В дворец в Полша откриха къде са заровени 10 тона нацистко злато. Предполагат, че е скрито от Химлер за възкресяването на режима

Tърсачи на съкровища съобщиха, че са открили къде са заровени 10 тона нацистко злато, за което се твърди, че в края на Втората световна война е било откраднато и скрито от райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер за създаването на Четвърти райх. Разкопките, които се ръководят от полско-германската фондация "Силезийски мост", ще започнат още тази седмица на територията на дворец в Полша, пише Daily Mail.

Очаква се на мястото да бъдат открити

8 сандъка със

злато на кюлчета

на обща стойност около 900 млн. долара, както и други ценности. Търсачите на съкровища са установили местоположението на трезора от секретни документи и карта на потомците на офицери от СС и твърдят, че това е прочутото "злато от Бреслау", изчезнало в края на войната. (Защо градът се свързва със злато, укрито от нацистите в края на войната, четете долу.)

Дворецът в Полша е бил

използван

като публичен

дом от СС,

пише още Daily Mail. Очаква се освен златото да бъдат открити и други ценности.

Палатът от ХVIIІ век се намира в село Минковски на около 50 км източно от Вроцлав. Построен е от пруския генерал Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц в стил рококо. След Втората световна война дворецът е използван от Червената армия и полските войски като казарма. По-късно е превърнат в седалище на местния съвет, а след това функционира и като детска градина и кино.

Според търсачите на съкровища те са установили местоположението на трезора от секретни документи и карта, запазена от потомци на офицери от СС.

Сред запазените документи са

дневник на офицер от СС и карта,

получена от наследниците на военни, които са били членове на тайна ложа, създадена преди 1000 години. Фондацията обяви през март миналата година, че е получила дневника от своите германски партньори, които са го

подарили на

полския народ

като "извинение за Втората световна война".

Ложата от Кведлинбург е създадена още през Х век по време на управлението на първия германски крал Хайнрих І Птицеловеца. Средновековният владетел станал кумир за неговия съименник Хайнрих Химлер до такава степен, че шефът на СС искрено вярвал, че е живо превъплъщение на краля. Неслучайно членовете на тайната организация получават висши позиции в много от институциите на Третия райх.

Разкритият дневник, за който се смята, че е написан от високопоставен офицер от СС под псевдонима Michaelis, изглежда, е

ключът към погребаната плячка

Бележка с молив в него от 12 март 1945 г. дава подробности за скривалището в двореца в Минковски: "В оранжерията е изкопана яма, която е "сигурен дом" за доставените сандъци и контейнери". Михаелис продължава: "48 сандъка от Райхсбанк в добро състояние бяха скрити, много добре заровени с пръст и покрити с все още живи растения отгоре. Нека провидението да бди над нас".

Сред намерените документи има и писмо от високопоставен офицер от СС до определено момиче, което работи в двореца и по-късно става негова любовница.

Есесовецът, някой си Фон Щайн, пише на любимата си Инга: "Аз ви поверявам останалите 48 кутии на Райхсбанк и всичките семейни сандъци. Само вие знаете къде са".

Освен тях военният дневник на Михаелис посочва местонахождението на още 11 сандъка със злато, както и на откраднати произведения на изкуството, банкови депозити, религиозни артефакти и други ценности.

Според представителя на фондация "Силезийски мост" Роман Фурманяк, който ръководи издирването, авторът на дневника Михаелис и професор Грундман лично са скрили златото, за да изпълнят

операцията

на Химлер

В края на войната те избират 11 тайни места за укрития.

Фон Щайн също участва в изкопните работи по укриването на ценностите в двореца при Минковски. Фурманяк го описва като жесток човек, който "обичал да причинява страдания на жертвите си, преди да ги убие". Именно той нарежда на любовницата си да се грижи за "кутиите".

"Тя вярвала, че ще трябва да остане там само една или две години и всичко ще приключи. Тогава никой не е мислил, че този регион ще бъде взет под контрола на Съветския съюз", пише Фурманяк. Той е убеден, че съкровището е

останало непокътнато,

тъй като има данни, че Инга е проверявала наличността му до смъртта си в продължение на 60 години.

През 1945 г. тя трябвало два месеца да се крие в гората от съветските войници. А след изгонването на германците от този регион и заселването му с поляци от Западна Украйна Инга променя външния си вид и се омъжва за местен жител. Предполага се, че освен златото на Райхсбанк сандъците съдържат собственост на бижутерийни магазини в Бреслау (сега Вроцлав) и ценности от частни колекции на богати германци, предадени на СС, за да ги спасят от настъпващата Червена армия.