Имаше опасност да катапултирам 7-8 екипажа през зимата над Балкана

О.з. подполковник Николай Калев е командир на 15-и изтребителен авиополк (ИАП) през 1985 – 1988 г., с. Равнец. Той е боен пилот първи клас, летял е на почти всички видове изтребители до промените. В предишния брой ви разказахме как учението започва със стремеж пилототите да се възползват от лошите метеорологични условия и да повишат подготовката си. Плановете обаче неочаквано се объркват. Всеки сам може да прецени по какво учението през 1982 г. прилича и по какво се различава със сегашното, в което загина майор Валентин Терзиев.

Изключвах връщането на Балчик и вече мислех за кацане на летище Сарафово на собствен фар. Летците имаха такава подготовка. Затова подадох команда на диспечера по УВС да предупреди кулата на гражданското летище. По документи кацането на гражданско летище от екипажи на военната авиация става само с лично разрешение на командващия ПВО и ВВС. Кой ще ти търси сега генерал Любчо Благоев в това време? По-добре да ме накажат, да ме разжалват, но да спася живота на летците. Знаех, че и това кацане на Сарафово крие много опасности. Считах, с основание, че времето там е по-добро, защото фронтът идва от запад на изток.

Петко докладва на първия завой, после на траверс, на втория и на правата. Докладва за пускане на колесника и малките клапи.

А дъждът навън вали и няма намерение да спира, а и все повече се усилва...

Идва Петко добре, а аз го ръководя, като му подсказвам: "Така си добре! Добре!.." с надеждата да направим стопроцентово радиокацане, но... "Не виждам!" – твърдо отговаря Петко, дава обороти на максимал и от десетина метра тръгва нагоре. "Отивам на Бином!" ("Бином" е позивната на СКП Балчик.)

Стигнах до страшното прозрение

– щом Петко не може да кацне, няма съмнение, че и другите няма да могат...

А тези във въздуха? Още 7 - 8 екипажа, по-млади от него, макар и първокласни летци! "Печени".

Какво трябва да правя сега? Ако не могат да ги приемат на Сарафово, остава... да ги катапултирам всичките... в нощта... през зимата... над Балкана? Пиша тези редове и тръпки ме побиват...