Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1985 г.: Генерал иска властта от Живков Щабът на бригада “Чавдар” на 13 септември 1944 г. в София (от ляво надясно): Тодор Делов-Стефо, Добри Джуров-Лазар, Веселин Андреев-Андро и Иван Хариев-Доктора

Политбюро решава да арестуват "заговорниците" и да ги изгонят от БКП

На 10 ноември 1989 г., само ден след падането на Берлинската стена, у нас е задействана операция по свалянето на диктатора Живков. Макар тя да е организирана и подкрепена от съветската агентура и независимо дали такова е било желанието на изпълнителите, важното за нас е, че по този начин се слага край на тоталитарния комунистически режим в България.

Но прекратяването на дългогодишното управление на генералния секретар на ЦК на БКП с формулировката

"освобождаване на поста

по негова молба" не може да заличи впечатлението, че то е направено под натиска на външни фактори. Затова 31 години по-късно вероятно мнозина се питат имало ли е алтернатива и можеше ли тоталитарният режим да се промени, а Тодор Живков да се откаже доброволно от властта далеч преди да се наложи да бъде освободен от поста?

Отговорът на този въпрос категорично е отрицателен. Доказва го случаят с генерал Иван Хариев.

Годината е 1985-а. На власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов. У нас вяло тече някаква имитация на съветската "перестройка", политика, която малко по-късно самият генерален секретар на ЦК на БКП ще определи като "снишаване".

Икономиката

е в разруха

от години. В същото време висшият ешелон на номенклатурата тъне в разкош и се разлага от корупция. А след въвеждането на режим на тока в София и другите големи градове и периодичните дефицити и продоволствени кризи и за най-верните партийци става ясно, че дори и по тогавашните невисоки стандарти държавното стопанство буксува. Пропагандните лъжи не успяват да прикриват срамните факти от българската тоталитарна действителност. Хората масово слушат емисиите на "Свободна Европа", Би Би Си и "Дойче веле", за да получат достоверна информация за събитията у нас и по света. В допълнение печалните последствия от т.нар. Възродителен процес и провалът на политиката на насилствена асимилация на българските турци също вече са видими и страната ни изпада в международна изолация даже сред съюзниците си от Варшавския договор.

В тази критична за тоталитарната върхушка ситуация и най-фанатичните комунисти виждат, че нещата

не може

да вървят постарому

и ако не се вземат спешно мерки за промяна в курса, в крайна сметка рано или късно БКП ще трябва да се раздели с монопола във властта.

Даже стари съратници на Тодор Живков, които в продължение на десетилетия са доказвали своята вярност и са известни със сервилното си отношение, правят опити да му повлияят да промени нещо в политиката си. Слабограмотният, а и вече сенилен генерален секретар на ЦК на БКП обаче

не приема критика

Напротив - посреща всичко на нож като посегателство срещу властта му.

В този критичен момент в кабинета на Живков влиза ген. Иван Хариев. Той е "стар боен другар" на бившия Първи от бригадата "Чавдар" и по традиция се обръща към диктатора с партизанското му име.

"Янко, сам виждаш, че нещата в държавата не вървят... - обяснява му Хариев загрижено за целта на посещението си. - Около теб са се настанили недобросъвестни хора, които само те лъжат и гонят собствените си интереси. Нося ти документи, които доказват какви ги вършат без твое знание."

В подкрепа на твърденията си той наистина изважда различни сигнали, уличаващи най-приближените до Живков номенклатурчици в злоупотреби. И за да гарантира сериозните си намерения му подава писмо с предложения за промени, подписано от още няколко души.

Не е ясно каква точно е била първоначалната реакция на Тато на визитата, но накрая ген. Иван Хариев, който е бил лекар в отряда "Чавдар", се осмелява и му предлага нещо нечувано до момента:

"По-добре ми дай на мен властта, защото аз те обичам и ще те пощадя. В противен случай след това ще разпоредят на други да те махнат, а те не само ще те пометат, а може и

в затвора да те вкарат...”

Димитър Иванов в книгата си "Шести отдел" също се спира на любопитния случай. Цитира подробно и писмото на генерала:

"Другарю Живков, когато съм получавал сигнали или убеденост, че се посяга на Вашето име, аз като ваш боен другар и съратник винаги съм се включвал активно, за да се запази то чисто. Така беше по времето на Априлския пленум, така беше по времето на Борис Велчев, така беше, когато се готвеше погром на здравите сили и ръководството на МВР през 1980 г. Така е още повече и сега. Разбира се, най-точно го е определил Че Гевара: "Мисля винаги за безсмъртието на революцията!". Преди да направя своето изложение, искам да започна с някои свои виждания. Първо - касае се за доверието и за неговото съхранение или пък за злоупотребата с него. Това е, от една страна, а пък от друга - за предоверяването. Второ - всеки от нас има положителни черти и слабости. За наше щастие и обща радост у вас положителните дадености се извисяват, но за жалост имате и слаби страни които хора до Вас години наред много умело експлоатират. Например - бързо се подвеждате. Ако е за добро, то не е беда. Но ако е за лошо - в сила е народната поговорка: битият си остава бит. Третото е, че Вие можете да се изстудите към някого въпреки всичките му добри черти. Четвърто: можете да полюбите човек с редицата му отрицателни черти и сляпо да го любите до гроб. Тези Ваши слабости много хитро и умело са ги използвали и използват - от позицията на корупцията и кариеризма. Затова в името на безсмъртието на революцията най-искрено Ви моля да се освободите от хипнозата и опиума на някои хора около Вас. Готов съм да съдействам с доказателства в това направление. Моля Ви най-настойчиво да образувате комисия под Вашето лично ръководство. Всичко това го изнасям пред Вас като "чавдарец". Мнозина открито ми заявяват:

вие, чавдарците, сте виновни

за безобразията, които стават в нашата страна. Ето защо сме длъжни да разкрием истинските виновници и да ги посочим като такива."

Освен от Хариев писмото е подписано и от Георги Ангелов, главен секретар на Главно управление "Пътища", доц. Георги Евгениев, председател на Комитета по труда и социалното дело, първи зам.-председател на ЦС на профсъюзите, и Петър Япов, служител на Комитета за култура.

"Ще ви кажа накратко какво е установено - разказва бившият шеф от ДС Димитър Иванов, който навремето е работил по случая. - За мен не е опит за смяна на властта, а опит за смяна на някои фигури в екипа на Живков. Главно Милко Балев, а след него и Добри Джуров и Мирчо Спасов.

Живков и генерала бяха много близки. Миналото ги свързваше. Даже се говореше, че навремето го е лекувал, макар аз да не знам

Тодор Живков да е бил раняван Освен това генералът си беше такъв човек - честен и прям, но абсолютно наивен."

От своя страна вероятно наистина генерал Хариев е разчитал прекалено много на съвместните спомени и приятелството си с Живков по време на нелегалната борба преди 9 септември 1944 г. Но няма данни да го е лекувал. По-скоро е било обратното. В тази връзка главният редактор на в. "Български лекар" д-р Тотко Найденов разказва преди време в интервю за "Шоу" един куриозен случай. "При една обсада, бидейки с Тодор Живков, внезапно той усеща силни болки в кръста и му казва: "Янко, улучиха ме в бъбрека, край, умирам!" Бай Тошо му опипва кръста и го успокоява: "Няма кръв, нито рана. Имаш криза от камъче в бъбреците.

Бягай да бягаме, докато е време, че тук ще ни избият." И наистина, като се измъкват от обсадата, Доктора сам установява, че е получил пристъп на нефролитиаза за първи път в живота си.

"В книгата съм спестил някои неща за така наречения заговор - коментира още Димитър Иванов. - Някои от участниците съм ги представил в по-добра светлина, защото и те всички бяха добри хора. Като се започне от Георги Евгениев, който почина преди няколко месеца, самият ген. Хариев... Имаше един Георги Ангелов, главен секретар на Министерството на транспорта, баща му е убит зверски като ятак.

Постъпката е наивна, но самият факт, че вътре в партията, и то на такова ниво - между

“чавдарците”, които управляваха държавата и бяха в най-близкия кръг на Живков, се появи негодувание от стила и метода на ръководство, е показателен. В този смисъл е и положителен. Но няма никаква връзка с Горбачов и преустройството. Напротив - те по-скоро бяха сталинисти. Опълчиха се на червената буржоазия и моралното разложение на елита в онези години.

Тези хора бяха получили всичко от тази власт и от Тодор Живков, но искаха още повече. Милко Балев им беше дразнител, а и наистина беше неприятен тип, но главното е, че те попаднаха под влиянието на Юлия Попова, жената на Живко Попов. Именно тя замота главата на Хариев до такава степен, че той да влезе при Тодор Живков и да разнася клюки и интриги, за които вече беше доказано, че не са верни. Достойно постъпи Хариев, но Живков, като разбра каква е работата, постъпи по живковски. Каза му: "Добре, Докторе, ама това ще го разкажеш пред Политбюро." Закара го пред Политбюро и им казва: Познавате Доктора - той е мой приятел от нашия отряд, иска да ви каже за едни работи. И той, като ги разказа, от Политбюро му казаха: Ти разнасяш клюки и интриги. И понеже атакуваха много силни хора като Милко Балев и Добри Джуров, ги насметоха много сериозно. Даже ги изключиха от партията."

Другият участник, смятан от някои също за вдъхновител на Хариев, е писателят Петър Япов. През годините неговото име е замесено в различни скандали. Един от знаковите е с уж намерения от него препис на турски "Именник на българските ханове". Впоследствие се оказало, че става дума за наистина древен текст, който обаче съдържа глави от Корана и няма нищо общо с българската история. По този повод, а и заради опита с ген. Хариев, който също се оказва ялова работа, още навремето сатирикът Радой Ралин шеговито променя името му -

от Петър Япов на Петър Ялов

"Петър Япов е пълен фантазьор - потвърждава и Димитър Иванов. - Даже когато правихме обиска у тях в столичния кв. "Гео Милев", така се уплаши, че веднага

започна да топи другите

Беше скрил в полилея в хола си едни листа. Питам го: "Какво е това, бе?" "Това са едни тайни неща, мои...", казва той с треперещ глас все едно гледаш някакъв криминален филм, а той пишел някакви измишльотини." И все пак имало ли е дори малък шанс Живков да се оттегли четири години преди 10 ноември 1989 г.?

"Аз го приемам като опит за

елиминиране на деформациите

в обществено-политическия живот и в ръководството на партията - казва в заключение Димитър Иванов. - Въпреки че съм се занимавал с тях, някои ми останаха приятели. И Георги Евгениев, и Георги Ангелов, както и самият Иван Хариев, с когото сме се виждали, преди да почине, и сме говорили на тази тема. Тоест те нямаха злоба към нас, защото ни приемаха като съпартийци - просто едните бяха здравите сили, а другите - разложилите се морално. Но бяха огорчени от реакцията на Тодор Живков. Даже се стигна дотам, че искаха да отнемат генералското звание на Хариев, но Добри Джуров се намеси и го спаси." Все пак трябва да признаем, че ген. Хариев се е оказал добър пророк - в крайна сметка други свалят Тодор Живков. И макар че "по здравословни причини" така и не влиза в затвора, той става първият български държавен глава, получил ефективна присъда от 7 години.