Нямам колебания - рисунките са негови, казва Богомила Уелш- Овчаров.Имитаторът е повърхностен, лош художник, опонират експерти.

Ново откритие предизвика скандал в художествените среди и скара изкуствоведи по целия свят. Канадският професор с български произход Богомила Уелш-Овчаров публикува книга, съдържаща невиждани досега творби на един от най-великите художници на всички времена - Винсент ван Гог. Но изследователите му категорично им лепват етикета "имитация".

65-те непубликувани досега скици, събрани в книгата "Изгубеният арлски скицник", на измъчения гений са от един от най-продуктивните му периоди - този в Арл. Там артистът не само рисува едни от най-скъпите си творби, но и реже ухото си след скандала с художника и негов приятел Пол Гоуген.

Изкуствоведката Уелш-Овчаров, която има множество книги, свързани с творчеството на Ван Гог, получава тефтерчето през 2013 г. "Веднага почувствах, че това е Ван Гог - казва тя за първия момент, в който е хванала творбата в ръцете си - Не можех да повярвам, какво виждат очите ми. ”

Ала произходът на тефтерчето остава неясен. То е открито в архивите на Cafe de la Garе от жена, която по-късно го дава като подарък за 20-ия рожден ден на дъщеря си. И понеже тя не се интересувала изобщо от изкуство, дълго време не подозирала, че в ръцете си държи златна мина, докато приятели не я посъветвали да потърси експерт. Така през 2013 г. открива Богомила Уелш-Овчаров, която дори и за секунда не се поколебава, че в ръцете си държи нещо невероятно.

По рисунките изкуствоведката съди, че Ван Гог е притежавал книжката по време на едногодишния си престой в Арл. Много от скиците са на сградите и околностите на Арл и портрети на неговите приятели Гоген, Пиер и Мари Гинокс, които държали кафето и помагали на Ван Гог да оцелее, както и скицата на известния автопортрет на художника със сламената шапка.

"Започнах да разглеждам рисунките и всяка една от тях имаше неговия отпечатък", споделя Уелш-Овчаров на пресконференцията в Париж, на която представи сборника, а уважаваният изследовател на Ван Гог Роналд Пинкванс я подкрепи, наричайки книгата "най-революционното откритие в цялата история на творчеството на Ван Гог".

Но не всички са съгласни, че откритието е революционно. Минути след началото на представянето на книгата в Париж музеят на Ван Гог в Амстердам, който притежава най-голямата колекция от негови творби в света, излезе със становище. "Няма причина тези творби да се приписват на Ван Гог", гласи то.

Оказва се, че екипът на музея вече се е докосвал не веднъж, а няколко пъти до революционното откритие. Собствениците на тефтерчето са търсили тяхното съдействие веднъж, през 2007 г. и втори път, през 2012 г. Старши научният сътрудник в музея на Ван Гог Луис ван Тилборг казва в свое изявление по случая: "Собствениците на скиците ни попитаха за мнението ни през 2007 г. и през 2012 г. и ние прецизно проучихме стила и техниката, и произхода. Стигнахме до заключението, че творбите не са негови. Не сме променили мнението си."

През 2013 г. дни преди книгата да започне да се отпечатва от Уелш-Овчаров, тя отново търси мнението на експертите от музея. Те пак разглеждат творбите му, а отговорът им е абсолютно същият - става дума за имитация.

"Виждаме много типични грешки - казва Тилборг. - Стилът е абсолютно различен... просто е хаос. Човекът, който е сътворил това, имитира Ван Гог по един повърхностен начин и дори не знае какви са били целите на Винсент в изкуството."

Множество изследователи на творчеството на гения също твърдят, че откритите скици са дело на не чак толкова умела фалшификация.

Изкуствоведът и критик Джонатан Джоунс пише в своя коментар за в. "Гардиън": "Само че рисунките са неемоционални, неизразителни, обикновени упражнения без никаква енергия и без визията, която бележи изкуството му от този период."

Липсата на чувство притеснява и музея на Ван Гог в Амстердам. В своето изявление експертите казват, че рисунките по никакъв начин не отразяват развитието му като художник в най-продуктивния период от живота му - между 1888 и 1890 г. Откриват и несъответствие в използваната хартия. Платното, на което са изобразени новооткритите скици, е зеленикавосиньо и вероятно на 200 години. За толкова много време то би изгубило своя оттенък, но всъщност дори и след два века е запазило своя цвят. А всички тези изследвания са направени, без да се взема предвид факта, че Ван Гог не е използвал подобен тип хартия по това време.

Въпреки че не е експерт по творчеството на постимпресиониста, професор Стивън Фартинг, художник и преподавател по история на изкуството, също открива несъответствия в стила на скиците и начина на рисуване на Винсент. "Ако твърдим, че това е Ван Гог, трябва да отбележим факта, че линиите са нарисувани много плахо и леко, прекалено различно от техниката, с която го свързваме." Добре известно е, че Ван Гог е рисувал много уверено, със силен натиск върху хартията заради увредената си психика.

Техническите аспекти на творбите са видими само за експертите.

Но има и такива, които са достъпни и за невъоръженото око на неспециалиста. Като например добре познатия факт, че Ван Гог е рисувал своите скици само с черни и лилави мастила в периода между 1888 и 1890 г. Впоследствие обаче цветовете избелели до кафяво с годините. Творбите, публикувани от Уелш-Овчаров, са нарисувани директно с кафяво мастило.

В тях има и множество грешки. Такива, които Ван Гог не би допуснал, защото е рисувал сградите около себе си, наблюдавайки ги добре, изследвайки ги отблизо. Навярно е познавал перфектно и собственото си лице, а скицата на автопортрета му далеч няма неговите черти.

Интересен е и фактът, че Ван Гог е бил доста разхвърлян и хаотичен човек. Мисълта, че може да е водил последователно цяло тефтерче, е странна. Всъщност идеята, че той е правил скици, които е запазил за себе си, също е интересна. Известно е, че постимпресионистът е рисувал скиците, след като са били готови самите картини, а не преди тяхното завършване.

Често ги и изпращал като подарък на своите приятели или на брат си като илюстрации към писмата си.

За музея на Ван Гог притеснителен е и неясният произход на творбите. Според учените версията, че тефтерчето е било запазено от съдържателите на Cafe de la Garе, е невярна. Те всъщност никога не са притежавали и една негова картина, според личните им твърдения през 1986 г.

Негативните твърдения от страна на множество експерти обаче не притесняват професор Уелш-Овчаров, която от своя страна заявява, че са породени от "завист".

Откритието, вместо да отвори нова страница в историята, събуди притесненията на експертите, че фалшификаторите стават все по-опитни и навлизат все по-дълбоко в творбите на гениални художници.

И този път успяват да засегнат дори недосегаемия Ван Гог. Изкуствоведите всички още тръпнат от ужас, когато се сетят за 18-те картини на Рембранд и другите 25, които само се смятаха за негови. Всички те се оказаха творби на негови имитатори и последователи.

А Джонатан Джоунс завършва своя коментар относно постимпресиониста с думите: "Ако тефтерчето е истинско, единственото революционно откритие ще се окаже, че Ван Гог е бил ужасно лош художник."