Легендарният Шаварш Карапетян скача в ледените води, за да вади пътници от потънал тролей

Сигурно хиляди пъти сте чували, че “съдбата си знае работата”. Казваме го най-често когато видим как конкретни действия водят конкретни последствия след себе си. Или когато правилният човек се окаже на правилното място в правилното време.

Последното се отнася с пълна сила за великия шампион Шаварш Карапетян, който е пратен от съдбата на мястото на жестока катастрофа, където само и единствено той е способен да помогне на хората, които се борят за живота си. Но преди да ви разкажем за онзи фатален 16 септември 1976 г., нека се върнем назад в миналото на Карапетян, за да вникнем в неговата същност и разберем как се гради тухла по тухла толкова велика личност.

Шаварш се ражда на 19 май 1953 г. в арменския град Ванадзор, а родителите го кръщават на свой роднина, загинал във Великата отечествена война. Баща му много иска да го направи гимнастик, но треньорите са категорични, че няма необходимите физически данни.

Упоритото момче на всяка цена иска да спортува и да доставя гордост на своите родители и отива да се пробва в басейна. Там, оказва се, мерките му са идеални и скоро той изпъква сред връстниците си, печелейки повечето състезания.

Резултатите му стават още по-бляскави, след като младокът се мести в дисциплината подводно плуване. Минават една-две години и той започва да чупи съветски и международни рекорди.

В един момент дори му омръзва да бъде на върха на почетната стълбичка. 99 процента от спортистите по тази земя мечтаят поне веднъж да бъдат първи и да видят златния медал, окичен на гърдите им.

За Шаварш Карапетян тези емоции се превръщат в нещо като приятно ежедневие. Само се опитайте да обхванете в съзнанието си какво означават неговите 11 световни рекорда, 17 световни титли и още 13 европейски купи по подводно плуване. На земята едва ли ще се роди по-добър плувец, който да задмине арменеца по успехи.

И понеже стана дума за съдбата или за някаква по-висша сила, именно те пращат точно шампионът по подводно плуване да вади хора от ледените води на ереванското езеро през онзи 16 септември. Тогава Шаварш заедно с брат си и треньора им правят сутрешния си крос, когато виждат как тролей, натъпкан с пътници, къса мантинелата и потъва към дъното.

Тримата мъже се втурват да помагат, като светкавично съставят възможно най-правилния план.

Шампионът в подводното плуване ще се гмурне да вади хората, а останалите ще ги извличат на брега. Карапетян се хвърля във водата, но мисията се оказва много по-трудна от очакваното. Голямата машина е заседнала в тинестото дъно и е размътила водата.

Долу е тъмно като в рог и младият мъж действа почти слепешком. Най-сетне успява да достигне до задното стъкло на тролея и започва да го рита с крак, за да го счупи. По време на тези си отчаяни действия

Шаварш нарязва крака си, но за тежките последствия ще мисли по-късно.

Той напипва тяло и го извлича към повърхността. След това се връща и сграбчва в ръцете си друго тяло. Потапяне, хващане, изплуване, потапяне, хващане, изплуване. Големият шампион тотално губи представа за време и пространство. Силите му отдавна са свършили, белите му дробове са изпразнени и от последната капчица кислород, На авариен режим работи само онзи най-важен център в мозъка, който крещи на тялото, че е длъжно да продължи да се движи, докато и последният човек не бъде изваден от водата.

При едно от последните си потапяния той грабва поредното тяло, но на повърхността се оказва, че е извадил тапицирана с кожа седалка. Най-накрая Карапетян припада при поредното си изплуване и се налага събралите се хора да му помогнат на самия него да запази живота си.

На мястото пристигат спасители, но се оказва, че кислородните им бутилки са празни.

Само и единствено световният шампион е бил ефективен в спасяването на човешки животи. Той измъква 37 човека, от които оживяват 20. Неколцина успяват да се измъкнат сами, а 46 пътници загиват при инцидента.

Самият Карапетян в следващите дни е между живота и смъртта. Заради тежко нарязания крак той получава отравяне на кръвта, към което се прибавя и двустранна бронхопневмония. Лежи на легло повече от 40 дни и лекарите го съветват да забрави за плуването.

Въпреки това арменецът се връща в басейна и подобрява поредния си световен рекорд, за което е удостоен с внимание и от медиите. Защото преди това нито един вестник не споменава за неговия подвиг в Ереван. Съветският режим е твърдо решен насилствено да втълпи на своите поданици, че те живеят в лишен от всякакви опасности рай и на журналистите е забранено да пишат за голямата трагедия.

През това време арменският плувец записва още една героична страница в своята история. Пак се оказва на точното място в точното време.

Пожар обхваща големия Спортно-концертен комплекс в арменската столица и именно Карапетян е сред първите, които се втурват да вадят хора.

Само че този път вместо с ледените води той се бори с буйните пламъци и смъртоносния дим. За пореден път големият герой спасява човешки животи, а след това се налага да поседи в болница, за да лекува изгарянията, които е получил. И за да не бъде нарушена традицията, властимащите отново спестяват на широката публика подробности около инцидента и имената на героите спасители.

И все пак славата застига Шаварш Карапетян шест години след като е спасил двадесет човешки живота край ереванското езеро. На съветски вестник е разрешено да разкаже историята му и хората най-сетне научават какви геройства е извършил легендарният плувец. Като някакъв вид компенсация за предишното отношение към него той е удостоен с няколко ордена, въпреки че нито един висш държавник не се среща с него, за да му стисне ръката лично.

Арменският спортист признава, че случилото се в ледените води му е коствало възможността да продължи да се развива в спорта и да спечели още купи и медали. Както вече стана дума, той подобрява още един световен рекорд, след като излиза от болницата, но след това тялото му не може повече да издържа на големи физически натоварвания.

Карапетян се пробва като треньор, но не му се получава и се хваща на работа във фабрика. По-късно успява да се премести със семейството си от Армения в САЩ, където също не знаят за неговите геройства. На американска земя обаче му провървява и през 1993 г. спортната легенда се установява в Москва с достатъчно добър капитал, за да стартира собствен бизнес. В момента Шаварш Карпетян е успешен бизнесмен. През 2013 г. е избран в щафетата с олимпийския огън за игрите в Сочи. Интересното е, че огънят угасва в ръцете му и се налага да бъде запален отново.