Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Директорът на болницата в Курило пред "168 часа": При нас няма насилие. Уволнила съм 60 души за лошо отношение

При нас не се случват такива неща. Няма бой с пръчки. Не са намерени и в сградата. Не знам за другите болнични заведения, които са проверявани. Отношението ни към хората, които се лекуват, е добро. Не мога да коментирам следите от колана по тялото. Това, което мога да кажа, е, че нощни смени във всяко едно отделение кара по една сестра и един лекар. Те се занимават с настанените при нас. В нито едно отделение нямаме петима души на работа, както се изисква. Тотален недостиг на персонал."

Това коментира директорът на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова пред "168 часа". Тя обясни още, че лично е уволнявала персонал заради лошо отношение към болните: "Разделила съм се с 60 души заради подобни ситуации".

Дотук директорите, които излязоха с позиция относно констатациите в доклада на Европейската комисия, казват, че основният проблем за всички е липсата на персонал

и ниските заплати, които медицинските лица вземат. При проверка на делегацията е установено, че във всяко посетено от тях лечебно заведение е имало абсолютен недостиг на хора, които да се грижат за пациентите. Така например в болницата в Бяла се оказало, че на лекуващите се им се налагало да помагат на служителите на отделенията при усмиряването на по-буйните жители на сградата. До това се стигало поради недостатъчния брой сестри и лекари. В "Св. Иван Рилски" пък пациентите били принудени да почистват някои от стаите.

Особено тревожен бил и фактът, че в част от болничните заведения нощни смени карали само по един лекар и санитар. Те трябвало да отговарят за огромен брой хора.

Според специалистите качеството на персонала също било ниско, а обучението - прекалено неадекватно. Освен всичко това някои служители били задължени да пътуват до психиатричните болници, тъй като сградите били разположени в по-отдалечени райони.

Всички тези минуси увеличавали риска от малтретиране на живеещите в домовете.

Какво обаче ще стане с пациентите, ако те бъдат изкарани от психиатричните заведения.

"Това е прекалено сложен процес - обяснява служителка в един от домовете за психично болни в България пред "168 часа". - Там живеят хора със съдебни решения. Кой ще се заеме да обжалва тези решения, за да ги изкара от домовете? Повечето, да не кажа почти всички, са без роднини или близки. Ако имат такива, те не ги търсят. За защитените жилища се говори от десет години. Но те не се правят, защото това е свързано с прекалено много средства. После трябва да се дадат на частници, кой би ги взел? Няма кой. Трябва да се оборудват, да се поддържат. Много сложно. В момента Европейският съюз ни натиска, но просто животът тук е такъв. В другите страни например има манастири, до които са построени цели сгради. В тях се настаняват хората, които имат нужда от специализирана помощ. Там се лекуват. При нас това не виждам как ще се случи. Ако стане нещо подобно, то това няма да е в близкото бъдеще. Ще отнеме много повече от седем години."

Според нея условията в дома зависят и от общината, в която се намира медицинското заведение.

"Изключително важно е какви пари се отпускат както за служителите, така и за дома - обяснява сестрата. - За никого не е тайна, че както преди много години, така и сега домовете, които са по-близо до София, са по-добре. Просто открай време е така."

Относно поведението на работещите специалисти в психиатричните заведения, в които комисията е отчела нередности, тя казва, че грешките били главно на ръководството.

"Директорът е най-важен - смята служителката. - Той трябва да следи за това хората, които ще започнат работа, да са квалифицирани и да преминат през сериозно обучение. Той е човекът, който трябва да държи на работещите и да гледа как те изпълняват задълженията си.

Ако види някакви нередности, ако види такова лошо отношение, което е описано в този доклад, мигновено трябва да уволни медицинските лица, които са се държали така.

Да удряш болен човек, да скубеш, да риташ или дори да обиждаш, е просто забранено."

Според сестрата за медицинските заведения от този тип трябват много опитни служители.

"Младите, които постъпват сега на работа, не могат да бъдат оставени без лекар, без някой да ги наблюдава - обяснява тя. - Те са по-нервни, трудно сдържат емоциите си, прагът им на търпимост е доста по-нисък. В случая те ще трябва да работят с пациенти, които не осъзнават действията си, не разбират и какво говорят. Може да се случи да посегнат, да те обидят. Но това не е нещо изненадващо. Все пак те не разбират действията си. В този момент, ако ти си сестра, не трябва да удряш човека или да му крещиш. Трябва да го успокоиш, така че да не буйства повече. Насилието над тези хора със сигурност няма да доведе до нищо добро. Трябва обаче да има редовни проверки. Според мен веднъж месечно е желателно да минава група, която да следи състоянието както на дома, така и на пациентите. А не да идват веднъж на 3-4 години."

Една от основните мотивации за работата остава заплащането. Според запознати в психиатричните заведения, които комисията е проверила, основната заплата била 790 лв., и то към днешна дата. Съвсем доскоро служителите получавали минималната работна.

"Колкото и да не ми се иска да го казвам, парите, които бъдещите медицински лица ще получават, са от огромно значение - сигурна е служителката в дома за психично болни. - В крайна сметка, колкото и да обичаш работата си, без заплащане просто търсиш друг вариант. В тези домове няма хора, защото е трудно. Трябва да си стабилен емоционално, в противен случай можеш да рухнеш. Младите хора, които постъпват, въпреки че такива са рядкост, виждат, че това, което ще правят, не е никак лесно. В следващия момент при ниска заплата си казват, че могат да отидат другаде и да вземат по-добри пари. Така те изобщо не се задържат при нас."