Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1989 г. "Ястребите" в София и Анкара настояват за военен сблъсък

Луканов по спешност при Горбачов, Младенов на среща с Месут Йълмаз

Кликата на Пенчо Кубадински в Политбюро е непримирима - иска да реши въпроса веднъж завинаги

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" публикуваме различни гледни точки към събитията от най-новата ни история. Този път на фокус е Възродителният процес. Тодор Живков обявява Голямата екскурзия на 29 май - тогава всички, които искат да заминат за Турция могат да го направят. Дни по-късно южната ни съседка затваря границата, неспособна да провери самоличността на стотиците хиляди и да им осигури елементарни санитарни и хигиенни условия. Мненията на участниците в тези събития често провокират и изненадват, но истината обикновено се открива чрез многообразието на гледните точки.

През януари 1989 г. напрежението в Политбюро ескалира. Оформят се два непримирими лагера.

"От едната страна бяха Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев – разказа пред "168 часа" финансистът Кольо Парамов, който години наред е сред най-приближените на Луканов. – От другата бяха Пенчо Кубадински, някои от

по-възрастните,

като към тях в последния етап клонеше и Тодор Живков."

Според Парамов след смяната на имената по места противоречията растат и службите предупреждават, че може да се стигне до непредвидени ситуации, които да повторят събитията от 1984 - 1985 г. Но има и много по-лош вариант – военен конфликт с Турция, подстрекаван от определени военни там, амбицирани да защитят мюсюлманите у нас.

"Луканов предложи "мек" сценарий на решение, като се следва пътят на дипломацията – казва финансистът. – В началото

Живков

даваше отпор

Ние получавахме секретни справки, които показваха по какъв начин се ситуират лагерите в Политбюро и в ЦК и оттам разбирахме за нагласите на управляващите. Аз няколко пъти съм разговарял с Луканов по този въпрос през 1988 г.

Под влиянието на Димитър Станишев, на Андрей Луканов, на Петър Младенов и Добри Джуров и други в ЦК настояваха за дипломатическо решение, за

да се избегне напрежението

От другата страна бяха по-възрастните, някои военни. Аз съм спорил с ген. Шилянов и с други от Военния отдел на ЦК дали представянето на ситуацията на границата пред висшестоящите не е по-завоалирано, отколкото са реалностите. Нямате представа какви противоречия имаше в семействата – младите искаха да заминат с възрастните, а те отказваха. Стигаше се до стълкновения. Едно е да наблюдаваш това от кабинета си в ЦК в София, друго е да се разходиш из Бенковски и Кърджалийско и да видиш за какво наистина става дума, как всички тези спорове може да ескалират и как дори една-единствена смърт може да запали гражданска война."

През май 1989 г. напрежението вече е такова, че се провежда спешна среща между външния министър на Турция Месут Йълмаз и Петър Младенов в Кувейт.

"Там те се споразумяха, че ако се стигне до някакъв модел на трансформиране на ситуацията и отваряне на границата, това да стане цивилизовано и културно – спомня си финансистът. - В същото време Андрей Луканов отиде на разговори със съветския лидер Михаил Горбачов. Той в прав текст казва: "Намерете дипломатически начин да се разберете с Турция!" Когато Луканов се върна, заяви пред всички, че е необходимо да организираме международна среща, за да не се допусне

изостряне

на ситуацията

Вече имахме съгласието от страна на Месут Йълмаз и уверението, че турското разузнаване МИТ ще бъде успокоено, за да не предприеме "остри мероприятия". Кликата около Кубадински обаче бе против този план, някои дори казваха: "Не! Сега ще решим този въпрос веднъж завинаги! Ще отидем до край!".

Според Кольо Парамов никой не знае как би се развила тази взривоопасна ситуация, ако Горбачов не е дал подкрепата си на Андрей Луканов и Петър Младенов и не е дал ясен знак, че не одобрява начина, по който се провежда Възродителният процес.

"В крайна сметка Политбюро бе принудено да се вслуша в Луканов и Младенов, за да не станем ние първата "Босна" – казва финансистът. – Турция щеше да вкара военни, ние щяхме да изпратим войски. Луканов за разлика от възрастните в ЦК искаше умиротворение и в резултат на неговия

натиск

се стигна до Голямата екскурзия, иначе ни чакаше военен сблъсък."

Парамов никога няма да забрави как той и колегите му се сбогуват с хората, решили да заминат за Турция.

"На всички им казвахме: "Пак ще се върнете, може да е след 20 или 30 години, но пак ще си дойдете" – спомня си той. – Оказахме се прави. Някои се върнаха дни след това, други малко по-късно. Елате да видите, днес всяка къща в Бенковски е с нов покрив, 90 на сто от заминалите отново са си тук. Мислите ли, че ако се бе стигнало до

стълкновения,

тези хора щяха да посмеят да се върнат, щяха ли отново да си получат българските паспорти? Най-важното е, че се запази човещината."

По това време Парамов е най-младият резидент, на 24 години, а военният отдел на ЦК дава висока оценка на докладите му.

"През 1989 г. като отличник в Софийския университет бях спечелил място да уча Международни икономически отношения в Москва, но не ме пуснаха заради ситуацията тук, наложи се да специализирам задочно в България – казва финансистът. – Представете си отличник да учи задочно? Но се налагаше, по това време Граничното разузнаване бе най-силно развитото. Полковник Лазар Лазаров бе наясно с всичко – по места кой какво прави, в детайл познаваше системата, а ние бяхме достатъчно добри професионалисти,

за да не допуснем развой, за който след това всички ще съжаляват. Макар че сега ни изкарват какви ли не.

Аз съм резидент с дълъг стаж. Каква вреда съм нанесъл на държавата? Защо да съм подлец, наглец? Защо преди всички избори получавам справка от Комисията по досиетата, все едно съм белязан? Вчера получих десетото писмо. На 24 години съм започнал денонощна работа като резидент, не сме правили компромис, защото носехме отговорност за много хора. Знаехме почти всичко за всеки, между 1984 и 1989 г. познавахме всички в района, имахме наблюдения, връзки, контакти – при нас имаше етика. Ако не бяхме изключително прецизни, нещата нямаше да минат толкова лесно. Ситуацията можеше да се усложни неимоверно и турците да се явят като спасители, да отрежат половин България и тогава тези, които ни пращат въпросните справки от Комисията по досиетата, щяха да се чудят кой е врагът и кой не?"

Как е избегнат военният сблъсък, четете тук