- Професор Савов, представляват ли бактериофагите реална алтернатива на антибиотиците?
- Бактериофагите са известни повече от 100 години. В момента те представляват и винаги са представлявали една алтернатива на антибиотиците. Това са една голяма група вируси, обединени от общ признак – размножават се в бактериите и ги унищожават.
От 1916 г. “бактериофаг” се приема като универсално наименование
на тази група вируси – буквално преведено от гръцки означава “яде бактерии”. Но с въвеждането на антибиотиците през 1941 г. тяхното използване като терапевтично средство замря.
По настоящем има възраждане на идеите за използване на бактериофагите. В литературата се срещат доста публикации на тема дали биха могли те да заместят изцяло антибиотиците. Според мен това не би трябвало да стане. Но те имат своето приложение в практиката при определен тип инфекции.
- Всъщност западната медицина през 40-те години обръща гръб на фагите за сметка на антибиотиците, но как стоят нещата извън западния свят?
- В Полша и Грузия се работи усилено. Най-големият институт за изследване на фагите е в Грузия – институтът “Елиава”. Подобни институти има и в Иран и Австралия. Но като цяло няма кой знае какви успехи. Това, което е направено до момента, е да се прилагат локално: при инфекции на кожата, инфекции на средното ухо, при очни инфекции,
при чревни инфекции имат изключително силно въздействие – холера, дизентерия
Според някои публикации - и при чума. На практика биха могли да бъдат използвани при абсолютно всички инфекции. Например при една бактериална бронхопневмония – също. Има такива препарати. Но в България аз не знам някъде те да са използвани с терапевтична цел поне през последните 40 години.
У нас фагови препрати се ползват за диагностични цели. Главно за диагностика на салмонелните и дизентерийните бактерии – прави се една посявка, която после се накапва с фаговия препарат и ако има т.нар. литично петно, т.е. фагът е “изял” съответния микроорганизъм, значи това би могло да бъде салмонела. Използваме ги и за доказване на идентичност на щамове, т.е. чрез тях установяваме дали микроорганизмът, изолиран от даден пациент, е идентичен на друг, изолиран от друго място, или не е. Това е много добре разработено за стафилококите.
- Какъв е процесът по изолирането им? Къде се намират бактериофагите?
- Там, където има бактерии, има и бактериофаги. Има ги навсякъде. Даже в чистите води те се изолират в големи количества. За институтите, които се занимават с това, изолирането им не е никак сложна работа, напротив -
даже е проста в сравнение с работата по антибиотиците
Един антибиотик за да влезе в употреба, е нужно от 10 до 15 години и големи финансови инвестиции. Говори се за милиарди. Всъщност след 2000 г. е създадена само една нова антибиотична молекула. Всичко останало е модификации на вече известни антибиотици. Фармацевтичните фирми вече това не ги привлича поради факта, че трябва да направят големи вложения.
При фагите това е много лесно. За няколко месеца можем да имаме много фаги, които да бъдат изолирани и насочени към определен тип микроорганизми. При възникване на резистентност (това явление може да се случи и при фагите) тези фаги могат да бъдат заместени за седмици с други, които са преодолели този феномен.
- Излиза, че хем е по-лесно самото производство, хем е по-евтино. Защо тогава толкова десетилетия няма никакво развитие?
- Според мен основната причина фагите да не бъдат възприети като модерно лечебно средство, конкуриращо антибиотиците, е липсата на стандартизация при производството на фаговите продукти, каквато има при антибиотиците. Т.е. ние нямаме достатъчно коректна информация за това какво става в организма. Например: често се установява намаляване на фагите в организма, без да знаем каква е причината и дали останалите фаги ще могат да постигнат нужното въздействие.
През 80-те години са правени много изследвания без контролни групи – изследват се определени пациенти, установява се много добър ефект, но няма контролна група, с която да се сравни, а това е много важно. Фагите според тези изследвания
дават между 82 и 95%
повлияване,
което е много висок процент. Говори се, че при инжекционно прилагане може да стигне и 100%. Но нямаме проучвания, които да са направени от край до край съгласно съвременните изисквания на добрата клинична и лабораторна практика, поради което нямаме и стандартизирани такива препарати. Това е напълно преодолимо, но, както виждате, 120 години не е направено.

Какъв е основният недостатък на бактериофагите и дали можете да се лекувате с тях у нас, четете в хартиеното издание на "168 часа".