Ключовият въпрос не е “Кой ще ме представлява?”, а “Кой ще ме управлява?”

Трябват ни национални приоритети за следващите 30 години

Какво ще донесе новата 2021 година? Големи са надеждите, че започналата имунизация ще е game changer, факторът, който ще донесе точка на пречупване на трендовете на заразата и съответно - на икономическата криза.

Очакват се обаче турбуленции в политиката. Предстои българските избиратели да гласуват два пъти - първо за парламент (засега се очертава дата на изборите 28 март), а след това и за президент - през есента.

Така че и 2021 г. се очертава заредена с изненади, каквато се оказа и току що отишлата си 2020 г.

“24 часа” потърси прогнозите на експертите за новата година.

Вижте тук какво отговориха четирима политолози и социолози на въпросите:

1. Какво ще се случи на парламентарните избори у нас? Кой ще е победител, ще влязат ли в парламента “новите играчи”, какви изненади може да се очакват?

2. Какво ще е следващото правителство? Възможно ли е да има скоро след редовните предсрочни парламентарни избори?

3. Какво ще се случи на президентските избори? Ако Румен Радев се кандидатира за нов мандат, какви са шансовете му? Какви са шансовете на бъдещия кандидат на ГЕРБ?

4. Каква може да е изненадата на годината?

5. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?

1. Тривиално, но всичко ще зависи от избирателната активност.

При много ниска, каквато видяхме в Румъния, физическите гласове, за да се прескочи 4% бариера, ще са толкова малко, че повечето партии биха могли да ги съберат. При по-висока активност от обичайната, т.е. на ниво декларираните в момента от хората намерения - около 60% казват, че ще гласуват - също има възможност в парламента да влязат и нови играчи. Ако обаче имаме активност около 40%, както беше през 2013-а, то в парламента ще видим 3-4 партии. Трудно е да се правят прогнози за бъдещия състав на парламента и всяка такава е повече манипулация, изразяваща желанията на самия анализатор, отколкото представяща възможна бъдеща реалност.

Що се отнася до победителя – социологическите данни показват, че ГЕРБ остава на първо място. Въпреки вътрешните сътресения в тази партия и въпреки протестите срещу управлението. Според мен най-сериозният фактор, който влияе и ще влияе в кампанията на мотивацията на избирателите кого да подкрепят е липсата на политически опонент на ГЕРБ. Въпросът не е кой ще победи, а кой ще влезе в парламента – за това се борят на тези избори партиите – колко ще изкарат на изборите. Това е като на изпит – няма как да напишеш отличен на студент, който просто иска да изкара изпита.

Изненадата на тези избори може да се получи от намесата в мотивацията за гласуване на въпроса за управлението. Всички данни досега показват, че ако при избора кого да вкарат в парламента хората имат сравнително ясно решение и биха подкрепили нови и по-малки партии, то по отношение на правителството и управлението такава категоричност липсва. Колкото повече избирателите си задават въпроса кой ще ме управлява, а не кой ще ме представлява, толкова по-устойчиви стават традиционните нагласи и по-неустойчиви тези към промяна.

2. Възможно е и според мен тази възможност да притеснява българите. Те очакват политиците незабавно да се заемат с решаване на въпросите за развитието на икономиката, работните места и доходите. COVID кризата вече се интерпретира именно в тези, а не в здравните й измерения. Политиците само биха спечелили, ако намерят формула на правителството, която ще покаже на гражданите желанието им да решат именно национални задачи и приоритети.

Съмнявам се обаче, че това ще се случи –

издълбаха се тежки,

непреодолими на

личностно ниво

разделителни линии

След изборите партиите ще се опитат просто да разпределят помежду си властта. И това може да доведе до нови избори през 2021 г.

 3. Докато не видим на изборите шансовете на самите партии, трудно можем да говорим за шансове на отделни личности на президентските избори. Нещо повече – президентските избори има опасност да се превърнат в абсолютна функция на парламентарните. Имам предвид, че при евентуална правителствена криза и задълбочаването й, президентската институция може да се окаже разменната монета за постигане стабилност на правителството.

Затова – безкрайно рано е да говорим за президентските избори. Не само защото за хората те въобще не са на дневен ред. Но и защото за партиите и политиците те не са на дневен ред.

 4. Съставяне на стабилно и ефективно правителство.

 5. След 30 години да намерим диалога и да изработим националните си приоритети. Само така ще можем да отговорим на икономическите ефекти от кризата и на безкрайно отлаганите реформи в здравеопазването.

Ние нямаме национална политика за следващите 20-30 години. Нямаме позиции като нация, които да се отстояват и развиват от всяка правителство. Всеки казва – ние направихме, те не го правят, или те не го правят, ние го правим. Не е това въпросът. Въпросът е – българите искаме, всеки политик и правителство го прави.

Нямаме отговор на въпроса кой осигурява стабилността на бюджета ни – как развиваме едър и среден бизнес, защото

няма силна икономика,

ако 80% са малки

и семейни фирмички

Нямаме отговор на въпроса кой работи в тази икономика – има изследвания, има предложения, няма политики за справяне в тежката демографска криза.

Нямаме отговор на въпроса как работим заедно с българите в чужбина – както за интересите на страната, така и за съхраняване на българската им идентичност.

Нямаме отговор на въпроса каква икономика на бъдещето ще развиваме след като влагаме толкова минимални средства в образование и наука. Нямаме отговор на още много въпроси. И политиците няма да дадат тези отговори през 2021 г. Не защото всеки от тях няма да ни даде своя отговор на всеки въпрос. Ще го даде. Но никой от тях няма да участва в реален национален дебат, за да се формират отговорите.

С други думи, докато всеки политик и всяка партия си въобразява, че само те имат отговори и само техните отговори са правилните, ние като нация никога няма да отговорим на предизвикателствата пред страната ни.

Ще се разреши ли спорът ни със Северна Македония?

За мен въпросът е некоректен – България има позиция. Тази позиция нито е нова, нито e изненадваща. Проблемът ни е, че едва сега партньорите ни в ЕС разбраха тази позиция. Но те разбраха само, че тя съществува. Тепърва предстои да обясним защо позицията ни е такава.

За мен няма никаква възможност за крачка назад, няма никаква алтернатива българската позиция. Достатъчно е да погледна византийската монета с надпис “Вулгарооктон”, защото българската позиция е изградена върху исторически свидетелстваq написани не от българи.

Така че ние не просто трябва да свършим работата си и да представим позицията си в една категорична, ефективна и модерна комуникационна кампания. Ние сме длъжни т.е. политиците са длъжни да направят изводи от тази ситуация. За да не допускаме в бъдеще коректни позиции да ни поставят в некоректни ситуации. Днес светът на политиката е свят на комуникацията. Колкото по-бързо го разберат нашите политици, толкова повече имаме шанс все пак да направим крачки в бъдещето, вместо да се мотаем постоянно в съжаления за миналото.