И днес слушах предизборното бръщолевене. Нищо ново и различно. Слаба политическа и обща култура. Затова си позволявам да направя прогноза, че след предсрочните парламентарни избори на 19 април ситуацията у нас ще бъде никаква или по-точно казано: кьорсокак. Ще се окаже, че народът ни за пореден път е ручал жабета. Защото никой с никого няма да иска да се коалира, ако се вярва на предизборното партийно говорене. А без коалиране редовно правителство не може да има. Ето ги и вариантите:

1. "Прогресивна България", която е и най-рекламирана медийно, с коя партия или партии ще се коалира, за да управлява?

2. ГЕРБ-СДС, срещу които всички останали партии говорят, с коя партия или партии ще се коалира, за да управлява?

3. ДПС, което е незаслужено демонизирано, с коя партия би направило управленска коалиция?

4. ПП-ДБ, които продължават по инерция да дрънкат за "промяна", с коя партия биха направили управленска коалиция?

5. "Възраждане", които не скриват прокремълската си ориентация, с коя партия биха направили управленска коалиция?

Спирам с въпросите дотук, защото поне към момента не се очертава да има други партии в парламента. Но и да има, въпросът към тях ще е същият: с коя партия те биха се коалирали, за да управляват?

Изборът: НИКОЙ С НИКОГО няма да се коалира означава, че политическата криза в страната ще продължи.

Отговорът, че по зададените тук въпроси предстои тепърва да се мисли след изборите, означава, че във всички случаи ще се стигне до лошо решение, което няма да удовлетвори гражданите. Защото те едно са слушали от лидерите на тези партии предизборно, а друго те ще им сервират евентуално следизборно. Което ще рече, че измамата ще се отъждестви с промяната.

Затова и за пореден път твърдя, че антиправителствените протести от декември миналата година бяха абсолютна гражданска и партийна глупост, без значение на каква възраст бяха участниците в тях. В тази връзка припомням, че измина четвърт от новата 2026 година, а продължаваме да я караме с параметрите на държавния бюджет от първото тримесечие на миналата година. И промяна към по-добър живот няма. Напротив. Наблюдаваме и връщане към методи на управление характерни за комунистическия режим от миналия век. В това отношение се престарава министърът на вътрешните работи. Той наистина създава впечатление за действена милиционерщина. Имахме и случай "Петрохан-Околчица", който буквално унищожи възможността за успех на изборите на една политическа сила. Ясно защо. Имаме и служебно правителство със съмнителна легитимност на министър-председателя. Имаме и дезертирал от поста си президент, подкрепян от известни олигарси, спортисти в пенсия и вярващи в чудеса нашенци.

Какво още имаме? Едно голямо НИЩО имаме.

Затова един скромен съвет: никога не протестирайте срещу НЕЩО, за да постигнете НИЩО. Което ще рече: първо се мисли, а сетне се протестира.

*От фейсбук