На 29 юли 2025 г. почина нидерландският историк Махиел Кийл, публикувал три книги и над 200 статии върху историята на България и Балканите през средновековието и османския период. Той се самоопределяше за голям българофил, който пише „с много обич към България и нейния народ". На практика „присъдата" на Кийл за нас бе еднозначна и написана с големи букви в неговите творения. Българският народ е: „скромен, смирен, най-лош в сравнение с всички останали хора на Балканите, с малък, ако не почти никакъв автентичен принос, и внос на всичко хубаво отдругаде." През средновековието България не сътворила нищо в сравнение със съседните страни, българските градове били мизерни, църквите – схлупени, хората – прости и неуки. Но какво може да се очаква от българите - „балкански аборигени" и „най-скапан народ" на полуострова.„Любовта" на Махиел Кийл към нашия народ избуя особено в разказа за османското нашествие. В книгите си той направо се подиграва със случилата се в края на XIV в. национална трагедия и се гаври с използваните от наши класици като Вазов понятия „иго" и „робство". Нидерландецът е категоричен, че турските завоеваватели са носители на култура за България, а не на катастрофа, както го представят българските историци. Османските султани донесли на българите „освобождение от жестокостите на собствените им господари и връщане към ред и справедливост." Разбира се, масовите потурчвания и ислямизация никога не са се случвали, а са злобен мит, измислен от „дивия български национализъм".Не бих се занимавал с един наскоро починал човек, ако, както при случаите със серийните убийци, веднага не се появява негов имитатор. Нарича се Раймонд Детрез и отново „развенчава митовете на българската история", както е написано в заглавието на интервюто с него на радио Дойче веле от 19 март. Забележително е, че пак е от „онзи" край – белгийски фламандец. Учил в университета в Гент, филолог, историк и белетрист, както пише в Интернет. Всъщност журналистът от радиото представя четвъртото издание на неговия „Исторически речник на България". Първите са издадени малко след промените в България през 1989 г.Та, какво научаваме от интервюто с месьо Детрез? Българската историческа наука била тежко обвързана и подчинена на политически цели, което деформирало погледа на учените. Черта на българската историография била да се сакрализират личности като Левски, Ботев и Паисий, което не било научно, защото едва ли не у нас било забранено те да се критикуват. Нашите историци говорели само за кланета и хайдути, а не пишели за икономическия и социален просперитет на българите по време на османския период. Според Детрез българите тогава печелели добре, пътували в чужбина, учели се там. Е, имало девширме – „кръвния данък", чрез който българските деца са насилствено отнемани от семействата и превръщани в мюсюлмани. Какво пък толкоз, по този начин им се давало възможност за социално развитие. Познато, нали? Всеки, който е чел Кийл, ще види веднага сходството.По-нататък Детрез продължава с Византия. Още от Паисий у нас тръгнала омраза към гърците и отричане на всичко византийско. То, белгиецът си остава на нивото на науката от края на XVIII в. Иначе щеше да знае, че българските медиевисти отдавна са възприели определението на Дмитрий Оболенски за „Византийското съобщество" (The Byzantine Commonwealth). В него Българската империя играела водеща политическа роля, а българската християнска култура има основополагащо място в тази общност на култури под един знаменател.Така достигаме до „гвоздея" в интервюто с Раймонд Детрез – отношенията с Република Северна Македония. Впрочем смятам, че цялото интервю е направено заради този въпрос, а всичко казано преди това е само баласт. „Има хора с македонско национално съзнание, което е безспорно, те винаги са били македонци – реди пламенно Детрез. - Според мен е абсурдно, ако една страна не може да стане член на Европейския съюз заради исторически проблеми." Белгиецът много обичал да цитира американския дипломат Ричард Холбрук, който по време на дискусиите между сърби и хървати при разделянето на Югославия казал: „No more bullshit, no more history" („Стига толкова глупости, стига с тази история"). „Това трябва да се каже и за целия македонски въпрос" – завършва Детрез.И тук идва пасажът, след който напълно се шашнах, докато четях интервюто на журналиста от Дойче веле. Казах си, че или той нещо е объркал думите на белгиеца, или аз нищо не разбирам от история: „Македонците трябва да признаят, -декларира Раймонд Детрез, - че в миналото техните предци са се наричали българи, а българите да признаят, че сегашните македонци вече не са българи - те са македонци, които имат свой език, който е пълноправен език." С две думи – „хем вълкът сит, хем агнето цяло!"Е, как бе, месьо Детрез, да стане тази работа? Оставете американците, които си нямат национална история. Ами ние, българите, как ще обясним на децата си, че цар Самуил може да е македонски цар, при положение, че победилият византийски император сам се нарекъл Българоубиец? Как да ги накараме да повярват, че братя Миладинови не са събирали „български песни", както пишат те самите, а „македонски", както ги кръщават днес в Скопие? Как да обясняваме защо през XIX в. възрожденските просветители във Вардарска Македония Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович отбелязват на книгите си, че са написани на „препростейши български език"? Как да им разкажем защо в градове като Скопие, Прилеп, Велес, Охрид, Битоля, Тетово през същия век масово се създават български, а не македонски, общини, училища и читалища.Няма как, месьо Детрез. Ето защо ние, учените от Национален кръг „За Македония", сме поставили две простички условия, които ония край Вардар трябва да приемат. Впрочем те отговарят на същите идеи, които самият Раймонд Детрез поставя в своето интервю пред Дойче Веле. А те са: 1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония); 2. Езикът, на който се говори в днешната РСМ до 1944 г., е български и е променен по изкуствен начин, като е превърнат в нова езикова норма.À propos, месьо Детрез, препоръчвам веднага да бъде махната статуята на граф Балдуин Фландърски от центъра на белгийския град Монс, защото е носител на „див национализъм"! Да, онзи същият, който през 1205 г. нападна вероломно България и след като бе разбит при Одрин, изгни в тъмниците на Търновград!