НЕУДОБНИ ДУМИ: НЕЗНАНИЕТО РАЖДА ЛОШОТИЯ

Правното понятие, което най-точно покрива положението на част от българските земи непосредствено след руско-турската война от 1877-1878 г. е ОКУПАЦИЯ, а не „освобождение”. Любопитно доказателство намираме на днешния ден преди 139 години. Тогава, на 5 юли 1882 г., е съставено седмото правителство на Княжество България. Негов премиер е руският генерал Леонид Соболев (1844-1913). Министър на отбраната е също руски генерал – Александър Каулбарс, известен с това, че отказва да повишава в звание български офицери и издига на ръководни длъжности в българската войска само руски офицери. Очевидно е, че с премиер руски генерал и с министър на отбраната също руски имперски генерал, Княжество България е било всичко друго, но не и свободна независима държава.

Впрочем премиер на България преди генерал Соболев е също генерал от руската армия – Казимир Ернрот. Той ръководи служебно правителство по подобие на това, което днес ръководи генерал Янев, но е бил също така министър на отбраната и министър на вътрешните работи. Десетилетия по-късно, след 9 септември 1944 г., отново се „доволстваме” с премиери, чиято истинска родина, както самите те твърдят, е Съветският съюз – Димитров, Коларов, Живков, Луканов. Съветски гражданин по рождение бе и премиерът Станишев. Така че имаме „традиция” държавата ни да се управлява от лица, чиято първа задача е да обслужват Моска. В този смисъл днешният прокремълски генералитет, който властва – президент и премиер, не трябва да ни изненадва. Просто „традицията” продължава. Слава Богу поне, че Радев и Янев не са руснаци по рождение и де факто са български офицери. Но манталитетът им!?

Първоначално генерал Соболев е само премиер, но след няколко месеца – от 17 септември 1882 г., поема и Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. През януари 1883 г. става и министър на финансите. В правителството има и други руски генерали. Но много скоро между премиера и българите в правителството избухва конфликт. Нашите искат да се строи най-напред железопътната отсечка Цариброд-Вакарел, която да свърже страната ни със Западна Европа, както е предвидено в Берлинския договор. Но премиерът Соболев и министърът на отбраната Каулбарс – руски генерал, настояват да се строи т.нар. „Дунавска железница“. Целта им е прозирна - България да бъде свързана с пътна връзка с Руската империя. Резултатът от този сблъсък е, че българите от Консервативната партия напускат правителството и руските генерали вземат цялата власт в свои ръце. На освободените министерски кресла веднага се намърдват либералите. И тук можем да търсим алюзия с днешния ден.

Генерал Леонид Соболев води политика на трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. Важен акт в това отношение е подписването през юни 1883 г. на справедливо отлаганата от предишните български правителства конвенция за „ОКУПАЦИОННИЯ ДЪЛГ”. Това е споразумение за изплащане на Русия на разходите за окупацията на българската земя по време на т.нар. от русофилите „освобождение”. Затова и този дълг се нарича окупационен, а не освободителен. Постъпленията от изплащането му е предвидено да отидат за изграждане на руски училища в България и за укрепване на руския черноморски флот. Но защо у нас е трябвало да има "руски училища" след като уж сме „освободени”? Не би ли трябвало точно тогава да се изграждат спешно български училища, да се укрепва българската армия? Руснаците не мислят така. За тях ние сме губерния и те си я управляват така, както си искат. Но е факт, че по време на османското владичество на земята ни са градени български училища, а не турски. След руската окупация на земята ни, та чак до днес, си имаме руски училища. „Традиция”!

Премиерът Соболев решава да гради железопътната линия от София до Русе с държавни средства и за целта се опитва да заложи резервния фонд на Българска народна банка в столицата на империята Санкт Петербург, като гаранция за планирания заем за строежа.

Така са действали „освободителите” у нас само 4 години след „освобождението”. Монтират си те премиер и военен министър, намират си продажни български политици, опитват се да приберат парите на българския народ и да отделят България от Европа. Искам да помоля моите по-млади фейсбук приятели да проверят дали това, което разказах и е неоспорима истина, се съдържа в „новите” български учебници по история за средното образование. Ако го има този урок, то е добре. Но ако го няма - никак не е добре. Защото незнанието ражда радеворашковизъм и яневщина. А това е лошо.

*От фейсбук!