НЕУДОБНИ ДУМИ: ПОЛИТИЧЕСКОТО КОЛИБАРСТВО - КАКВО СЕ СЛУЧИ И СЛЕД ТОВА

РЕАЛНОСТ И БАЛОНИ

Резултатите от параментарните избори са вече известни. Ако оставим гаданията и баянията само на телевизия БТВ, нека да се вгледаме в тях.

Само шест политически формации влизат в 45-то Народно събрание. Безспорен победител е коалицията ГЕРБ-СДС, която остави далеч зад себе си, както втората партия – „Има такъв народ”, така и третата – Българската социалистическа партия. Партията на Светослав Трифонов изостава от победителите с цели 8, 52%. Това е голяма разлика, която би трябвало да подстриже поне малко нахалството на всички, които се възторгват от нейния успех. Още по-голяма е загубата, която претърпя БСП. „Червените” изостанаха от "сините" с цели 11, 17%. Такъв „бой” тази партия отдавна не е яла. Но го отнесе. Затова е срамота Корнелия Нинова да не подава оставка, но и да продължава да се кипри по медиите, а журналистите да очакват от нея да каже нещо умно. И не дочакват, разбира се. След такава загуба, която ще намали почти наполовина парламентарната й група в 45-тия парламент, малко скромност е препоръчителна. Защото другото, политическото кокошинене, издава тотална неадекватност.

На голяма дистанция след победителите останаха също така Движението за права и свободи и Демократична България. Разликата между ГЕРБ-СДС и ДПС е 15, 69% , което означава, че Мустафа Карадайъ не би трябвало да се вманиачава, че партията му е получила добър резултат. Показателно е, че сарайският „мъдрец” си трае.

Що се отнася до резултата на „Демократична България” той е нищожен в сравнение с предизборните фанфари, които привържениците на трите партии в тази шарена политически коалиция надуваха от година време. Дистанцията спрямо победителите от ГЕРБ-СДС е направо обидна за големите им претенции – цели 16, 73%. Сравнение с минали избори е трудно да се правят, защото през 2017 г. партиите от Демократична България се явиха отделно на изборите и резултатите им бяха плачевни. Сега са достатъчни за четвъртото място. През 2017 г. ДСБ получи 2, 54%, а „Да, България!”, заедно със сегашните си партньори от „Зелено движение” – 2, 96%. Ако ги съберем ще получим общо 5, 5%. За тези формации тогава гласуваха 188 161 избиратели. Сега техния брой, след 4 години пропаганда и несъмнено финансова подкрепа, след солидна реклама от страна на основни национални медии като БТВ, Националното радио и Дарик радио, както и от вестникарски групи, стигна само за това „парата” да надуе „свирката – 9, 54% или 302 270 гласа. А това е твърде малко за афишираните големи амбиции, включително и за мерака им за „управленски мандат”. Ако приемем, че „Демократична България” е ново издание на стария Реформаторски блок от 2014 г. то сравнението с резултата от изборите тогава и днес също не е окуражително. Само с 0, 65 % е по-добър резултатът на „Демократична България” от този на Реформаторския блок през 2014 г.

Най-кресливата партия на отминалите избори – „Изправи се!Мутри вън!”( шантаво име!) направо катастрофира, независимо че прибра в своята прегръдка фамозното „Отровно трио”. Коалицията ГЕРБ - СДС победи партията на Мая Манолова с цели 21, 46%. След година шматкане по жълтите павета и циркулиране по телевизиите, след изсипани тонове речи на омразата, накрая тази партия достигна само до 4,72 %.

Като припомням резултатите от изборите на загубилите ги партии и ги съпоставям с тези на победителите от ГЕРБ - СДС всъщност подчертавам разликата между реалността и амбициите без покритие. Между победители и победени. Между истината и лъжата.

Във всяка друга европейска държава лидерите на партиите, понесли загуба на изборите, най-напред биха поздравили победителите. Но у нас не е като в нормалните държави. Затова и сме свидетели как политиците загубили изборите продължават да се пуйчат, да циркулират в медиите и да плещят нови небивалици. Те отново сеят семената на омразата между българите. Това е крайно недостойно и неморално, напомняйки ни за престъпното говорене на комунисти и отечественофронтовци след преврата на 9 септември 1944 г.

България е в Европейския съюз, но много български партии са скарани с европейското. Това скоро ще си проличи и не само в говоренето, но и в гласуването на техните депутати в парламента. Нарцисизъм и трудно прикривана алчност само при мисълта за „усвояването” на „европейските пари” , както и омраза, ги тресат неудържимо. Европейски лидери поздравиха българския премиер за поредния изборен успех на неговата партия, а домораслите ни лидероманчета продължават да го хулят. Със сигурност той има трески за дялане. Но кой политик ги няма? Няма идеални политици. Но демонизирането на Борисов издава тежък психически проблем. Отношението към него на загубилите изборите партии и техните привърженици няма нищо общо с демокрацията и с европейските ценности. Така след 9 септември 1944 г. идейните им предшественици са громяли „царската власт”, „гнилата буржоазия”, „монархо-фашисткия режим”. А когато дойде демокрацията стана ясно, че друг е бил „престъпният режим”. Днес наследници на бившата червена партийна номенклатура, както и бивши агенти на Държавна сигурност, обслужвачи на крадците на прехода, заблуждават нормалните хора, че са носители на „промяната”. И много хора им се вързаха на лъжата.

Що се отнася до останалите участници в изборите, които няма да видим в парламента, картината е още по-отчайваща. ВМРО, НФСБ и Воля неразумно се явиха разделени и логично катастрофираха. Това го предвидих. Но все пак получиха някакви проценти. Докато като куриоз ще помним дълго, че 18 партии не достигнаха дори до „заветния” 1 %, който би им осигурил поне държавна субсидия. Това са партии от типа „въздух под налягане”. Има дори партия, която е получила само 921 гласа или 0, 03%. Смях в залата на демокрацията. А партията на забегналия в далечен Дубай бивш лотариен бос и любител на антики Божков се доволства с цели 2, 95%, т.е. толкова колкото имаше партията на Христо Иванов „Да, България!” на изборите през 2017 г. Но опитът му да гушне депутатски имунитет не успя.

Трудно ми е да преценя дали „Републиканци за България” са доволни от резултата си – 1, 31%. Техният лидер Цветанов пръв откровено сподели какви финансови средства ще инвестира партията му в изборната кампания. Спомена сумата от 1 милион долара. Сега с получените 42 052 гласа републиканците имат шанс да си върнат част от „инвестицията”, защото за всеки глас те ще получат по 8 лв. от българските данъкоплатци, което прави 336 416 лв. или 203 888 щатски долара. Както се казва: за пари говореха, пари получиха.

Уникален е резултатът на партията АБВ с нейните фамозни лидери Петков и Мангъров. Тя се доволства с „химайлските” 0,46%. На миналите парламентарни избори, тази партия се яви в коалиция с „Движение 21” на прескачащата от коалиция в коалиция Татяна Дончева и тогава получи близо четири пъти по-голям резултат: цели 1, 59 %. Но сега стана ясно, че едно е кречеталото да говори, а друго е да заеква. Резултатът го показва. Заслужава си и да припомня как Мангъров лъготеше без да му мигне окото, че коронавирусът бил „обикновено грипче” и обиждаше възрастните хора, наричайки ги „сухи съчки”. Слава Богу! Няма да го има в паррламента този „чаен доктор”.

На тези избори изчезна партията „Атака”. Блаягодарение на това Павел Шопов ще може вече да обикаля спокойно и без предпазна маска около парламента. Волен Сидеров ще си общинарства, но е важно да не прекалява с чашката. Макар че от мъка е допустимо човек да се напие. Това е забелязъл още Елин Пелин. Но Сидеров е новатор. Той си пийваше порядъчно и предизборно. За съжаление алкохолът няма чудодейната сила да вкарва депутати в парламента.

Единствената симпатична партия от групата на тези, които не бяха преценили възможностите си, е Консервативното обединение на десницата. Но и тя не успя да анализира адекватно шансовете си. И затова е сред опашкарите с нищожните 0,29%. Това не е критика към „консерваторите”, а по-скоро тревога, че добрите идеи не винаги достигат до съзнанието на избирателите.

Като мушичка се е свил резултатът на партията с претенциозното име „Граждани на протеста” – 0, 07 %. Същите 0, 07% получава и партията „Правото”. Добре, че не се яви на тези избори и партия с име „Кривото”. Мижави са процентите и на партиите „Зелените” – 0, 17% и ПП „Мир” – 0, 11%. Рекордьор по потапяне на дъното е ПП „Нация” със своите 0, 03%. Цяла сюрия от партии с бамбашка имена се бе събрала в „Движение ЗАЕДНО за промяна” (Българска Социалдемокрация – Евролевица, Европейска Сигурност и Интеграция, Родолюбие 2000). И накрая нищо – 0, 11%. Изобщо за пореден път на отминалите избори лъсна безсмислието от наличието на много партии в България. За смях сме пред света с тях. Казваме, че се учим от напредналия свят, но явно не се учим. Американците отдавна са стигнали до логичното разбиране, че за една демокрация две партии стигат. Горе долу на техния акъл са германците, французите и англичаните. Но у нас политическите амбиции без реално покритие са впечатляващи. Куриозни са резултатите и на двамата „независими кандидати” на тези избори. Те общо получават 426 гласа. Дано поне родата им е гласувала за тях.

Но прави впечатление и още нещо. Журналисти, политолози и социолози вместо да анализират тази доминираща у нас партийна неадекватност, продължават да търсят кусурите на победителите в изборите, които са на космическо разстояние от насекомите в българската политика. И не забелязват, че именно разхвърлянето на гласовете по много партии лишава хиляди български граждани от парламентарно представителство. Защото побългаряването на многопартийната система е път към разпадане и на демокрацията. Общо 529 986 български граждани са хвърлили гласа си за партии, които няма да бъдат в парламента и така сами са се лишили от представителство в него. Това говори много лошо за възможностите на българина да отсява зърното от плявата.

Що се отнася до негласувалите, тях винаги ще ги има. Защото това е демокрацията: имаш право да гласуваш, но само ти решаваш дали да го използваш. И никой друг.

„СГОДИХМЕ СЕ!”

В момента партиите загубили изборите се оглеждат годежарски помежду си и си пращат иширети. Но намеренията им са плитки като Перловската река, която софиянци наричат „Канала”. Те целят да прецакат мнозинството от българите, т.е. победителите на изборите. Злоба ги изгаря, завист ги мори. Това е народопсихология, но и типичен комунистически синдром. Неслучайно вече ги наричат неокомунисти.

В новия парламент влязоха и популистки партии, които нямат нищо общо с ценностите на европейската демокрация. Ясно е, че лидерите на партиите, загубили изборите, отдавна са кроели планове как да вземат властта по „другия начин” – без да печелят избори. Тези им кроежи, израз на обикновен балкански таликатлък, кефят някои пишман политолози и журналисти. Но разумните хора у нас са наясно, че от евентуалното съешаване на „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се!. Мутри вън!” с тотално разгромената на изборите Българска социалистическа партия, нищо добро за България няма да произтече. А и моралът в политика, доколкото изобщо го има, ще бъде унижен. Трифонов, Иванов и Атанасов твърдят, че няма да се съюзяват с Нинова. Но пък не изключват вариант червената партия да ги подкрепи в намерението им да съставят правителство. Поведението на Манолова също не е тайна: тя е била и ще бъде с БСП. „Коалирането” за което споменатите политици говорят ще се случи най-вероятно още при избирането на председател на парламента. И след това няма как да бъде отричано. Защото е ясно, че без подкрепата на депутатите от БСП „партиите на протеста” не могат да изберат председател на парламента, не могат и правителство да съставят. БСП, в този смисъл, се очертава като „златният пръст” в новия парламент, който може да удоволетвори мерака на загубилите изборите за власт. Как те ще обяснят на гражданите този върховен момент на „удоволствие” е друга тема. Естествено е, че ще говорят за „национално отговорна политика”, за „бързи реформи”, за „промени в изборното законодателство”. Така смятат да баламосват известно време гражданите. Въпросът е докога.

Европейският модел на управление предполага загубилите изборите партии да помогнат на партията, която ги е спечелила да състави правителство. Така например е в съседна Гърция. Така е и в Германия. И във Франция е така. Да се коалираш с победителите е не само благородно и достойно, но и конкретен израз на политическа отговорност. Това е уважение към мнозинството, което е гласувало за победителите на изборите. Това означава, че националните интереси могат да се поставят над тяснопартийните, за да се постигне сигурност и стабилност - условия за успешно развитие на страната. Обратното, а именно да се стори сечено на победителите, неизбежно ще доведе до политически, а като следствие и до икономически хаос. И казвам това сега, защото утре, когато лъсне новото политическо задкулисие, когато стане ясно как върви алъш-веришът на загубилите изборите, на всички ще им просветне.

„В КРАЙ ЧУЖДИ СЪБРАНИ....”

В заключение отправям призив към политици, журналисти и политолози да не делят българите на живеещи в България или в т.нар. чужбина. Ако става въпрос за Русия, то те са прави – чужбина е. Но Европа отдавна не е чужбина за България. САЩ и Канада също не са „чужбина” за нас. През ХХI век за българите по принцип не съществува чужбина. Защото ние вече сме граждани на нормалния свят. Да бъдеш на два или десет часа разстояние от селския си или градски дом в България не е чужбина. И никой от нашенците, които живеят в държави от ЕС, във Великобритания, САЩ и Канада, не се скита немил недраг в тях. Добре е приет, работи, облечен е и нахранен. Радва се на същите свободи, каквито имаме и в България. Той е в „чужбина” благодарение именно на свободата в България, а не на „робството” у нас. Защото когато нямаше свобода българинът не бе и помирисвал „чужбина”. Живееше си в комунистическия затвор. Сега е друго време. И нашият дом е Европа. Ние сме част от голямото, половинмилиардно, семейство на европейските граждани. Или има българи, които още не схващат това? Жалко е, ако е така.

От начина по който гласуваха много нашенци живеещи извън България останах с впечатлението, че те нищо не са научили от западния начин на живот. Нищо не са видели и не са разбрали. По-скоро в главите им продължава да трещи „залпът на Аврора”. Защото западният пример не предполага див популизъм, не връща наследници на комунисти на власт. И затова е оправен този западен свят. Трагичната ни изостаналост по отношение на доходите например се дължи основно на това, че България бе най-застреляната от комунизма държава - сателит на Съветска Русия. И много от партиите, за които сега „българите в чужбина” дадоха гласа си (типично е гласуването им за „Има такъв народ” и „Възраждане”, която получи 2, 45%) не са отговорили на куп задължителни въпроси: какви са позиците им относно руската хибридна война срещу нашата страна и Европа. Ще изхвърлят ли докрай руските шпиони от България или ще ги монтират на престижни „работни места”. Как ще я караме с олигарсите ни от комунистическите и ДС фамилии. Ще ги хрантутим ли с „европейски пари”. Пълна мъгла. По тези въпроси новите партии не говереха в предизборната кампания.

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПРОМЯНАТА

Промяната в България приключи с приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. Непроменени държави в него не приемат. Пример са съседна Р Северна Македония, Сърбия, Косово. Но България е променена държава. И е променена за добро. И празното дрънкане за перманентни промени само усилва недоверието в нас самите, насажда хаос в главите, ранява душите. Живот в постоянни промени не е живот. А и е твърде кратък човешкият живот, за да го юркаме постоянно или да го жертваме за глупави неокомунистически идеи. Само комунистите говореха някога, че ние вечно ще живеем в промяна, от петилетка на петилетка, докато дойде велико време на комунизма и раят слезе на земята:

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

бетонни стени!

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод

за живота!

Такъв „живот-завод” построиха комунистите. Затова, мерси, драги ми Христо Иванов! Твоите „промени” и „модернизации” са прикритие на комунистически нагон за впрягане на живота в поредна примка от илюзии. За да отлитне неусетно нормалното човешко време. Младите днес няма да усетят как ще остареят, гонейки поредната илюзия за промяна. Нито Светослав Трифонов, нито Мая Манолова, а още по-малко Христо Иванов и Атанас Атанасов са промяната. Те са облажилите се от нея. А тя бе осъществена от гражданите, които през 90-те години изпълваха площадите и улиците на България със сини знамена и с един възглас: „Не щеме комунизъм! Долу БКП!”. Осъществиха промяната демократичните правителства, в които не участваше Българската социалистическа партия, нито явно, нито както сега се кани да го стори - задкулисно. Промяната е видима и достъпна за всеки. Ако я нямаше, то нямаше да има дори БТВ. Разбира се, всяка промяна подлежи на усъвършенстване. Затова и добро ще бъде това правителство, което ще усъвършенства промяната. Така, както това правеше досегашното българско правителство. Но това усъвършенстване едва ли могат да осъществят популистки партии и такива, които мечтаят за „перманентна революция”, за служебен кабинет, назначен от проруския ни президент, за нови избори. Точната формула за бъдещо правителсто на България е УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПРОМЯНАТА. Но това не може да се случи чрез нахъсани словесни речитативи по медиите, не става по чалгарски, нито по „костинбродски”. Става с работа. С ежедневна най-обикновена рутинна работа извършвана от граждани отдадени на своята професия, от политици, зад чиито думи стоят дела, а не обещания за „светло бъдеще”. Другото е разтури дом - вдигни колиба.

*От фейсбук!