Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Акад. Емил Янев: Анжело Ронкали ми каза, че от всички страни най-добре се чувства в България

- Господин Янев, какви са спомените ви от срещите с Анжело Ронкали?

- Срещите ни бяха в разположеното в подножието на Родопите село Брани поле, а аз бях дете и съ,всем не знаех с каква видна личност съм се познавал. В онези години живеехме в една двуетажна къща заедно с още три семейства - на двама от чичовците ми и един техен приятел. Бяхме общо шест деца от широк възрастов диапазон и за да ходим със сестра ми на училище, се налагаше да изминаваме около километър и половина през пусто поле, което беше доста страшничко.

Тъй като бях по-висок, ме сложиха сам на последния чин най-отзад - да не преча на останалите деца. За мен беше добре дошло, но се оказа, че е "нож с две остриета", защото, когато дойдеше някой инспектор, неминуемо сядаше на свободното място на чина до мен. По едно време един от тях стана наш чест гост и вземаше активно участие в учебния процес. Затова ние смятахме, че е началник на инспекторите, и се стараехме повече. Тази загадка бе разкрита в скоро време, и то от него!

- Как точно разбрахте, че това е Анжело Ронкали?

- В края на едно от поредните му посещения в класа той се обърна към нас с думите: "Понеже сте добри ученици,

утре ви каня да бъдете мои гости!" Последва бурно "Ура!" и той веднага бе засипан с въпроси. След възстановяването на реда "инспекторът" продължи:

- Моето жилище се намира срещу училището - зад високата ограда, където се помещава малък манастир. Ще ви чакам на входа малко преди 12 часа".

В определения час всички се струпахме на посоченото място, където домакинът ни очакваше. Посрещна ни с думите: "Преди да се отправите към масата в двора, всеки трябва да потопи дясната си ръка в светената вода и да се прекръсти".

После на трапезата, застанал прав до нас, той продължи да ни изненадва с думите си: "По произход аз съм италианец и затова ви предлагам най-популярното италианско ястие - спагети". За нас беше огромна изненада, защото говореше перфектно български и никога не бихме се усъмнили, че е чужденец.

След това даде знак и един готвач започна да ни сипва в чиниите. "Това не са спагети, а обикновени макарони!", възкликнах веднага аз. Наложи се любезният домакин да ни обяснява, че между тях няма никаква разлика. Показа ни и "специална" техника - как се навиват с вилицата и след това се изсипват в устата. А аз пак го прекъснах: "Вие се храните неприлично, трябва да се нарежат с нож!" И когато ме попита откъде зная това, аз му казах, че от мама. "Тогава защо не ме поканиш у вас и майка ти да научи и мен?"

На следващия ден вече предадох поканата от родителите ми на "инспектора" и той обяви, че ще ни гостува в неделя на обяд.

Чак после разбрахме от разказите на възрастните, че това не е бил никакъв инспектор, а папският наместник на целия Балкански полуостров Анжело Ронкали -

човек изключително ерудиран,

владеещ перфектно седем езика, един от които - български. Спомням си, че сподели с родителите ми: "Аз отговарям във Ватикана и за Гърция и Турция, но най-много обичам да бъда в България!"

Предполагам, че и той е останал доволен, тъй като с моето посредничество направи още две неделни посещения вкъщи. Третото беше изненадващо, защото той без предизвестие дойде да се сбогува, тъй като получи спешна депеша от Рим. След време се разбра, че е бил назначен на някаква отговорна длъжност във Ватикана, а след години бе избран за папа с името Йоан ХХIII.

- Успяхте ли да се видите отново?

- През 1961 г. създадох семейство и със съпругата ми отидохме на сватбено пътешествие с параход до Италия. В Рим направихме опит да се срещнем с Негово Светейшество, но безуспешно, тъй като в момента той отсъстваше от Ватикана. Бяхме приети от неговия секретар, който ни каза, че светият отец много обичал България и българите и сигурно щял да съжалява за неосъществената среща. Ние също съжалявахме, че не се срещнахме с папа Йоан ХХIII, но това е животът!