Hа 2 декември на 94-годишна възраст си отиде бившият френски президент Жискар д'Естен. Макар и на преклонна възраст, покосеният от усложненията на COVID-19 френски политик предизвика световна новина.

И това е нормално, тъй като с твърдите си проевропейски възгледи той остави трайна следа не само в родината си, а и в политиката на Стария континент и света.

По ирония на съдбата станал държавен глава на 48 години - един от най-младите президенти на Френската република, живя и най-дълго в сравнение със съперниците си за най-високия пост - Франсоа Митеран и Жак Ширак.

Валери Мари Рене Жорж Жискар д’Естен е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц, в окупираната по това време от Франция Германия. Баща му е чиновник, работил за френските окупационни сили, а макар и по линия на една от любовниците на краля, майка му се явява

пряк потомък

на Луи XV

По време на Втората световна война, още на тийнейджърска възраст, Жискар се присъединява към френската съпротива в окупирания Париж. Впоследствие през 1944 г. се включва в танков батальон и за проявена храброст в последните месеци на войната е награден с военен кръст (Croix de Guerre).

По-късно работи известно време като учител в Монреал, а след като завършва Националната школа по администрация, започва работа в данъчната служба.

Семейните му връзки с големия бизнес и аристократичният му брак с Ан-Аймоне през 1952 г. са важни предимства в бързия му политически напредък. Едва 30-годишен той е член на Националната асамблея, а на 33 е назначен за младши министър.

След 5 години, през 1962 г., главоломната му кариера продължава - назначен е за

министър на

финансите при

Дьо Гол

Любопитното е, че генералът явно не му е гласувал голямо доверие, тъй като прогнозирал, че младият амбициозен политик един ден ще го предаде, но ще го направи "елегантно". И в известен смисъл предсказанието му се сбъдва, когато през 1969 г. Жискар оглавява вътрешната дясна опозиция срещу референдума на Дьо Гол за премахване на Сената - горната камара на френския парламент. В крайна сметка това допринася за унизителното поражение и оставката на Дьо Гол.

А когато наследникът на генерала Жорж Помпиду умира внезапно през 1974 г., представяйки се като модерна и умерена алтернатива на строгия консерватизъм на голизма, Жискар д'Естен обявява, че ще се кандидатира за Елисейския дворец.

По това време обича да се рекламира като "консерватора, който обича промяната" и "нормален президент". И действително неговата президентска победа, макар и извоювана на втори тур с минимална преднина пред Франсоа Митеран, донася по-свежа и модерна атмосфера в Елисейския дворец, особено след задушния следвоенен авторитаризъм на генерал Шарл дьо Гол и Жорж Помпиду.

Тя може да бъде усетена в реформите, които предприема: намаляване на възрастта за гласуване от 21 на 18 години, въвеждане на развод по общо съгласие и узаконяване на абортите, протекция за създаването на високоскоростната железопътна мрежа TGV във Франция и

насърчаване на ядрената енергетика

като стълб на френската независимост.

Д'Eстен е и първият френски кандидат за президент, който оценява и използва телевизионни изяви, за да стимулира предизборната си кампания. А вече дошъл на поста, провежда множество модернизиращи реформи, включително за разхлабване на държавния контрол върху финансираните от държавата радио и телевизия.

В същото време критиците му наблягат на факта, че е крайно консервативен в други области. Така например той отказва да премахне смъртното наказание и трима души са

екзекутирани

с гилотина

по време на неговия мандат. Въпреки това рейтингът му на държавен глава е много висок, докато през 1979 г. не настъпва Втората световна петролна криза, която до голяма степен изкарва икономическата му програма извън релси и води до рекордна инфлация във Франция.

Но той успява успешно да се противопостави на световния икономически колапс, като ускорява кампанията за европейско единство. За целта използва близкото си приятелство със западногерманския канцлер Хелмут Шмит. Така двамата убеждават европейските си партньори да провеждат редовни срещи на върха и да създадат европейската парична система.

Именно по инициатива на Жискар лидерите на най-богатите страни в света се срещат за първи път през 1975 г. - събитие, което се превръща в годишните срещи на върха на клуба Г-7. В международен план Д'Естен е и първият западен лидер, който подкрепя съветския генерален секретар Леонид Брежнев за сключването на споразумението от Хелзинки.

Смята се, че с Маргарет Тачър като британски министър-председател не са работили леко и не е имало много топлина в отношенията им.

“Тя не беше много проевропейска -

ще каже той в свое интервю години по-късно. - Беше горещо пробританска и виждаше Европа като голяма зона за свободна търговия."

Затова и когато в последните години се заговори за Брекзит, бившият френски президент не беше изненадан и го окачестви просто "като връщане към един по-ранен етап на отношенията с Великобритания".

Независимо от успехите му в националната и международната политика, когато е на 55-годишна възраст, кариерата на Д'Естен преживява внезапен упадък. След 7-годишния мандат въпреки повишеното доверие, с което се ползва, изведнъж всичко се срива през

“черната есен”

на 1980 г.

Разказвайки за последните месеци от кампанията на Жискар д'Естен, журналистът Стефан Дени обобщава: "Това беше хроника на фаталните случаи". Моментът на рязката промяна, довела Жискар до катастрофа, е 10 октомври 1979 г. На тази дата влиятелният сатиричен седмичник Le Canard enchaine ("Окованата патица") публикува статия, с която стартира "диамантената афера". В нея читателите откриват, че през 1973 г. диктаторът на Централноафриканската република Жан Бедел Бокаса твърди, че е дал диаманти на Д'Естен по времето, когато е бил министър на финансите. Стойността на подаръка, изчислена от вестника, е 1 милион франка, красива и голяма цифра, която поразява духовете на французите в контекста на икономическата криза.

Всички знаят за любовта на президента към Африка. Самият той нееднократно е споделял възхищението си от природата на Черния континент и колко обича да ходи на лов там. Затова и всичко звучи достоверно.

Все пак отначало въздействието на компрометиращата информация върху електората е слабо. Необходима е поредица от повтарящи се статии, за да се вградят диамантите в политическото въображение на хората.

Добре известно е, че невинните хора обикновено не се защитават добре, и Жискар д'Естен не прави изключение от правилото. На 27 ноември по време на телевизионно интервю той

отговаря хладно

на журналисти,

които отново го питат какво е спечелил от тази афера. "По отношение на ценностите, които съм получил като министър на финансите - не само категорично отричам, но се отнасям с презрение към подобни обвинения. Низките неща трябва да се оставят да умрат от собствената си отрова."

Независимо от всичко анкетите остават много благоприятни - действащият президент води срещу Митеран с 60 на 40. Но след няколко седмици, когато левицата обвинява президента, че иска да я прикрие, аферата вече се превръща в държавен скандал. На агитационните плакати младите социалисти залепват големи диаманти вместо очите на Жискар. Ефектът върху обикновените хора е незабавен. Изпитаната рецепта за дискредитиране още от времето на Мария-Антоанета работи безпогрешно.

Психологическото въздействие е огромно. В очернящата кампания се включват и журналистите от Le Monde, които излизат с голямо разследване по случая. И всичко това независимо от факта, че по-късно предоставените документи за дарението ще се окажат фалшификати. Оказва се, че "диамантите" са два полускъпоценни камъка, подарени в плакет като образец от индустрията за изработване на инструменти за рязане в младата африканска държава. А що се отнася до стойността им - след експертиза тя накрая ще бъде намалена до няколко хиляди франка. Но когато четири дни преди втория тур Le Canard enchaine този път разкрива мрачното минало на министъра на бюджета Морис Папон, вече става безпощадно ясно, че Д'Eстен

не може да спечели

Според съветниците му обаче не всичко е загубено, защото все още има истинска атомна бомба, която може да преобърне резултата - снимка на Митеран, разговарящ с водача на колаборационисткото правителство през войната маршал Петен. В този момент проличава истински

благородният характер

на президента - въпреки оказания му натиск той категорично отказва да излъчи компрометиращите за противника му кадри.

Все пак въпреки лошите поличби като добър тактик Д'Eстен говори по телевизията за важността на ядрената си програма и на 5 декември отключва изключителна помощ за фермерите. Твърде късно, защото авансът му се топи и на 5 януари 1981 г. губи изборите.

Франсоа Митеран става новият президент, а въпреки достойното си държание Жискар получава прякора Monsieur Ex - Господин бивш.

Куриозното е, че на практика Д'Естен сваля набедения за негов приятел африкански диктатор. През януари 1979 г. френската подкрепа за Бокаса е почти изчезнала. Чашата прелива, когато между 17 и 19 април голям брой ученици в столицата Банги са арестувани след протест срещу изисквани от държавата училищни униформи с образа на Бокаса върху тях. Убити са около 100 деца, като се предполага, че Бокаса е участвал лично в клането.

Следва успешен преврат, при който френски войски нахлуват в Централноафриканската империя и възстановяват на власт бившия президент Давид Дако.

По-късно самозабравилият се Бокаса, който се е обявил за император на африканската държава, е обвинен и осъден на смърт за убийство и канибализъм. Присъдата му обаче не е изпълнена, тъй като междувременно той се е укрил в Кот д'Ивоар. Нов процес се провежда, когато през юни 1987 г. Бокаса се явява лично с адвокатите си. На него бившият диктатор е оправдан по обвиненията в канибализъм, но е признат за виновен за 20 убийства и присвояване. Той отново е осъден на смърт, но е помилван и вместо това получава доживотен затвор. Умира от инфаркт през 1996 г.

В периода между 1989 и 1993 г. Жискар д'Естен е избран за член на Европейския парламент. А през 2002 г. той се връща в светлината на прожекторите, когато е избран да оглави конвенцията, натоварена с изготвянето на

конституция на Европейския съюз

Самият Д'Eстен обаче така и никога не е напълно реабилитиран пред френското общество от присмеха и подозренията заради случая с Бокаса. Голямо разочарование за него се оказва и фактът, че изготвената от него европейска конституция е отхвърлена от френските гласоподаватели на референдум през 2005 г. По-късно той коментира, че "отхвърлянето на конституционния договор от избирателите във Франция е грешка, която трябва да бъде коригирана".

Въпреки достойното му поведение до последно не спират и опитите да бъде очернен с евтини компромати.

Така е и когато през 2005 г. той и брат му закупуват замъка Естен във френския квартал "Аверон", който преди това е бил собственост на адмирал Д'Естен. Семейството на Жискар д'Естен няма пряка връзка с починалия военноморски офицер и отново има много критики, че по този начин се опитва да си пробие път към висшето общество.

През 2009 г. пише роман, наречен "Принцесата и президентът". В него се разказва за афера между по-възрастен френски държавник и измислената Патриша, принцеса на Кардиф. Критиците му веднага виждат в героинята едва прикрита Даяна, принцесата на Уелс, която той наистина е посрещал навремето с възхищение. След това никой вече не слуша Жискар, който настоява, че аферата е "измислица" и плод на въображението му на писател. Но компроматите не спряха. Дори през май тази година германска репортерка обвини в съда 94-годишния Жискар - "сетила се", че през 2018 г. възрастният политик я бил опипвал по време на интервю.