Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Невена Коканова отвежда със сън Въло Радев на небесната сцена Невена Коканова и сръбският актьор Раде Маркович се влюбват, докато снимат “Крадецът на праскови”.

Няколко дни преди да почине, режисьорът я сънува усмихната в тунел. “Да вървим!”, хваща го за ръка тя

Той я отвлича, за да я снимка в "Крадецът на праскови"

Всички застиват, когато влюбеният Раде Маркович казва: “Защо те волим, слънце мое, ти го знаеш, я те волим”

Никой не я иска за Ирина в “Тютюн”, била невзрачна, русолява и дребна

"Bлизам в тунел. Обратно на всякаква логика не потъвам в мрак. Около мен е светло. Пространството е пълно с бяла мъгла. Неочаквано от нея изникна човешка фигура, която приближи към мен. След миг разстоянието между нас изчезна, стопи се в мъглата и аз познах Венчето (Невена Коканова). Дойде усмихната, прегърна ме, хвана ме за ръка и каза: “Хайде! Да вървим!”.

Тръгнахме заедно от посоката, от която тя беше дошла...”

Така описва съня си дни преди да почине на 28 март 2001 г., режисьорът Въло Радев. Събужда се изплашен и разказва на съпругата си Жени.

Разбира, че видението не е случайно. Усеща, че починалата му скъпа приятелка Невена го предупреждава, че това са последните му дни.

Това не е първият път, в който Въло Радев сънува Коканова, но за съжаление, е последният.

Двамата стават наистина близки приятели, след като се запознават на снимките на филма “Тютюн”.

Тогава Въло Радев е само оператор, а Коканова няма никакъв шанс да участва в подобна продукция.

Първоначално тя е пробвана за ролята на Лила, но режисьорът вижда у нея нещо специално и я кани да опита и с Ирина.

Целият художествен съвет с изключение на трима души е против Коканова да е главната героиня. Определяли я като невзрачна, русолява и дребна, с няколко незначителни роли в Ямболския театър. Затова според тях решението на режисьора Никола Корабов е една авантюра, която ще провали сценария и кадрите.

“Най-голям натиск имаше за избора на Коканова за ролята на Ирина. А

тя се превърна в ролята на живота

Но как точно, ще отнеса тази тайна в гроба си!”, казва приживе Корабов и открехва съвсем леко завесата около тази драматична история.

В продължение на няколко дни той е подложен на сериозна офанзива. Телефонните обаждания били непрестанни с една и съща императивна препоръка: “Пробвай друга актриса, има толкова невероятни”.

Проблемът тогава е решен от Димитър Димов, който заявява, че вярва в избора на Корабов. Коканова обаче се страхувала от ролята и дори обмисляла да я откаже, защото смятала, че наистина може да провали всичко.

Екипът на режисьора бил твърдо решен да се бори за избора му. Съратниците му й боядисват косата в черен цвят и започват усилено да тренират елегантната й походка на високи токчета. Благодарение на това не след дълго тя се превръща именно в тази Ирина, която Корабов си е представял през цялото време.

Операторът Въло Радев е изумен от красотата на Невена Коканова. Той моментално констатира, че тя е изключително фотогенична, а камерата буквално я обожава. “Щипва я оттук-оттам и няма как да спреш да я снимаш”, казва поразен той, допълвайки, че талантът й е необятен.

След излизането на “Тютюн” кинокритиците са доста изненадани и възхитени признават, че работата на Радев е едно от големите постижения в операторското майсторство не само у нас, а и в чужбина.

Суперлативите за него са такива, че Радев не след дълго решава да се престраши и да направи режисьорския си дебют с филма “Крадецът на праскови”.

Познавайки отлично харизмата и актьорските заложби на Коканова, той веднага я избира за ролята на Елисавета.

По това време тя тъкмо била започнала работа в Сатиричния театър и била в много добри отношения с директора Боян Дановски. Когато я убедили, че трябва да играе в “Крадецът на праскови”, тя се освободила от представленията си, а за репетициите й назначили дубльорка. След снимките на култовия филм с нетърпение очаквала да се завърне на голямата сцена на Сатирата.

Решението на Радев обаче отново среща категоричното неодобрение на художествения съвет. Той не му позволява да я снима в главната роля, въпреки че вече й е обещал. Причината е, че критиците са избрали други актьори за ролите в новия филм. За тази на Коканова била определена Виолета Минкова - добра театрална актриса, но без опит в киното.

Това вбесява Въло Радев не само защото филмът няма да е този, който си е представял, а и защото не знае как да съобщи заповедта на Коканова.

“Как сега да кажа истината?”,

пита се тогава режисьорът. “Извиках я в Киноцентъра - спомня си той. - Заедно гледахме пробите. “Венче - започнах аз. - Всички ми доказват, че в тебе има нещо момичешко. Аз не съм в състояние нищо да направя, филмът трябва да се снима, закъсняваме.” Коканова ме слушаше с наведена глава. Отначало се обаждаше с по някоя дума, след това млъкна. А аз говорех и говорех, опитвайки се да й докажа, че като взема друга актриса, това не е предателство от моя страна. Без да отрони повече дума, Невена излезе от залата и се затича по коридора. Гледах я как се отдалечава и така, разстроен, заминах за Търново за снимките.”

Работата започва, но когато Въло Радев сяда да изгледа заснетите любовни сцени между Виолета Минкова и сръбския актьор Раде Маркович, осъзнава, че лентата е обречена на провал. Спира снимките и заминава за София. Събира светкавично художествения съвет и му пуска материала. Всички харесали Раде, но за актрисата признали, че е скована. Въло Радев само това чакал и отсякъл, че сменя Минкова.

Веднага отишъл при Невена, но тя малко се поколебала: “За нищо на света не бих се съгласила да започвам отново, ако не смятах, че

Лиза е моя героиня,

усещам го с цялото си същество - казала му тя. - Аз съм я изстрадала тази роля, искам да я направя. Ще дойда да се снимам, но ти трябва да уредиш освобождаването ми от театъра. Лично аз не вярвам, че това ще стане лесно.”

Оказала се права. Всякакви хора се редели пред кабинета на Боян Дановски, за да го убеждават да не я освобождава втори път. Това дори не било необходимо, защото той се чувствал обиден от пренебрежението към Коканова и първоначално отказал.

Наложило се Въло Радев да стигне чак до зам.-министъра на културата, но и той не успял да убеди директора на Сатирата.

Тогава режисьорът предложил на Венчето да избягат за Търново. Тя приела. За изчезването си предупредила само Методи Андонов, с когото репетирала тогава.

Първата сцена, която заснели с Невена Коканова и Раде Маркович, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. Режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори. Есента обаче напредвала и се налагало да

връзват праскови, които пробивали с тънка тел

и ги закачвали по дърветата.

На този фон актьорската игра на двамата главни герои е феноменална и излиза извън сценария. Всички забелязват, че между двамата прехвърчат любовни искри и камерата ги улавя по неповторим начин.

Когато Раде Маркович казва на Коканова: “Защо те волим, слънце мое, ти го знаеш, я те волим”, той е повече от искрен. Всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, за да запечатат великия момент. Режисьорът Въло Радев изпуска лека въздишка, безсилен пред сцената -

забранената любов между Раде и Невена

Целият екип е убеден, че истинската обич помежду им е причината за феноменалния успех на филма дори и днес.

Лентата неслучайно е избрана и в чужбина като един от примерите за изящно изкуство. Освен това “Крадецът на праскови” се съхранява в Златния каталог на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Сега, когато минаха 20 години от смъртта на великия режисьор, можем само да гадаем какви филми и неповторими сцени снимат там, горе, заедно с Невена Коканова.