Експерти: Танците в студена река и наддаването не са християнски обичаи

Tази година Благоевград посрещна Богоявление с интересна тържествена служба, която предизвика истинска буря от възмущение в социалните мрежи.
На събитието, което за първи път се проведе в храма "Въведение Богородично, отец Петър освети богоявленския кръст в леген, за да избегне хвърлянето му във водоем и мятането след това на смелчаци на близка дистанция. Всъщност свещеникът освети два кръста и освен дървения
тази година бе осветен и железен

Още по-странно бе, че символите на вярата бяха продадени на търг, а лично свещеникът ръководеше наддаването. Така дървеният кръст бе откупен от секретаря на църквата "Въведение Богородично" Аделина Стефанова. Тя даде 200 лева при начална цена 50. Железният кръст пък бе откупен от Методи Петров от община Симитли.
Ако целта на промяната в традицията е била да се спазят противоепидемичните мерки, то тя не беше постигната, твърдят местни медии. Така въпреки призивите на свещениците хората
да спазват дистанция и да се пазят при раздаването и ръсенето на светената вода се стигна до струпвания и дори физически стълкновения. Това принуди отец Петър на висок тон да въдворява ред.
Според някои свещеници кръстът не се купува, а откупува за здраве и това е уникален обичай. Но в същото време обикновените миряни в социалните мрежи бяха, меко казано, скандализирани от спорната традиция. Ето само някои от многобройните реакции на възмущение:
"Църквата в Благоевград, срам и резил... наддаване за кръста, който плати повече пари, кръстът ще стои при него 40 дни", "Господата от БПЦ отдавна това "П" го смятат за излишно и не се и стараят да го крият... Някога Христос изгони търговците от храма, но за тия господа това е досаден детайл... А каквито "клириците", такива и "миряните"! Жалка гледка!".
И още: "Нямам думи за това, което виждам!
Преобърнахте храма в тържище!
Как не ви е срам?!" или "Ужас, какво е това нещо, срам и позор. Господ както мрази тия неща - хазарт, пари, надавания... Това не е празник и обичай, ами направо бизнес с вярата на хората".

Но освен вековния вик "Вън търговците от храма!", може да бъдат направени и още неприятни аналогии. Така например търгът за кръста много напомня за безчувствените римски войници, които, след като са разпънали тялото на Исус Христос на кръста, разделят помежду си дрехите Му и започват да се карат за една дреха, която е изтъкана без шевове. Накрая разрешават въпроса, като хвърлят жребий за нея. Да не говорим, че по принцип новопоявилият се обичай много
напомня и за 30-те сребърника,
дадени на Юда от фарисеите, за да предаде Спасителя...
"Смятам че от богословска гледна точка действително има противоречие - коментира пред "168 часа" доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право и устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". - Не съм се занимавал специално с този обичай, но сам по себе си той говори за някакво ехо от езическите времена. Наистина някои от тези неща ги има и в църковните традиции, но друг е въпросът доколко е приемливо. А свещенослужителите, духовниците
не би трябвало
да ги поощряват

Като богослов по-скоро не ги одобрявам, но те са и въпрос на личен пример на самите клирици. Свещеникът по принцип трябва да се съобразява с източниците на църковното право, като се започне от Свещеното писание на Стария и Новия завет, каноните на църквата, към които спадат и църковният, и свещеният обичай. Но понякога няма богословско обяснение - нали сте виждали например в “Света Неделя” как минават под масата? Няма такова правило, но на някого някога му е скимнало и седят бабите и ти приказват, че едва ли не трябва да минеш под масата. Ами какво като не минеш?"
Според възрастни хора обаче тя все пак има някакви корени в миналото, когато също е имало подобен обичай. За разлика от новопоявилия се начин за отбелязване на празника тогава кръстът се е откупувал от човека, който е успял да го извади от водата.
"Много често се бърка
църковната традиция с народната традиция - обяснява в тази връзка доц. Николчев. - Това са съвсем различни неща. Иначе на Йордановден преди 150-200 години, да речем, е имало потапяне, но то е символично припомняне на жертвата и на кръщението на Йоан Кръстител. Това е съвсем друго, а не такива пиянски истории -
да влизат в реката
и да играят
На Йордановден или на следващия ден в Македонския край имаме такова потапяне примерно, някъде е само на жени - на булките или само на мъжете, но хорото в студени води в Калофер е нова традиция, осъвременена, а не е някаква древна."
Преди време спорният ритуал с продажбата на кръста се появи и в Перник и Радомир. През 2005 г. се стигна и до скандал, при който Светият синод се произнесе, че такъв обичай представлява кощунство, а свещеници от миньорския град официално заклеймиха и премахнаха "традицията".
"Този обичай е много далече от религиозния смисъл, от който тръгва и в който кръстът е символ на разпятието, на най-драматичната част от вярата - казва и известният медиен експерт и културолог доц. Георги Лозанов. - Традицията има дълбок християнски смисъл, но начинът, по който се практикува, включително и самото вадене на кръста, я обезценява и я превръща в някакъв битов кич. И така по естествен начин се стига и до
хазарт като наддаване за кръста.”
Според бившия шеф на СЕМ и набирането на пари за църквата не може да бъде оправдание за въвеждането на подобни ритуали.
"Средствата са важни, разбира се, трябва да се търсят, но не трябва самото им набиране да опровергава онова, заради което в крайна сметка се прави всичко, което е свързано с вярата - споделя доц. Лозанов. - Свидетели сме на твърде големи компромиси, които прави църквата в името на набирането на средства - в това число даване на звания "архонти" и какво ли още не... Религията има вътре в себе си една морална норма и нейното преминаване те вади от ритуала, който трябва да те свърже с небето и всичко се превръща в някакви всекидневни хитрости.
Смятам че това произлиза от един патриотарски мачизъм, който избива в много различни нелицеприятни практики. Явлението е свързано с един патриотарско-мачистки манталитет, който тлее и от време на време избива в такива явления. Освен всичко има и места, които сякаш и географски са най-рискови в това отношение."