Думата свобода се използва най-често там, където я няма
Свобода...
Когато бях дете, свободата беше нещо съвсем ясно. Бях свободен, освободен от турско и фашистко робство. „Олег Кошевой, ти си нашият герой, ти умря за свободата, да живеем ний децата...” Във всяко стихотворение и песничка ставаше дума за свобода. Брезичката изпяла за „мира и свободата”, живеех до „Парка на свободата”. Лошите бяха фашистите, империалистите, американците, а свободата ни я бяха донесли два пъти руснаците.
След време свобода означаваше да те „пуснат” вашите да си играеш до по-късно в махалата. Че като се стъмни игрите придобиваха по-емоционален характер. После свобода беше да разрешат на онова хубаво момиче от съседния клас да се прибире чак в девет, а ти да я изпратиш до тях, неясно защо изтръпващ при всяко случайно докосване на ръцете ви.
Исках свобода в гимназията-да съм с по-дълга коса, да не съм в униформа... Това вече беше осъзнато желание за свобода.
В казармата свобода беше да имаш пет минути почивка и да пушиш цигара с лукче в устата. А няколкочасовата гарнизонна отпуска само ти даваше възможност да разбереш, че още поне година свобода няма да имаш.
Свобода беше да направиш филм, в който да кажеш какво мислиш. Понякога успявах, понякога не.
За свободата на словото скачах по площадите, а там, пред микрофона се оказа, че държат речи сътрудници на Държавна сигурност.
После станах със свободна професия, тоест без заплата. Имах мечти и надежди около година, после разбрах, че няма равен старт. Бях свободен да карам такси, да съм продавач, но пък бях близо до децата си и ги наблюдавах как растат.
Постепенно разбрах, че думата свобода се използва най-често там, където я няма. Както ако една държава се нарича „народна” е ясно, че там народът изобщо не управлява.
Вече знам, че човек не може да бъде напълно свободен. Винаги е зависим от нещо. Важно е това нещо да е ценно за теб, а не например парите или политиката. И сега свободното си време използвам за да живея бавно. Без да бързам, защото се набързах през годините. Това е съветът ми - живейте по-бавно, радвайте се на малките свободи, на малките неща. На хубавото време, на случайната усмивка, на полъха на неосъществената любов. Слушайте музика, гледайте кино и ако душата ви е освободена, само тогава сте свободни.
Трудно научен урок, нали?
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти
-
Галерия Разстрелян за счупена ваза на гроба на Людмила Живкова
През 1985 г. съдията Димитър Попов осъжда на смърт обвинения Тодор Дечев В най-новата ни история има и един потресаващ, но малко позабравен случай на оскверняване на гроб на известна личност – този
-
Галерия Най-ценните подаръци
Четох приказки на децата от 1б клас в 23 СУ "Фредерик Жолио-Кюри" и получих най-ценните подаръци. Аз съм щастлив човек. *От