В този брой ви предлагаме откъс от книгата на Васил Даскалов "Лагер на смъртта - II част: Ад Ловешки". Един от разказите му бе вдъхновен от поредицата на "168 часа", посветена на извращенията в комунистическите лагери.

Разформированата "Наказателна бригада" става модел за трудовия лагер в Ловеч

Hа 3 ноември 1956 унгарският метеж още гори в недоизказаните въжделения на българската интелигенция. Момък, среден на ръст, пресечен през челото от черта на преждевременна зрелост, с упорити очи и вирната брадичка, разлепя поривисто три плаката не къде да е, а връз трите порти на чутовния Партиен дом.

"Да се осигури спокоен и сносен човешки живот за всички български граждани! Да се даде пълна и безусловна амнистия на всички политически затворници." Смела, самоотвержена постъпка, разбира се, обречена в своята неуместна лудост. Ако за него събитията в Буда и Пеща са тласък към дръзновено заявяване на гражданските свободи, то ДС е пуснала хрътките си, за да смачкат и най-бледото подражание на протест.

Христо Цачев извръща инстинктивно глава – един сух къс от безсмислен, мъртъв есенен лист се завърта около му, преди да потъне в безличието на паважа. Откъслек от човешко общество, неспособен да впечатли никого.

Ноември 1956 г., един от най-неподходящите месеци

да се лепят лозунги против диктатурата

Арестуват го на място. Не редови милиционери, придърпват го директно агентите. Какво си е въобразил Христо Цачев? Да лепи върху Партийния дом е като да дърпа звяра за мустаците. Не дързост, ами извънмерно политическо омерзение е тази негова агитация, вял, утробно недоразвит блян на унгарско вдъхновение. В Първо управление униформените го качват на втория етаж при висшите чинове. Големият кабинет предполага сериозен разпит, нищо общо с бичуването в мазетата. Пред него крачи делово с точна военна стъпка висок, рус мъж в бял костюм. Христо вижда този човек като подивял, бял тигър, който снове внушително, преди да нападне със смъртоносната си захапка. Започват умерено, задават кресливи въпроси - за организации, намерения, планове за подривни акции... Не получават нито имена, нито адреси, блъскат го в корема, ритат го дваж-триж, сетне пак го разпитват. Нищо съществено. Срещу им се гърчат неудобните убеждения на

нелегалната земеделска съпротива

Нямат законово основание да го разстрелят. Разписват му предложение за въдворяване на острова. Популярни фигури като него, макар и звезди с помътнял блясък и съмнителен потенциал, все още се ползват с известно влияние и печелят симпатиите на определени обществени групи. Според ЦК царските депутати и офицери са опасни за комунизма ядра, които могат да тласнат симпатизантите си към унгарски вариант*. Исканията на Цачев почиват на индивидуален човешки порив за равноправие, те не са натоварени с революционна пропаганда.

У малцината свидетели плакатът всява смут и засилва смирението им пред вездесъщата власт, зад изпитаното неудобство лежи чисто страхопочитание, в което те не люлеят надежди за промяна.

На 17 септември 1957 г. мъжът в белия костюм, ген. Мирчо Спасов,

предлага специален режим

за най-активните лидери сред въдворените.

Това официално ще включва изолиране и ограничаване на свижданията и писмата. Резолюцията може да бъде тълкувана и прилагана от лагерната управа чрез разнообрaзни методи, да бъде нагрявана под лупа до пламък и да послужи като манипулация за себедоказване на лейтенантите от ДС пред висшите структури на партията. Първата фаза на репресиите изпраща на острова лидери като Христо Цачев и Любен Боянов. Втората фаза налага лидерите да бъдат пречупени. Тези обществени, идеологически и политически ядра все още служат за пример и вдъхновение на поддръжниците си. Ако земеделецът бъде изцеден, ако изгуби влиянието и харизмата на силен човек, оправдаващ всенародната вера на земляците си, тогава на свой ред мнозинството ще изгуби надеждата, ще спре да се уповава, ще се откаже от инакомислието, от убежденията, за да признае абсолютната власт на комунистите. Да бъдат разложени техните идейни групи!

Но как да ги пречупят? Дългите работни часове и стандартните норми не са в състояние да сломят лидерите повече от всеки друг лагерист на Персин. Освен Цачев и Боянов в отряда преднамерено попадат още изявени земеделци като Рачо Домусчиев, Константин Муравиев, Христо Стоянов, Петър Кьосеиванов. Преди

да ги сринат психически,

ще ги докарат до физическа изнемога. И понеже няма разписана заповед отгоре за тази акция, ще се наложи да оформят един малък отряд, далече от очите на останалите. Ще бъде тихомълком, негласно ще се създаде наказателната кариера. И Христо Цачев с неговите лозунги закономерно си спечелва квота. Той не е глупак, веднага разбира по какъв критерий е обособена групата. Допълнителна работа.

Та нима им е малко да тикат количките с пясък от зазоряване до мрак? Малко е. Види се, на този обект, наречен иронично "наказателен", – те в какво допълнително са се провинили и нима целият лагер не е достатъчно наказателен – оборудван е с електрическо осветление.

Практически могат да ги експлоатират денонощно, безспир. До сетния стон. Човекът не е създаден да работи без почивка, не е еволюирал достатъчно, за да сведе нуждата от сън и покой до минимум. Експлоатацията на ел. осветление ще доведе до тяхното окончателно изхабяване, свършване, погиване. Те и досега приключваха пребити от работа, слез залез слънце, с благословията на сезона и скъсяването на деня, а какво остава

да удължат дневните си мъки

с още безкрайни часове под необоримата, безапелационна светлина на електричеството? Колко още може да поеме човешкото тяло, така изтормозено?

Те не са заставени да направят решителен избор, не ги покръстват и вече никой не се интересува от възможните им самопризнания в скалъпена, вражеска дейност. Те ще търпят, доде натежалите им сърца не се пръснат.

Изборът е един, взет авансово от Горанов – да страдат, да се измъчват до свършване.

Бригадата е поверена на един от най-садистичните милиционери – Мечо. Лагеристите не знаят истинското му име, но масивната му, тлъста фигура запалва веднага страха им. Голям северняк, с поотпуснат труп, лениви, подпухнали очи и грозен, рошав мустак, плешиво чело, високо вдигнато над сивеещите бакенбардия. Той е слязла от Балкана стръвница, заселила се в тресавищата на острова в търсене на плячка, без близки, без усещането за ценности и семейната принадлежност, раздразнена от предопределената й участ, склонна към агресия, първом, като естествена реакция към натрапената среда, а сетне все по-самодоволно заради самия садизъм, превърнал се във втора природа.

Трудовите норми не са заложени в резолюцията от заместник-министъра, на терен лейтенантите ги определят като част от своето местно, негласно самоуправление. Горанов по това време е началник на "Белене". Той разпорежда

нормите в наказателната бригада да се завишат двойно

Или вместо 5 кубика пръст да се копаят по 10 кубика и да се пренасят на 100-200 м разстояние.

Големите хора на България са вече бивши лидери и като цяло бивши хора, депутати от преди две десетилетия, от V и VI Народно събрание, уви, са навлезли в една твърде улегнала и неблагонадеждна трудова възраст. Когато постъпват в наказателната бригада, те вече са силно изтощени от работата в лагера, изхабени от слабата храна и нездравия сън. А тя, робията, тепърва започва!

Неимоверно завишените норми съвсем закономерно няма как да бъдат покривани. Тук местната управа на острова се развихря стихийно. Започват наказанията. Който не е свършил работата докрай, продължава да работи.

Нали затова им инсталираха осветление. Няма пределен час, няма нощ за тях… Пълнят понтоните с вода или я изпомпват, тикат колички с бурета по 100 л. Дейността зорко се следи.

Мечо държи те

да тичат бърже

с количките

Трябва обаче още надзираващ персонал. Севернякът подбира измежду лагеристите петима доказани криминални престъпници, такива с присъди, които знаят как се краде, насилва и убива, връчва им криваци и ги кара да налагат онези, що тикат количките. Наказателната бригада заражда идеята за наемниците, наричани бригадири, криминални рецидивисти, умеещи да упражняват насилие.

Те остават със статут на въдворени, споделят битовата мизерия на лагеристите, но получават доволно храна и правото да надзирават и да нанасят удари. Държавата произвежда едно ново, нулево звено, невоенно, в пряка услуга на милиционерите по ДС в лагера.

Последната фаза от изправянето – изнемогата. Натирени да работят дълбоко в тъмните часове на денонощието, като говеда, използвани до краен предел, за еднократна употреба, доде изкарат. Остава им да почиват единствено когато силата ги напусне съвсем и почнат да капят. Денят и нощта ще се сливат за тях, мъже, облегнати на изкопите, дремещи, отписани, агонизиращи животни, впрегнати в много спешна, животоспасяваща оран, която ги поглъща, изпива соковете им. Да, всъщност единственото спешно по изкопите на наказателната бригада е заличаването на шепата въдворени.

Призори охраната се сменя, идват отпочинали, отспали си милиционерчета, а наказаните тикат ли, тикат.

Денят се протяга нескончаемо, не се свършва, продължава в следния и в следния… Муравиев ляга, отпуска се изнемощял, задремва нервно връз пръстта. Никой не го прибира, лежи с останалите отписани на обекта,

пръстта му е възглавница и постеля,

малко храна на зазоряване, спал ли е изобщо, пробужда се стреснато, наруган, заплашен, изтикан да се върне в браздата, на четири крака първом, после се изправя, криволичи, замаян от света около му, чуди се още ли е на родната българска земля, или се е възнесъл към портите… А други дори не са имали този разкош да се облегнат, да си починат час - час и половина.

 Как извергът Мечо смазва лагеристите, четете в следващ брой.