Първият ѝ мъж е син на партизанин, емигрирал в СССР, разстрелян, след като се върнал у нас

До 1997 г. кариерата ѝ върви главоломно - комсомолски секретар на БНТ, депутат и шеф на пресцентъра на столетницата

Тогава избира лобито, което губи вътрешнопартийната битка - това на Жан Виденов. После не стъпва на “Позитано” 20

Името на Клара Маринова, която почина на 3 март, се свързва с три факта- че даде тон за “Къде си, вярна ти любов народна” по време на щурма над парламента на 10 януари 1997 г., че написа спорния Закон за радиото и телевизията през 1996 г., както и с червената карта на България след местните избори през 1995 г.

Колегите й я признават за едно от остриетата на БСП в началните години на демокрацията, но в бурните вътрешнопартийни битки през 1996 - 1997 г. се включва на страната на губещото лоби. Няколко години по-късно защитничката на Жан Виденов напуска столетницата и не се връща никога повече нито в нея, нито в политиката.

До съдбоносната 1997 г.

кариерата й се развива главоломно.

Ролята на трамплин изиграва една случка от студентските й години в Техническия университет в София. На 8 декември 1971 г. в зала “Универсиада” журито я избира за мис. “Беше руса, висока, стройна, красавица. По-късно, когато вече работехме заедно в централата на БСП, често си припомняхме това нейно участие в младежкия конкурс за красота”, разказа пред “168 часа” Валенто Василев, бивш ковчежник на БСП и състудент на журналистката.

След завършването на вуза Клара Маринова постъпва в БНТ, за да отразява международните събития. Там започва и политическото й развитие - тя се издига до комсомолски секретар на институцията, разказват нейни бивши колеги. На двайсет и няколко години е и изглежда, че ще върви само нагоре.

В кулоарите на БНТ още се говори как веднъж, на празника на радиото и телевизията, на партито на танц я поканил лично Тодор Живков. Той често обичал да демонстрира загриженост за младежта.

Тогава русокосата активистка на ДКМС тъкмо се е омъжила за колегата си Румен Попов - журналист, който оглавява БНР, но е работил и в БНТ. Той има много надежден по стандартите от онова време произход. Баща му Август Попов е бил секретар на Шуменския комитет на БКП в началото на 40-те години.

Емигрирал в СССР, след което се

върнал в България

с групата на парашутистите, пристигнали за въоръжени действия на партията. Разстрелян е през 1942 г. В негова чест шуменският партизански отряд е наречен “Август Попов”.

Синът му Румен, който почина преди 2 години, завършва Московския държавен институт за международни отношения. Бракът му с Клара Маринова не трае дълго и след това той заминава отново в руската столица, където работи в радио “Гласът на Русия”. Жени се за рускиня, след като се развежда с журналистката още преди да дойде демокрацията и преди тя да започне да сипе огнени слова в пленарната зала като депутат. Колегите й помнят пламенните й изказвания още във Великото народно събрание, където е

избрана мажоритарно

от Свиленград.

Никой не можа да си спомни какво я свързва с граничния град. Казват, че тогава всички кандидати са били пресявани за последно от двамата големи в БСП - председателя Александър Лилов и премиера Андрей Луканов.

Към кое лоби се е числяла Клара Маринова?

Нейни бивши съпартийци твърдят, че по-скоро е била в крилото на лидера, до когото се допитвала, когато трябвало да състави медийна стратегия по определени теми или за избори. Винаги се стремяла да съгласува с ръководството тезите, защото знаела, че при гафове първо обвиняват лошата комуникация в партията или в медиите.

И когато впоследствие Лилов избира Жан Виденов за свой наследник, журналистката е поканена да оглави пресцентъра и да бъде говорител на формацията. Включвана е като оратор в основните политически дебати в Народното събрание и в следващите състави на парламента, когато е избрана от Хасково. Името й се свързва със Закона за радиото и телевизията, известен като Гордостта на Клара, оспорен в Конституционния съд от опозицията тогава и части от него отменени. Обвиняват я в цензура, което тя отрича. “Други кадруваха в телевизията”, казва бившата говорителка на БСП, без да ги споменава.

През 1995 г. в нощта на изборите след местния вот тя размаха карта на България, оцветена почти изцяло в червено - сини петна имаше само в София, Пловдив, Варна и Две могили, Русенско. Кърджали пък е в сиво заради ДПС. Но тази карта бързо остава в историята, защото БСП се тресе от вътрешнопартийни битки. В

драматичната

борба между

лагерите в БСП

през 1996 - 1997 г. Клара Маринова е вярна на лобито на сваления премиер и влиза в редиците на вътрешнопартийната опозиция срещу лидера Георги Първанов.

Той успява бързо да се справи с опонентите си и Клара Маринова е принудена да се върне в родното си село Ресилово. Оттам е и фолкпевицата Сашка Васева, а е известно, че в него се намира и имението на братя Галеви. Казват, че в този период е била пиар на Иво Карамански, нарочен за Кръстник на българската мафия тогава.

Читатели на “168 часа” съобщават тогава пред вестника, че през 2002 г. русокосата говорителка на БСП е започнала работа в кабелната телевизия на град Сапарева баня. Тя признава това и добавя:

“Изпитвам удовлетворение, че под някаква форма се върнах към професията си. Нека всички национални телевизии да завиждат на сапаревобанската, че изпуснаха такъв кадър, а тя се възползва от тази ситуация. Имам чувство за скромност, но не го казвам случайно. В София надделяха политическите аргументи аз да не се реализирам в софийска ТВ.

Кандидатствах с предложения за свое предаване в „7 дни“, бТВ, „Нова телевизия“, „Канал 3“ и МСАТ. Отвсякъде получих отказ.” На въпрос защо не е кандидатствала в БНТ, отговаря: “Оттам ме изгониха по политически причини. Тогавашният директор Стефан Димитров ме помоли писмено да освободя националната телевизия от своето присъствие. От това спечели сапаревската телевизия, която имаме амбиция да я направим конкурентна на всички останали местни кабелни ТВ”.

Случвало се не само да определя тематиката, да води предаване в телевизия "Фактор" и да подготвя репортажи, но също да монтира и да участва в цялостния технологичен процес, както и да обучава екипа на занаята. Собствениците дори й предложили да стане акционер, на което бившата говорителка на БСП отговорила: “Ако имах пари, тук ли щях да ги вложа?” Но преди да отиде там, тя минава през период, в който започва съвършено различна дейност - търгува с кожени облекла в Сапарева баня. След това започва да

води дълги предавания

в радио К2,

а накрая и в „България он еър“.

Прави един-единствен опит да се върне в политиката, като оглавява инициативния комитет по издигането на кандидатурата на о.р. ген. Любен Петров за президент през 2006 г. Той обаче не успява да се класира и до втория тур. Тогава Клара Маринова в свое интервю признава, че обществената ангажираност й липсва.

Поискала да се свърже с действащия държавен глава Георги Първанов, с когото са седели един до друг на заседанията на Изпълнителното бюро на БСП, но той дори не я удостоява с отговор. Искала да сподели с него какво мисли за случващото се в България.

“Прекалено дълго мълчах, наблюдавах и пасивно се отнасях към процесите у нас. (...) Избрахме грешен, вреден модел на прехода, резултатите от който са плачевни за България. Този модел трябва да се прекрати, като се избере далеч по-хуманен преход с истинска икономическа реформа, а не с имитации, със сериозно отношение на държавата към нейните граждани, а не с абдикация от нейните задължения, особено от социалните, със зачитане интереса на българските граждани, а не с подмилкване и с подклякване към всеки, който пожелае нещо от нашата държава - казва тя в интервю пред “168 часа”. - Второ, изключително тревожен е въпросът с политическата класа, която се самовъзпроизвежда и води до пълно обезверяване и отдръпване на избирателите от политическите и икономическите процеси у нас. Не можем да твърдим, че има промяна, когато се сменят партии във властта, а на ключови позиции оцеляват едни и същи хора със съмнителни качества и морал.” И тук журналистката изрежда свои

бивши

съпартийци,

които са участвали в управлението на Жан Виденов, заклеймено като провалено. Говори за Румен Овчаров, който е министър и при Сергей Станишев, за Георги Пирински, който по същото време е председател на Народното събрание, Атанас Папаризов - председател на Комисията по европейска интеграция.

Към онзи момент Клара Маринова не помни откога не е ходила на "Позитано", където преди разполага със собствен кабинет до пресцентъра. “Има обстоятелство, което ме кара да стоя встрани и да чакам деня, в който ръководството на партията ще се сети, че всички нейни кадри са еднакво значими и потребни, за да се изповядва една идея и да се реализира една кауза”, заключава бившата говорителка на БСП.