И в най-свирепия водовъртеж от събития има моменти, необясними с логиката на действието
Да продължа още малко по темата "Либия"...
През лятото на 2003 г. трайно се пренесохме да живеем в хотел "Тибести" в Бенгази. 15-етажната гордост на града, носеща всички белези на архитектурния шик от края на 70-те години на миналия век - пирамидални елементи с каскадна зеленина, бетон, желязо и стъкло.
Занапред, докато вървеше делото срещу българските медицински сестри, обвинени в заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН, това място щеше да бъде и наш импровизиран български щаб. Един от президентските апартаменти на хотела бе превърнат в работен офис. Иначе всички ние - журналисти, дипломати, адвокати, експерти - обитавахме стаи, пръснати по различните етажи и крила на тази фамозна сграда.
На 11-ия етаж имаше нещо като бар-панорама, но тъй като алкохолът в джамахирията беше забранен, това бе просто едно семпло кафене с много добра гледка. Според обвинителния акт точно в това панорамно барче българките бяха дошли да пият кафе с някой си Джон Англичанина и бяха получили от него увити във вестник банки със заразена кръв, която да инжектират на децата в болницата.
Малко след като за първи път се настаних в хотел "Тибести", се качих в този "бар" да изпия едно кафе и да огледам от чисто любопитство. Не ми се видя най-подходящото място за конспиративна среща, но вероятно в представите на либийския прокурор нямаше как една чуждестранна шпионска операция да не се е провела именно тук, на най-луксозното място в града.
Но за да бъде затвърдена митичната слава на хотел "Тибести" като диверсантско гнездо насред Киренайка, ще разкажа една история, разиграла се в стая 618. Това е може би най-странната случка в историята на процеса.
Беше ужасяващо горещ юлски следобед, когато приятел (чието име не споменавам, само защото може към момента да не желае това) получи обаждане по телефона в стаята си с покана да слезе два етажа по-надолу.
След броени минути той вече е пред стая номер 618 и тихо почуква. Вратата отваря млада жена в дълга домашна роба и разпуснати коси. Прави му едва забележим знак с глава да влезе и заключва вратата. В стаята цари полумрак - завесите са плътно спуснати. Пак с кимване жената го насочва към голямото двойно легло. Мъжът едва сдържа вълнението си. Не може да откъсне поглед от това, което лежи в средата на спалнята.
- Колко време имаме, пита той лаконично на арабски.
- Не повече от час, отговаря тя и се настанява воайорски във фотьойла в ъгъла на стаята.
Той сякаш на секундата забравя за нея, защото вниманието му е съсредоточено изцяло върху това, което лежи така гостоприемно разтворено върху омачканите чаршафи.
Голям черен куфар пълен с документи, част от които са пръснати по леглото. Мъжът започва да прехвърля папките и след около 30 минути цялото съдържание на куфара е пресято. От хилядите ситно изписани на арабски език документи са отделени около 50-ина страници. След това преснимани и върнати обратно в куфара, който всъщност принадлежи на либийския прокурор по делото.
Сред тези страници е секретното разследване, правено от Либийската военна прокуратура на мъченията на българските медици и самопризнанията на част от техните мъчители. Заедно с описания на прилаганите методи на насилие.
Съдебномедицинската експертиза, изготвена по указание на Главната прокуратура на Либия, която потвърждава наличието на белези от инквизиции по телата на българките... Сред документите е и окончателният вариант на доклада на професорите Монтание и Колици за това как е тръгнала заразата в болницата в Бенгази и заключението, че обвиняемите български сестри нямат нищо общо с това... Дотогава никой у нас не предполага, че Либия чрез посланика си в ЮНЕСКО е възложила такава експертиза на двамата професори.
Не след дълго този набор от ценни ксерокопия се превърна в основния стълб, около който бе развита защитата на медиците в съдебната зала. По-късно копия на тези документи бяха предадени и на посланиците на Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Франция и Холандия в Триполи, за да изиграят много съществена роля при изграждането на онова, което по-късно с лекота наричахме европейска солидарност с медиците.
И досега не е много ясно как в онзи далечен юлски ден куфарът на прокурора по делото се бе озовал в хотел "Тибести" в стаята на тази симпатична млада жена. И защо тя бе решила да сподели това в името на спасяването на българските медицински сестри. Тя самата не беше българка и рискуваше твърде много.
Но и в най-свирепия водовъртеж от събития има моменти, необясними с логиката на действието, съвсем ирационални, но напълно разбираеми, когато поставим на фокус човешката емпатия, морал и съвест.
*От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин