„Какво притежава църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос“. Това са думи на преподавателя по църковно прави доц. Делян Николчев пред bTV.

С какви всъщност активи разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „Успение Богородично".

В справката за собствеността на манастира са само имотите в имотния регистър, по чиито партиди има промени и движения след 1998 г. В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „Манастирски ливади“.

Всъщност „Манастирски ливади“ се оказват бившите ливади именно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и така са се издържали, днес земята струва на пазара между 1000 и 3000 лева на кв. м. Над 150 декара площ е достатъчна да се построят поне 100 блока.

И тук възниква въпросът защо години наред там нямаше детски градини, училища и даже улици? И защо църквата не е дарила поне малка част от земята си за децата на този най-нов квартал назад в годините?

„Да зададем въпроса къде е социалната дейност на Българската православна църква. Това е част от нейната обществена функция. Трябва ли държавата да налива пари в институция, която не изпълнява обществената си функция?“, пита отново Горан Благоев.

Над 150-те декара от ливадите на манастира са само част от имотите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е собственик и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара парцели в „Кръстова вада“ около бул. „Черни връх“, а също и в кварталите „Витоша“ и „Симеоново“, както и още 60 декара в Киноцентъра.

Драгалевският манастир е собственик и на апартаменти на улица „Родопски извор“, включително мезонети. 

„Манастирът е имал някакъв имот и този, който изгражда този блок, ги обезщетява. Те ги дават под наем. На какви хора, при какви условия – не е ясно“, споделя жена, живееща във вход, в който има църковни апартаменти

От свещеник в  Драгалевския манастир става ясно, че с имотите се занимава монахиня. 

„За това репортажи правят ли се? Имотите на църквата... Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не искам да си слагам главата в торбата. Това са сериозни работи, не е за всеки. Аз съм на среща сега и няма как да си говорим по тези въпроси", споделя монахинята.

От Светия синод  няма отговор на въпроса за имотите. Пазарните оценки на стотиците декари парцели манастирски имоти в „Лозенец", „Манастирски ливади", „Витоша", „Симеоново" е между няколко стотин милиона и 1 милиард лева. За повечето е трудно да се установи кой и при какви условия ползва.

„Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това", казва доц. Николчев.

Върху два имота, които са отбелязани като собственост на църквата през декември 2021 година, днес се строи огромен комплекс в квартал „Манастирски ливади". От разрешенията за строеж разбираме, че върху единия терен ще се застроят 13 272 кв. метра разгъната застроена площ, а върху другия парцел – 1856 кв. м застроена площ.

„Много интересно е, че Светият синод, когато не му е изгодно казва: „Не, не, оставете ни, ние сме отделени от държавата по Конституция", но в този случай на заплащане на заплати от страна на държавата, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския данъкоплатец, който плаща заплати на нещо, което е уж отделено от държавата", допълва доц. Николчев.

Кой в Светия синод контролира тези приходи и разходи?

„Затова зададох въпроса защо синодът не въведе регистъра на своите имоти. Защо Българската православна църква не въведе практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 г. да се публикуват годишните бюджетни отчети на Светия синод", отбелязва Горан Благоев.

По думите му само за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна църква.

Наскоро държавата отпусна 3,5 млн. лева на данъкоплатците за довършването на църквата в Южния парк в София – точно в района, около който същата църквата притежава и експлоатира имоти поне за стотици милиони.

Ако регистърът на църковните имоти се въведе, денят в който това стане публично, вероятно ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която дори да се доближава по капитализация до Българската православна църква.