Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Студеното досие за убийството на Емил Кюлев се стопли за кратко край процеса срещу Килърите Емил Кюлев на представянето на годишния финансов отчет на компанията му няколко месеца преди да бъде убит.

Покушението срещу банкера преди 15 години, който бе на върха на кариерата си, бе обявено за политическо - в деня, когато двама министри коментират негативния доклад на ЕС за липсата на правосъдие у нас и 3 дни преди местните избори

26 октомври 2005 г., Димитровден, 9,15 ч сутринта. На правителственото трасе бул. “България” вали дъжд от куршуми. Мишената е най-големият в застрахователния бизнес към онзи момент и собственик на седмата по големина банка в България - 48-годишният Емил Кюлев.

Макар само от 2000 до октомври 2005 г. в България да са извършени 150 показни убийства, екзекуцията на Кюлев е неочаквана и хвърля в шок държавата. Убит е един от най-крупните предприемачи, чийто бизнес е легален. Убийството на Кюлев се нарежда по значимост до това на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г.

По зла ирония на съдбата Кюлев е разстрелян, докато тогавашните министри на вътрешните работи и правосъдието Румен Петков и Георги Петканов дават пресконференция в Министерския съвет, на която обясняват какви мерки ще предприемат след критичен доклад на Европейската комисия за престъпността и съдебната система у нас. Банкерът е убит три дни преди местните избори. “Това убийство няма нищо общо с убийствата досега, при които очевидно ставаше дума за разправа между различни престъпни групировки в сферата на организираната престъпност. Към Емил Кюлев не е имало заплахи, той самият не се е чувствал застрашен. Това престъпление цели дестабилизацията на страната. Цели удар по държавата и държавността и европейската ориентация на България”, заявява Румен Петков от парламентарната трибуна и обявява (поредната) война срещу престъпността. Тогавашният премиер

Сергей Станишев и главният

прокурор Никола Филчев

определят покушението

като политическо убийство

15 г. след разстрела на Емил Кюлев разследването за екзекуцията му е спряно, извършителят, поръчителят и посредникът не са открити, част от бизнеса му е наследен от семейството му, друга част е собственост вече на сериозни чуждестранни инвеститори.

Известно е, че екзекуторът на шефа на финансовата група ДЗИ го е чакал на метри от кръстовището между бул. “България” и “Димитър Несторов”. Без маска на главата дебнел в храсти пред бл.15 на булеварда, явно добре запознат с маршрута на бизнесмена. Той никога не се е движил с охрана, защото е бил убеден, че бизнесът му е видим и ясен, а ако някой иска да убие някого, може да стане и при куп бодигардове.

Джипът БМВ на Кюлев, който идвал от “Бояна” по булеварда, намалил заради задръстването преди кръстовището. Наемникът се приближил и открил огън с картечен пистолет девети калибър с парапатрони. Банкерът седял до шофьора.

Аутопсията показала, че са го улучили 7 куршума. Повечето били в главата, три от тях останали в тялото му. По дрехите му не били открити проектили. На местопрестъплението били намерени 15 гилзи от картечен деветмилиметров пистолет. Оловото надупчило десния преден прозорец на джипа, а рикоширали куршуми счупили и стъклото на шофьора, който също бил ранен. Джипът, който се движел в средната лента, след раняването на шофьора завил леко надясно и се ударил в ауди.

Кюлев не е бил заплашван. За това говерел и фактът, че в последната сряда в живота си отново пътувал без охрана. Нещо повече - той никога не се движел с гардове, дори често карал сам автомобила си. Точно затова политици съзират в показната екзекуция, която поради липсата на охрана е можела да се случи навсякъде, а не в час пик на един от най-оживените столични булеварди, опит да се разклати държавата.

По-късно през деня МВР разпространява фоторобот на предполагаемия килър. Според разследващите от СДВР той бил около 28-годишен, висок 1,70 м, с изпито продълговато лице, с мустаци и брада под формата на вертикална лента под долната устна. Носел шапка. Пак според криминалистите убиецът се измъкнал в проход между входовете на същия блок, който отвежда към задната улица “Енос”.

Два часа след убийството тялото на Кюлев е откарано в Съдебна медицина за аутопсия. Погребан е на 30 октомври. На опелото му в катедралата “Св. Неделя” се стичат хиляди, сред тях десетки представители на бизнеса, политиката, общественици, интелектуалци. Опашката от чакащите да се простят с банкера се извива по площад “Св. Неделя”. Неизвестни гамени обаче го прекъсват с фалшив сигнал за бомба, която уж била поставена в храма.

За да се покаже, че наистина се тръгва на кръстоносен поход срещу престъпността, дните след убийството са белязани от многобройни полицейски акции. Баретите и жандармерията са изведени по улиците. МВР стартира акция “Респект”.

Над 2500 души, десетки

коли и офиси са проверени,

140 са задържани, сред

които братята Красимир и

Николай Маринови -

Маргините

Тогавашният зам.главен прокурор Христо Манчев призовава да се създаде спецзакон срещу организираната престъпност или специални текстове в действащото законодателство. Всъщност подобни текстове за борба с организираната престъпност са създадени през 2010 г. с въвеждането на специализираното правосъдие у нас. Главният прокурор Никола Филчев и вътрешният министър Румен Петков оглавяват кризисен щаб с представители на прокуратурата и МВР.

Куршумите застигат Кюлев, когато е на върха на бизнес начинанията си. В популярна по онова време класация на полското списание “Впрост” на 100-те най-заможни в Източна Европа той е класиран на 73-о място със състояние от 500 млн. долара.

Бизнес кариерата му

стартира през 1988 г.,

когато създава

“Контракт Кюлев”

- фирма за административноправни услуги. Преди това от 1981 до 1988 г. работи в МВР. Впрочем баща му Александър Кюлев, на когото е кръстен и първородният му син, също е служител на МВР, бил е полковник.

Пред 90-те години на миналия век Емил Кюлев участва последователно в създаването на “Туристбанк”, “Туристспортбанк”, “Търговска и спестовна банка”, “Българо-руска инвестиционна банка”, “Росексим”.

През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, а през 2001 г. заедно с Илия Павлов (също покойник) и Васил Божков (в момента се укрива в Дубай, защото има 18 обвинения) основават бизнес клуб “Възраждане”.

През 2002 г. е избран за “Мистър Икономика”, купува ДЗИ и основава едноименната българска финансова група, която има и пенсионен фонд. Собственик е и на комплекс “Ривиера” до Варна, хотел “Сандански”, чифлик край Мелник. В годината на смъртта си е ангажиран с проекта “Супер Боровец” .

В първите часове след екзекуцията Румен Петков очертава четири работни версии, като една от тях е и тази за разправа, водена от икономически подбуди. Изводът е, че не става дума за убийство от стремеж за запазване или заемане на нов пазар, а за друг тип посегателство - към българската държавност.

Седмица след убийството на Кюлев за лидери на група на мокри поръчки са обвинени братята Маргини. Според обвинението те организирали покушения срещу контрабандиста Иван Тодоров-Доктора, ген. Любен Гоцев и покойния финансист Никола Дамянов . Братята са окончателно оправдани през 2012 г.

Скоро гръмките обещания за война срещу престъпността са позабравени и нещата си влизат в обичайния за България коловоз, а разследването на убийството на банкера започва да затихва. То е спряно през 2008 г.

Изведнъж през 2010 г. прашасалите папки са на път да бъдат изтупани. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов загатва, че МВР може и да е на път да разкрие покушението. Покрай разкриването на бандата за мокри поръчки, известна като Килърите, разследващите открили някакви факти около екзекуцията му. По това време в ареста бяха бизнесменът Георги Вълев, Петър Стоянов-Сумиста и още няколко души, разследвани за убийствата на Юри Галев, великотърновския адвокат Петър Лупов и бизнесмена Румен Рачев от Шумен. Сред задържаните е и Георги Петков-Дачи, към когото имаше съмнения, че е физическият стрелец по Кюлев.

По-късно Дачи отпадна от групата на Килърите, но го осъдиха за два опита за убийства. Основната версия за връзка на Килърите с убийството на Емил Кюлев беше за спорове около Тракия банк. През 1999 г. тя е влята в Росексим банк на Кюлев. Преди това акционер в Тракия банк е бил братът на Георги Вълев Таньо. Тогава е имало спор за акции на стойност 57 млн. лв. между Вълев и Кюлев, включително в съда.

Свидетели по делото "Килърите" свързаха сагата с акциите на Тракия банк и с други две убийства - на адвокат Петър Лупов и на Румен Рачев, който е трябвало да бъде посредник за уреждане на отношенията между Вълев и наследниците на Кюлев.