5-те основни кандидати за новия парламент се фокусираха върху щедри социални придобивки, което без подкрепа за бизнеса ни връща в 1996 година на Жан Виденов

“A ти ще ми купиш ли розово слонче?” Обичам да дразня дъщеря си с този контра въпрос на всяко нейно искане.

Сега обаче очевидно ще си имам розово слонче, защото него го има в предизборните програми на всички партии, за които социолозите"вкарват" в следващия парламент - ГЕРБ, БСП, “Има такъв народ”, ДПС, “Демократична България”.

Нов живот

с много пари

за всички

очевидно е фокусът на тази предизборна кампания. Партиите май се сетиха, че е време България да престане да е най-бедната държава в Европа. А пътят към такава цел логично са доходите, помощите, социалните политики. Но в обещанията на всички има една основна липса. Липсва икономиката и разяснение как биха се постигнали двойни и тройни увеличения на доходите за следващите 4 години.

И петте партии всъщност се държат като на пазара - викат, че тяхната стока е най-хубава. Така наречените им предизборни програми обаче всъщност са списъци с обещания, в които липсват мерките за постигане на ръст, който да позволи всеобщото забогатяване. А част от тях дори не си дават труда вече седмица след старта на кампанията за вота да публикуват програма, с която се явяват и по която да ги избираме.

Начало на сватбарското надвикване как едните родители подаряват “Москвич 412”, а другите - кобила, за да го тегли, даде всъщност премиерът Бойко Борисов. И като лидер на ГЕРБ започна с обещанията за огромно увеличение на доходите:

до 2000 лв.

средна заплата,

2500 лв.

за учител

и пр. Точно ГЕРБ засега е от партиите, които дори не са си направили труда да публикуват документ, който би могъл да се приеме за нещо като програма или поне списък с обещания.

Заплатите очевидно са фокусът на кампанията на Борисов в опита му да спечели четвърти мандат като министър-председател. Поне с тези обещания се появиха водещите му министри и на срещата с КНСБ. Минималната заплата да стане 500 евро, средната да е 1000 евро, поне 350 000 семейства да получават по-големи социални помощи изсипаха те пред синдикалистите. А по проблема как ще стане всичко това отговориха пак с обещание - че за следващите 4 години управление на ГЕРБ икономиката ще се удвои и от 100 млрд. лв. ще достигне обем от 100 млрд. евро. Въобще ГЕРБ очевидно залага на говоренето в евро, за да подчертае, че са успели да вкарат България в чакалнята на еврозоната. Удвояване на икономиката обаче не е възможно само с обещания и говорене в евро.

За да се случи толкова голям ръст, възможните пътища са два. Първият е свързан с наистина

разтърсваща

икономическа

реформа

и тотална промяна на държавата. Нещо, което ГЕРБ за последните си 10 години управление доказаха, че не обичат да правят. Вторият, по-неустойчив път, е икономиката да се раздуе благодарение на еврофондовете. За България са предвидени над 12 млрд. евро в следващия програмен период на бюджета на ЕС. Сума, която наистина би могла да доведе до увеличение на икономиката на България двойно, но не може да гарантира функционирането на системите, след като парите от Брюксел свършат. За този вариант всъщност ГЕРБ имат подготвена програма от сега действащото правителство и вицепремиера Томислав Дончев. Но и в нея не са предвидени особени структурни реформи, които да позволят удвояване на икономическия ръст за 4 години.

Още по-неконкретни от ГЕРБ обаче са ДПС. Което е доста шокиращо, при положение че движението обяви, че има програма за ускорено икономическо развитие, с което България да догони за 4 г. останалите в ЕС. И предлага тази програма за основа на нещо като правителство на националното съгласие, което да я осъществи, а след това нови избори.

Програмата обаче никога досега не е била публикувана, само звучи като шаманско заклинание от устата на активистите на ДПС.

Вместо това на сайта на движението има публикувано нещо, наречено програмна декларация - една страничка с посочване на проблеми и основни приоритети, като нито едното, нито другото е развито в конкретика. Това би позволило на ДПС да твърди, че всяка правителствена програма след изборите е всъщност тяхната програма. Да не забравяме, че в крайна сметка обявената от ДПС цел на този вот е официално връщане на всяка цена във властта.

Истински розов слон обаче обещават основните кандидати да свалят Борисов от власт. БСП е разписала цели 30 страници програма. Вярно, 10% от нея са преамбюл, посветен на лошото сегашно управление, но всъщност хората на Корнелия Нинова са вкарали и доста конкретни обещания.

На цена, която

надхвърля

10 млрд. лв.

Близо 8 млрд. лв. би дало едно социалистическо правителство, за да преизчисли пенсиите с осигурителния доход от 2017 г. Това предложение на БСП всъщност не е ново. Поставяха го в сегашния парламент и бе отхвърлено именно заради цената му - близо 2 млрд. лв. годишни разходи, срещу които за повечето пенсионери увеличението ще е в рамките на 20-30 лева на месец.

Още около половин милиард на година ще струва обещаното увеличение на майчинските за втората година от 380 на 650 лв. Толкова биха отишли и за еднократна помощ от 250 лв. в началото на всяка учебна година за 120 000 деца. Розовият слон на БСП се допълва с по-нисък ДДС върху лекарствата, безплатни медикаменти за децата, от 500 до 1500 лв. помощ за раждане на дете. Срещу което реално се предлагат и по-малко приходи в бюджета с въвеждането на необлагаем минимум от 500 лв. за работещи родители. То ще намали данъка на 756 хил. семейства, но лишава бюджета от половин милиард лева приходи. И за да стане още по-интересно, се предвижда

увеличение на

данъците, но

само за 120 хил.

души, които БСП

определя като

богати

За уточнение - за социалистите това са хората с доход над 3600 лв. на месец.

БСП, в интерес на истината, винаги е придружавала предизборните си обещания с резонни икономически програми. Този път това не е така. Икономическата част от програмата на социалистите, която би трябвало да осигури финансиране за щедрите социални плащания, всъщност е свързана само с допълнителни разходи - строеж на АЕЦ “Белене” и държавни инвестиции в стартиращи фирми.

В следващия парламент ще има и две партии, без чието участие трудно може да се състави правителство - “Има такъв народ” на Слави Трифонов и “Демократична България”. Но и при тях вместо надежда за здрав разум в управлението избирателят получава розови слонове. Донякъде логично, защото реално каузите и на двете нямат нищо общо с прилагането на икономически политики.

Слави иска депутатите да се избират мажоритарно, а основната му икономическа кауза е политическите партии да не получават държавна субсидия. Въпреки това и той се е подготвил със социални обещания в розово. Като въвеждането на помощ от 24 минимални заплати за новородено дете. При около 60 000 раждания в България само по себе си това вдига социалните разходи на държавата с 1 млрд. лв. на година, или

4 млрд. лв. за

цял мандат

Трикът е, че тези пари щели да бъдат плащани разсрочено, но няма ангажимент всъщност как.

Запазване на плоския данък, но с въвеждането на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане, намаляване с 3% на осигуровките и пренасочване на половината от пенсионните вноски към частните фондове пък са мерките на Слави, с които би трябвало да се финансира щедрата социална политика на партията му.

Странно, но дори ДБ, в която основен партньор е дясната ДСБ, всъщност излиза само с леви социални обещания в програмата си. Естествено, извън тези, насочени към смяна на главния прокурор и реформа на правосъдната система.

Че във водената от Христо Иванов коалиция трудно се постига съгласие по това как трябва да се управляват икономиката и финансите на държавата, стана ясно още през лятото. Тогава се породи спор между близкия до лидера Ивайло Мирчев и истинския експерт Владислав Панев каква пенсионна система вижда за бъдещето коалицията. Очевидно този спор продължава, защото

ДБ са ограничили

розовия слон до

1000 лв. средна

пенсия

Която обаче ще бъде постигната, като осигуровките от НОИ бъдат пренасочени към частните фондове. Обещанието за намаление с 600 лв. на данъка за всеки работещ чрез необлагаемия минимум се родее с БСП, а това за 2400 лв. средна заплата до края на мандата - с ГЕРБ.

Всъщност един от най-големите проблеми в почти всички предизборни обещания са именно тези данъчни отстъпки и виждания за някакво диференциране на данъчната система. Просто защото всяко изключение от плоския данък изисква повече администрация, за да се контролира спазването му. А всяка данъчна отстъпка е вратичка за измами, на която трябва да бъде сложен пазач на заплата. Т.е. пак нови разходи.

Социалните харчове, които обещават 5-те водещи партии, по принцип не са непосилни за държава с работеща и растяща икономика, която с обеми да гарантира по-добрите постъпления на бюджета. Лишени от такава, те са просто розова играчка, която да залъже избирателите. Но този слон много лесно може да събори страната обратно в 1996 г., когато управляваше Виденов.