Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Служител на ДС: Горихме досиета, за да запазим агентите си О.р. полк. Любен Левичаров е служил в Софийско градско управление на ДС, а впоследствие през 1994-1995 г. е шеф на антимафиотите.

Разказ от първо лице за най-тайните събития в комунистическите служби от 1990 г.

В поредицата на "168 часа" "Тайните на прехода - скритата история" ви предлагаме разказ от първо лице как са били изгаряни досиетата през 1990 г., както и как се е процедирало и кои са били най-ценните агенти на ДС.

В предишни броеве ви запознахме с тезата на сина на зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов - Любомир Шопов, че Луканов е назначил Илия Павлов за топкапиталист.

Разкрихме как 704-ма души са източили 1,5 милиарда долара след свалянето на Тодор Живков и как американците не са успели да се доберат до тайните на разузнавачите ни, придобивали секретни технологии от Запада.

В друг брой ви разказахме как Тодор Живков разпорежда да се създаде "Мултигруп" като контра на Луканов/Дойнов. Пуснахме в няколко части интервю със сина на бившия премиер. Той говори как баща му показвал на Тодор Живков компоти с кал в СССР, срещу които България получава техника.

Пак в "Тайните на прехода - скритата история" ви предложихме неразказвана история за мистериозно потъналите 350 милиона долара от членски внос в БКП, събиран от дипломати и изпратени в чужбина работници. Освен тях чрез хитра хватка рубли от членския внос в СССР са превърнати в източногермански марки и оттам в западногермански.

Една вечер в ранната пролет на 1990 г. няколко пикапа паркирали пред Държавна сигурност и били натоварени с чували, в които са натъпкани папки с досиета. Служители ги закарали на пусто място в провинцията, далеч от хора и свидетели. Събрали дърва и подпалки.

Оформили голямо огнище - около

10 метра в диаметър.

Тогава запалили огън и започвали да хвърлят в него чувалите един по един. И така - докато всичко станало на пепел. Никой обаче не може да каже колко точно са били делата, които са възпламенени. За всичко това си спомня пред "168 часа" бившият служител на Софийско градско управление на ДС, а впоследствие антимафиот № 1 през 1994 - 1995 г. о.р. полк. Любен Левичаров.

"Горихме ги дълго време - може би от 21 ч. вечерта до 4 сутринта", разказа той. Заедно с него били колеги от различни управления и отдели.

Признава, че първо пробвал да унищожи папките, които лично е водил,

в собствената си камина вкъщи.

Но не успял. "12 часа горих само едно от делата и разбрах, че така няма да стане. Казах и на колегите", добавя той. Не помни дали ликвидирането е било дирижирано от ръководството на ДС.

Всъщност това е само частен случай, при това извън обсега на голямото унищожаване на досиета, за което има височайша заповед на министър ген. Атанас Семерджиев.

Какво се случва обаче месеци след като армейският офицер застава начело на МВР?

"Когато падна Тодор Живков, ние с колегите се разбрахме първо да унищожим данните за явочните квартири и да чакаме централно да бъде ликвидирано всичко останало, включително и картоните - разказа Левичаров. - Минаха няколко месеца и видяхме, че никой нищо не предприема. Явно шефовете нямаха куража да унищожат картоните. Министър Семерджиев беше военен, не разбираше от нашата работа.

Тогава, говорейки помежду си, си казахме -

дайте всеки да си спаси агентурата.

В нея е най-голямата сила на специалната служба. Разбира се, в комбинация с някои други умения."

И така освен централизираната заповед всеки оперативен работник се е опитал да унищожи следите на свестните по своите разбирания агенти. И така да ги спаси от преследване, ако на изборите през юни 1990 г. на власт дойде опозицията.

“Не съжалявам, че го направих”, казва още Левичаров.

Негови колеги си спомнят, че всеки, който е имал достъп до секретната каса, се е възползвал от заповедта и също лично е ликвидирал написаното от хората, с които е работил.

"Имаше тенденция да се изгорят дори и картончетата, но очевидно не им е стигнало времето. Продължават да изскачат имена, за които знам от водещите им офицери, че уж всичко са изпепелили", коментира Бончо Асенов, бивш преподавател по специални дисциплини във Висшия институт на МВР.

Според разследващия журналист Христо Христов 40% от всички досиета са унищожени още в онези смутни години.

Анализатори твърдят, че е имало и други случаи - офицерите са прибрали във вилите или заровили в дворовете си дела, за които не са искали да се знае. И до днес продължават да се срещат с агентите си приятелски - да пият кафе.

Други бивши служители разказват, че в началото на 1990 г. много техни колеги решили да удавят хартиените дела на своите важни агенти и в един момент

тоалетните в сградата на Националната служба за сигурност се задръстили.

Ексшефът на първата ресорна комисия Методи Андреев също потвърждава, че е имало изгаряне - в София например в пещите на Захарна фабрика. Мястото е удобно, тъй като част от архивите на ДС са се съхранявали в складове в близост до нея, а властта все още е била в ръцете на БСП.

Около всеки голям град са използвани големи преработвателни предприятия като "Кремиковци", "Стомана-Перник" и други, за да се заличи хартията. В завод край Пловдив също са занесли чували с досиета, които са били превърнати в пепел. А също и в Държавния машиностроителен завод "Георги Димитров" във Видин.

Как са се съхранявали те

по принцип?

"Оперативният дневник с контактите, доверителните връзки и информацията, която е получил агентът, е трябвало да бъде заключен в специалните каси. А когато водещият офицер напуска или се пенсионира, той е следвало да предаде цялата документация в секретната служба - обясни Андреев. - А ако се налага делата да се унищожат - обикновено поради давност или че лицето вече е неинтересно, е ставало в присъствието и след подписа на комисия от трима души. Те съставят протокол какво точно и защо е изгорено. Такива документи съм виждал. Но де факто

прочистването започва още

през 1982 г.

Тогава започват да заснемат досиетата на микрофилм, а хартията е ликвидирана. Например случаят с оперативното мероприятие "Възраждане"." ("168 часа" вече писа за него - определени са между 3500 и 5000 перспективни младежи, които е трябвало да бъдат вербувани и впоследствие, като станат част от политическия и бизнес елит, да бъдат контролирани. Подробности четете ТУК и ТУК).

Хората, които са били начело на ДС, обаче твърдят, че истината е по-различна. Последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов заяви пред "168 часа", че действително е имало идея

да се снимат на микрофилм,

но не е стигнало времето това да се приложи. Става дума за милиони страници.

"Във въпросната заповед Нанка Серкеджиева, която много милееше за службата, беше записала, че материалите, които ще се унищожават, трябва да бъдат филмирани и да се запазят микроленти. Ако потрябва на държавата информация за враговете, диверсантите и терористите - добави Иванов. - Не е вярно, че документите са унищожавани, за да се прикриват следи.

Нямахме представа какво разграждане ще стане и как в сградите на спецслужбите ще влизат всякакви хора и ще ровят.

Няма друга служба в света, която да дава толкова свободен достъп до архива си."

Според него самото унищожаване не е престъпление, тъй като има нормативни документи за създаване, съхранение и ликвидиране на секретните папки.

Като го уволнили през февруари 1990 г. и закрили 6-и отдел на 6-о управление, днешният професор по национална сигурност взел два куфара, в които сложил досиетата от своя отдел, и ги занесъл в тогавашната Национална служба за защита на конституцията (после НСС, днес част от ДАНС), където ги предал. Вътре имало главно дела за корупция срещу политическата и съдебната власт, както и за опазване на културно-историческото наследство. Общо по спомените му става въпрос за над 150 архивни единици.

Според Методи Андреев обаче

лентите с копията

на унищожените досиета съществуват

и впоследствие те са били продадени на бизнесмени и олигархични структури, които са изградили корупционна система. "Мултигруп", която се разви в началните години след 1989 г., например е притежавала част от тях.

Димитър Иванов като бивш вицепрезидент на създадената от Илия Павлов корпорация твърди, че става дума за по-различни папки - не за тези от ДС.

"В големите компании имаше такива като мен, изхвърлени от държавна служба. Новите млади капиталисти бяха относително неподготвени в областта на сигурността. Те си създадоха фирмени разузнавателни служби - разказа Иванов. - Също собствени спецслужби имаха и борческите ВИС, СИК и други.

Но и едните, и другите се заеха тепърва да събират нови досиета, купиха подслушвателна апаратура и всякакви устройства за своята дейност. Доколко тези дела са били правени прецизно като в ДС, е друг въпрос. Така че компаниите и групировките не разполагаха с досиетата на Държавна сигурност."

Димитър Иванов твърди, че

никой не е имал достъп до досиетата на други отдели

и управления извън своите. Така че той няма как да е знаел за донесенията във външното, военното или научно-техническото разузнаване.

По правило дела са се горили още преди края на 80-те години. Като например за китайския ревизионизъм или за Тито, който е починал през 1980 г. Когато вече не са били интересни. Или са минали 20 години от проследяването.

Но въпросът къде изчезнаха досиетата и кой го поръча и извърши, продължава да се задава периодично вече повече от 30 години. Независимо от работата на ресорната комисия, която редовно проверява хора на различни висши длъжности в държавата.