Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Медицината в Древен Египет

Практики на лечителите от времето на фараоните се използват и в наши дни

Всяка велика цивилизация има приоритети в развитието си и изненадва с постиженията си в определена област дори съвременните хора. Често ни е трудно да оценим напълно напредъка, който хора, живели преди хиляди години, са постигнали както в изкуството и науката, така и в технологията, а и в цялостната философия на живота.

На пръв поглед древните египтяни са познати най-вече със забележителните си постижения в монументалното строителство и сравнително по-малко се говори за успехите им в медицината. Но се оказва, че според съвременните изследвания грижата за здравето в долината на Нил преди хиляди години е била не по-малко учудваща от издигането на пирамидите, а много египетски медицински практики се използват и до днес.

Папирусът на Еберс е написан приблизително през 1550 г. пр. Хр., но се смята, че е бил копиран от по-ранни текстове още от 3400 г. пр. Хр. Той представлява свитък от 110 страници с дължина в разгънато състояние около 20 метра, съдържащ около 700 лечебни и магически формули. Има и специален пасаж, в който се отбелязва, че сърцето е главният "снабдител на кръв, която се движи по специални канали, прикрепени към всяка част на тялото".

В папируса на Еберс, наричан още "Книга на сърцата", са описани подробно и психичните разстройства. Състояния като депресия и деменция са също са добре обхванати. Той съдържа цели глави, засягащи диагностициране на бременност, контрацепция, гинекологични заболявания, чревни, паразитни, очни, кожни заболявания, стоматология, хирургично лечение на абсцеси и тумори, кости и изгаряния.

Успешното установяване на бременността и определянето на пола на бъдещото дете се основава на факта, че урината на бременната жена кара зърнените култури да покълват по-бързо. Ако детето е от мъжки пол, урината ще накара пшеница да покълне, а ако е от женски - пониква ечемик. Изследването има цели 75% успеваемост и затова същите тестове са били използвани в Европа чак до Средновековието.

Абортите са правени чрез въвеждане на топло масло и мазнини във влагалището. За контрацепцията папирусът на Еберс казва:

"За да спре една жена да бъде бременна, било то една, две или три години, се взема част от акация, колоцинт, фурми, фино смлени в мед, влакната се навлажняват с тях, въвеждат се във влагалището й".

В същото време кърмачетата са били кърмени в продължение на три години и това се насърчава: "Нищо не е по-полезно от майчиното мляко". "За да се появи млякото на майка, която трябва да храни дете: речен костур, пържен в масло." Само в случаите, когато и това не помогне, тя трябва да прибягва до краве мляко, съветва още древният документ.

Папирусът на Едуин Смит показва зашиване на незараснали дълбоки рани с игла и конец. За тях се препоръчва през първия ден да се третира със сурово месо, впоследствие заменено със смес от стягащи билки, мед и масло или хляб. Известно е, че суровото месо е ефикасен начин за предотвратяване на кървене. Медът е мощно хигроскопично средство (абсорбира вода) и стимулира секрецията на бели кръвни телца - естественият първи защитен механизъм на организма. Що се отнася до прилагането на вкиснат или плесенясал хляб - по рецепта от Древния Египет то се практикува в европейската медицина дори по времето на Ренесанса, но чак през 1928 г. Александър Флеминг извлича пеницилин от плесени и 17 години по-късно е отличен с Нобелова награда за медицина за откриването на първия антибиотик.

Но явно са имали и още по-големи постижения. През 2011 г. беше открита египетска мумия с изкуствен пръст на крака, заедно с част от стъпалото. Първоначално се смяташе, че той е добавен към вече мъртвото тяло, за да може да го обслужва в задгробния живот. Но изследователи от университета в Манчестър установиха, че фалшивият пръст на крака вероятно е бил използван като устройство за осигуряване на равновесие - най-старата протеза в света. За целта те направили триизмерно копие на оригиналния палец от дърво и кожа. Наели доброволци със сходни травми - липсващи големи пръсти на крака. Обувайки ги с древни сандали, учените използвали система за измерване на налягането, за да проверят дали навремето е било възможно да се ходи в тези обувки. Доброволците са помолени да се разходят, докато им се измерва походката и стилът на ходене, и се оказало, че протезата е пълноценна и удобна. Откритието е публикувано в Journal of Prosthetics and Orthotics в наши дни, а пръстът от дърво и кожа е направен за жена, която вероятно е живяла между 950 и 710 г. пр. Хр.

Лекували ли са древните египетски лекари злокачествени заболявания, четете в новия брой на сп. "Космос"