниците с обяснението: "отказал да изпълнява задачи".
"Той беше изобщо против подемането на тази тема - спомня си Парамов. - Затова и беше изпратен в глуха линия. Иначе формално не е бил отстранен от разузнаването. Но така се случи, че всички онези хора, които в 1987, 1988 и 1989 година си позволявахме повече разсъждения на глас, цитирахме повече достиженията на гласността и преустройството на Горбачов, бяхме по един или друг начин изолирани.

Забележете обаче, че през 1990, 1991 и 1992 година БКП намери само тези хора впоследствие, за да прави промяната. Защо не се обърна към старите партийци? Защо не някой от тях, а мене ме издигнаха и ме направиха председател на общинския съвет на БСП в Златоград?! Причината е ясна - тези хора бяха по-ценни за промяната, отколкото всички останали шмекери, комсомолци и подобни такива. Те не бяха чели абсолютно нищо, не бяха чували за "Литературная газета", не знаеха нищо..."
Като отдаден на работата си и скромен остава и в паметта на близките си покойният. Дори когато в началото на годината е узнал тежката си диагноза, почти до последно основателят на КНСБ не спира да работи. Пътува, преподава, пише статии.
"В началото на годината му поставиха страшната диагноза - рак - разказва дългогодишната му сътрудничка Катя Атанасова пред "168 часа". - Но за болестта никога не говореше, с изключение когато ми каза от какво е болен. Беше оптимист и много вярваше, не очакваше да се влоши така внезапно. Що се отнася до агентурното му минало - не е споделял дори със съпругата си за този период. Но когато беше кандидат за евродепутат през 2007 г. написа специален отговор на всички поместени в медиите обвинения. Каза ми: “Аз съм дал отговор, и толкова, и приключихме по темата."
Беше канен на много места като лектор и консултант. До последно пътуваше - преди по-малко от месец беше в чужбина. Беше много активен до крайната си възможност. Вижте последните му анализи. Беше човек, който
не запомня лошото, добронамерен
към хората
и затова имаше много приятели. Много мечтаеше за силна обединена левица, но така и не доживя да я види."
"Отиде си професор Кръстьо Петков, уникален работохолик, предан на социалната идея, точен, прецизен и ясен научен работник. Професорът ни остави директен и категоричен спомен за последователност и стил в новата политика на България. Неговата призвана активност, реализирана през последните 30 години, остава един солиден знак за уважение и признание за перфектността му като научна подготовка. Освен това независимо от превала на времето проф. Петков не загуби чувството за мяра - като оценка към политиката, за разлика от други негови колеги", казва още Парамов.

Издигнал Иван Костов и Георги Първанов, но послве се разочаровал

Като влиятелна и авторитетна личност проф. Кръстьо Петков има и немалко заслуги в издигането на други политически фигури по време на прехода. Има стотици студенти, докторанти и асистенти в цял свят. Сред тях има вицепремиери и министри, директори на институти, преуспяващи бизнесмени, европейски синдикални лидери.
Хора, които го познават отблизо, твърдят, че именно неговата намеса е дала път в политиката на личности като Георги Първанов и Иван Костов. За съжаление впоследствие неведнъж е споделял, че е разочарован от някои от тях.
"Остана достойно скромен с виждането си, че голямата политика на България може да се прави само от независими и прогнозируеми хора, свидетелства Кольо Парамов. Застъпи се в началото по лансирането на Иван Костов и Георги Първанов и други политици, определяйки истинския им старт като необходимост за държавата и нейното бъдеще.
Впоследствие осъзна, че прекалено се е доверил, а неоправданата надеждност като очакване го беше огорчила. Да, може би е имал някаква морална победа веднага след промените, но не за дълго, защото като видя каква покварена олигархия се роди впоследствие чрез назиданието на червените дяволи..."
Самият Петков никога
не е влизал в конфликти, но
не е крил и разочарованието си
и не е спестявал критики
"Пред мен Иван Костов е заявявал, когато съм се застъпвал за един или друг директор, че негова първа задача е да завоюва "командните висоти" в икономиката, че икономическата власт за СДС е по-важна от политическата" - например казва в интервю проф. Кръстьо Петков и допълва: - Именно в това кадрово прочистване се роди посттоталитарната олигархия, която днес е удивително пъстра смесица от леви и десни, етнолиберали и монархисти, националисти и откровено криминални типове.

Погубен беше стопанският елит, чиито качества се доказваха не на трибуните, а в производствената, технологичната и търговската конкуренция."
Проф. Петков има определено влияние и около издигането на Румяна Желева. Когато тя подаде оставка като външен министър, професорът не се поколеба да я защити:
"Тя беше експерт в кампанията, която проведохме за привличане на членове на фонд "Труд и капитал". Но тя работеше за австрийската консултантска фирма, която поканихме, за да създадем и управляваме фонда. Аз я препоръчах за тази позиция, тъй като познавах нейните качества още от студентската скамейка; както и заради добрата й езикова и социологическа подготовка."
"Винаги беше директен, сериозно интелектуален и подготвен за случващото се в България - казва още Кольо Парамов за починалия. - Вълнуваше се от социалната неправда, наглата олигархия и несъвместимостта между изразените политически намерения и реалните действия на тези, които ни управляваха през последните 30 години. Като никога не забрави откъде е произлязъл. Социалната му обвързаност го правеше последовател на една друга идея, на истинската политическа социалдемокрация, която можеше да промени по друг начин България.
Надяваше се много на превес на другото възприемане за бъдещето на държавата,
но остана не толкова точно разбран
През последната година повече обезсърчен, отколкото с надеждност беше заявил: “Новото ни поколение се нуждае от друг заряд. Технологиите рязко ще изменят разбирането за социалната база, равенството и перспективите. Необходимо е вече нова оценка на приложимост на политическите партии, съчетана в интерес на многото хора.” Това беше убеждението на един висококласен социолог с богата научна кариера и активен обществен жизнен път. Това беше истинският проф. Кръстьо Петков."