Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

25 г. след Възродителния Йълмаз благодари за човещината: Знам как се спори с военни

Имало е вариант в България да се разиграе Босненския сценарий, но с такт и дипломация е избегнат

Организаторите на протестите от Белене са изпратени в Скандинавските страни

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" публикуваме различни гледни точки към събитията от най-новата ни история. Този път на фокус е Възродителният процес. Тодор Живков обявява Голямата екскурзия на 29 май - тогава всички, които искат да заминат за Турция могат да го направят. Дни по-късно южната ни съседка затваря границата, неспособна да провери самоличността на стотиците хиляди и да им осигури елементарни санитарни и хигиенни условия. Мненията на участниците в тези събития често провокират и изненадват, но истината обикновено се открива чрез многообразието на гледните точки.

Докато в ЦК текат спорове как да бъде овладяно напрежението по места, ситуацията в страната е взривоопасна.

"През декември 1984 г. бях в Бенковски, Кърджалийско, в Златоград, където бе първата жертва - малко момиченце Тюркян на 17 месеца от с. Могиляне – спомня си Кольо Парамов. - Оформихме

рапорт,

тъй като по време на размириците заедно с детето бяха убити още двама души и ранени 18 души – всичките бяха в тежко състояние."

На 10 април 1985 г. вечерта е първото бягство на наши изселници.

"12 души - три семейства с по две деца – казва Парамов. - На 15-а застава над Ерма река, когато влязоха в Гърция, валеше проливен дъжд. Само за 24 часа гърците качиха тези хора на самолет за Швейцария и оттам на турски държавен самолет бяха транспортирани до Анкара, където ги посрещнаха като герои 5 хил. души. Представете си за каква организация става дума, за каква

озлобеност

и как всичко това бе преекспонирано."

4 години по-късно в Белене вече са задържани над 700 души, заподозрени, че могат да организират размирици.

"Живков бе принуден да признае, че настъпва тежка рецесия в отношенията с Турция, а Месут Йълмаз като външен министър направи всичко възможно, за да успокои реакционните сили в Анкара – казва той. – Турското разузнаване МИТ и някои от "ястребите" там се бяха настроили за директен сблъсък. Впоследствие в Босна те доказаха, че ние просто се разминахме на косъм от този "филм", който МИТ проектираше за България. В Босна той се разви в най-нежелания вариант."

Според Парамов в ЦК са били наясно с този сценарий и че е било важно Живков да бъде убеден да следва

по-мека стратегия,

за да не се допусне военен сблъсък с много жертви.

Именно заради това едно от предложенията на хората около Луканов, сред които и Парамов, е спешно да се изведат най-тежко пострадалите от Белене, вкарани там заради размириците около смяната на имената. "Те бяха наблюдавани като организатори на евентуална гражданска война, макар че някои нямаха понятие за това. – спомня си той. - През април 1989 г. подготвих докладна от 18 страници до заместник-командващия на Гранични войски и Военния отдел на ЦК. Тогава идеята ми бе окачествена като абсурд. Отговорът бе, че всички те трябва да останат в затвора. Изведнъж на 20 май, след около 40 дни, висшето ръководство осъзна, че това е логична мярка. На 23 май вечерта излетяха три самолета за Швеция, Финландия и Норвегия с най-агресивните и най-податливите към манипулации затворници. Ако бяха останали тук, имаше риск да организират

бунтовни звена

и напрежението да ескалира. Затова бе решено да ги изведем от страната и по този начин цялата организация се "обезкости"." Идеята на ЦК е хората, които са затворени, да не бъдат използвани като клечката с кибрит, която ще запали напрежението, и да няма организирани бунтове по места.

25 години след тези събития, на 14 април 2014 г., Парамов се среща с Месут Йълмаз в София.

"Доста говорихме за тогава – разказва той. - Казах му, че добросъседството ни е факт, но нашите интереси не допускат МИТ да ни диктува вътрешните правила. Ние имаме своята ерудиция и можем сами да решаваме. На това той отговори: "Парамоглу, ние високо ценим човешката линия, която застъпихте и проведохте (с отварянето на границата – бел. ред.), желаем това партньорство тепърва да се развива, знаем, че е много тежко заради

500-те години

турско робство, но нямаме друг изход, това е единственият."

Аз го попитах: "Имаше ли възможност босненският вариант да се превърне в реалност за България?" и той каза: "Виж, имаше няколко турски политици, които наистина го желаеха, но това нямаше да получи положителна оценка. Ние нямаше как да обясним пред света защо влизаме с армия в Хасково. Каква работа имаме там? Не беше въпросът само да нарушим принципите. Вие бяхте блокирали вътрешното съпротивление, ние нямахме основание за инвазия. При сърбите бе различно, в Босна те започнаха целево да избиват мюсюлмани. Нямаше начин да не се намесим - с пари, с оръжие, да забавим екзекуциите."

Според финансиста в този разговор Йълмаз изразява своето уважение към българското разузнаване, което прогнозира всички минуси от този ход на Политбюро и създава информационна база, за да не допусне

"босненският вариант"

да се реализира у нас.

Думите на Йълмаз са: "Благодарим за вашето разбиране, че съхранихте човеколюбието – казва Парамов. - Това бе най-силният момент на вашата политика. Аз много добре знам какво значи борба с "ястребите" (привържениците на идеята за военни конфликти – бел. ред.), знам как се спори с разбиранията на част от военните, знам какво е да се изправиш срещу негодуванието им, но направихме всичко възможно да издържим на човещината."