Покушението срещу банкера преди 15 години, който бе на върха на кариерата си, бе обявено за политическо - в деня, когато двама министри коментират негативния доклад на ЕС за липсата на правосъдие у нас и 3 дни преди местните избори

26 октомври 2005 г., Димитровден, 9,15 ч сутринта. На правителственото трасе бул. “България” вали дъжд от куршуми. Мишената е най-големият в застрахователния бизнес към онзи момент и собственик на седмата по големина банка в България - 48-годишният Емил Кюлев.

Макар само от 2000 до октомври 2005 г. в България да са извършени 150 показни убийства, екзекуцията на Кюлев е неочаквана и хвърля в шок държавата. Убит е един от най-крупните предприемачи, чийто бизнес е легален. Убийството на Кюлев се нарежда по значимост до това на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г.

По зла ирония на съдбата Кюлев е разстрелян, докато тогавашните министри на вътрешните работи и правосъдието Румен Петков и Георги Петканов дават пресконференция в Министерския съвет, на която обясняват какви мерки ще предприемат след критичен доклад на Европейската комисия за престъпността и съдебната система у нас. Банкерът е убит три дни преди местните избори. “Това убийство няма нищо общо с убийствата досега, при които очевидно ставаше дума за разправа между различни престъпни групировки в сферата на организираната престъпност. Към Емил Кюлев не е имало заплахи, той самият не се е чувствал застрашен. Това престъпление цели дестабилизацията на страната. Цели удар по държавата и държавността и европейската ориентация на България”, заявява Румен Петков от парламентарната трибуна и обявява (поредната) война срещу престъпността. Тогавашният премиер

Сергей Станишев и главният

прокурор Никола Филчев

определят покушението

като политическо убийство

15 г. след разстрела на Емил Кюлев разследването за екзекуцията му е спряно, извършителят, поръчителят и посредникът не са открити, част от бизнеса му е наследен от семейството му, друга част е собственост вече на сериозни чуждестранни инвеститори.

Известно е, че екзекуторът на шефа на финансовата група ДЗИ го е чакал на метри от кръстовището между бул. “България” и “Димитър Несторов”. Без маска на главата дебнел в храсти пред бл.15 на булеварда, явно добре запознат с маршрута на бизнесмена. Той никога не се е движил с охрана, защото е бил убеден, че бизнесът му е видим и ясен, а ако някой иска да убие някого, може да стане и при куп бодигардове.

Джипът БМВ на Кюлев, който идвал от “Бояна” по булеварда, намалил заради задръстването преди кръстовището. Наемникът се приближил и открил огън с картечен пистолет девети калибър с парапатрони. Банкерът седял до шофьора.

Аутопсията показала, че са го улучили 7 куршума. Повечето били в главата, три от тях останали в тялото му. По дрехите му не били открити проектили. На местопрестъплението били намерени 15 гилзи от картечен деветмилиметров пистолет. Оловото надупчило десния преден прозорец на джипа, а рикоширали куршуми счупили и стъклото на шофьора, който също бил ранен. Джипът, който се движел в средната лента, след раняването на шофьора завил леко надясно и се ударил в ауди.

Кюлев не е бил заплашван. За това говерел и фактът, че в последната сряда в живота си отново пътувал без охрана. Нещо повече - той никога не се движел с гардове, дори често карал сам автомобила си. Точно затова политици съзират в показната екзекуция, която поради липсата на охрана е можела да се случи навсякъде, а не в час пик на един от най-оживените столични булеварди, опит да се разклати държавата.

По-късно през деня МВР разпространява фоторобот на предполагаемия килър. Според разследващите от СДВР той бил около 28-годишен, висок 1,70 м, с изпито продълговато лице, с мустаци и брада под формата на вертикална лента под долната устна. Носел шапка. Пак според криминалистите убиецът се измъкнал в проход между входовете на същия блок, който отвежда към задната улица “Енос”.

Два часа след убийството тялото на Кюлев е откарано в Съдебна медицина за аутопсия. Погребан е на 30 октомври. На опелото му в катедралата “Св. Неделя” се стичат хиляди, сред тях десетки представители на бизнеса, политиката, общественици, интелектуалци. Опашката от чакащите да се простят с банкера се извива по площад “Св. Неделя”. Неизвестни гамени обаче го прекъсват с фалшив сигнал за бомба, която уж била поставена в храма.

За да се покаже, че наистина се тръгва на кръстоносен поход срещу престъпността, дните след убийството са белязани от многобройни полицейски акции. Баретите и жандармерията са изведени по улиците. МВР стартира акция “Респект”.

Над 2500 души, десетки

коли и офиси са проверени,

140 са задържани, сред

които братята Красимир и

Николай Маринови -

Маргините

Тогавашният зам.главен прокурор Христо Манчев призовава да се създаде спецзакон срещу организираната престъпност или специални текстове в действащото законодателство. Всъщност подобни текстове за борба с организираната престъпност са създадени през 2010 г. с въвеждането на специализираното правосъдие у нас. Главният прокурор Никола Филчев и вътрешният министър Румен Петков оглавяват кризисен щаб с представители на прокуратурата и МВР.

Куршумите застигат Кюлев, когато е на върха на бизнес начинанията си. В популярна по онова време класация на полското списание “Впрост” на 100-те най-заможни в Източна Европа той е класиран на 73-о място със състояние от 500 млн. долара.

Бизнес кариерата му

стартира през 1988 г.,

когато създава

“Контракт Кюлев”

- фирма за административноправни услуги. Преди това от 1981 до 1988 г. работи в МВР. Впрочем баща му Александър Кюлев, на когото е кръстен и първородният му син, също е служител на МВР, бил е полковник.

Пред 90-те години на миналия век Емил Кюлев участва последователно в създаването на “Туристбанк”, “Туристспортбанк”, “Търговска и спестовна банка”, “Българо-руска инвестиционна банка”, “Росексим”.

През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, а през 2001 г. заедно с Илия Павлов (също покойник) и Васил Божков (в момента се укрива в Дубай, защото има 18 обвинения) основават бизнес клуб “Възраждане”.

През 2002 г. е избран за “Мистър Икономика”, купува ДЗИ и основава едноименната българска финансова група, която има и пенсионен фонд. Собственик е и на комплекс “Ривиера” до Варна, хотел “Сандански”, чифлик край Мелник. В годината на смъртта си е ангажиран с проекта “Супер Боровец” .

В първите часове след екзекуцията Румен Петков очертава четири работни версии, като една от тях е и тази за разправа, водена от икономически подбуди. Изводът е, че не става дума за убийство от стремеж за запазване или заемане на нов пазар, а за друг тип посегателство - към българската държавност.

Седмица след убийството на Кюлев за лидери на група на мокри поръчки са обвинени братята Маргини. Според обвинението те организирали покушения срещу контрабандиста Иван Тодоров-Доктора, ген. Любен Гоцев и покойния финансист Никола Дамянов . Братята са окончателно оправдани през 2012 г.

Скоро гръмките обещания за война срещу престъпността са позабравени и нещата си влизат в обичайния за България коловоз, а разследването на убийството на банкера започва да затихва. То е спряно през 2008 г.

Изведнъж през 2010 г. прашасалите папки са на път да бъдат изтупани. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов загатва, че МВР може и да е на път да разкрие покушението. Покрай разкриването на бандата за мокри поръчки, известна като Килърите, разследващите открили някакви факти около екзекуцията му. По това време в ареста бяха бизнесменът Георги Вълев, Петър Стоянов-Сумиста и още няколко души, разследвани за убийствата на Юри Галев, великотърновския адвокат Петър Лупов и бизнесмена Румен Рачев от Шумен. Сред задържаните е и Георги Петков-Дачи, към когото имаше съмнения, че е физическият стрелец по Кюлев.

По-късно Дачи отпадна от групата на Килърите, но го осъдиха за два опита за убийства. Основната версия за връзка на Килърите с убийството на Емил Кюлев беше за спорове около Тракия банк. През 1999 г. тя е влята в Росексим банк на Кюлев. Преди това акционер в Тракия банк е бил братът на Георги Вълев Таньо. Тогава е имало спор за акции на стойност 57 млн. лв. между Вълев и Кюлев, включително в съда.

Свидетели по делото "Килърите" свързаха сагата с акциите на Тракия банк и с други две убийства - на адвокат Петър Лупов и на Румен Рачев, който е трябвало да бъде посредник за уреждане на отношенията между Вълев и наследниците на Кюлев.