Неизвестни писма разкриват: комендантът Алдимир Желязната ръка пазил замъка в Свищов до последния си дъх

Болярска чаша за вино и монета сред най-важните открития при разкопките

Тухла с латински надпис от IV-V век доказва последното римско присъствие у нас

Дракула превзема замъка през 1461 г., а данни показват, че той е от български произход

Уникална болярска чаша за вино, малка монета от XIII век и името на последния комендант, бранил докрай царския дворец на цар Иван Шишман. Това са новите археологически находки, на които се натъкна проф. Николай Овчаров при започналите разкопки в крепостта Калето край Дунав, станала известна като резиденцията на Дракула. Посветени на

625 г. от смъртта на българския владетел

и гибелта на последните му два замъка - в Свищов и Никопол, те хвърлят светлина върху последните дни от живота му.

Още в първия ден на експедицията бе намерен един от най-интересните предмети - голяма чаша за вино, наричана пахар. Тя е украсена в най-добрия стил на търновската художествена керамика. На столчето има две дупки за окачване, което подсказва, че е висяла на колана на някого от българските боляри, каквато е била традицията на Второто българско царство по онова време.

Два дни по-късно екипът на проф. Овчаров се натъкна и на малка монета в хоросана. Учените смятат, че тя датира от строежа на крепостта, който е през XIII век.

Освен керамика и монети археолозите откриха изключително важни и

неизвестни до този момент писма на цар Иван Шишман

за последните месеци от живота му. В тях са описани имената на двама от тримата коменданти на оцелелите му крепости през двете години, преди да падне Търновското царство. Без съмнение единият от тях е бил командирът на гарнизона в Свищов, който е бил вторият по големина град след Никопол. “С голяма степен на сигурност може да твърдим, че

името му е било Алдимир

- обясни проф. Овчаров. - Той е бил от кумански произход, каквито са били много български боляри през XIV век. Името му се превежда като Желязната ръка и той напълно отговарял на него със своите енергични действия. Вероятно обаче споделя съдбата на Иван Шишман и е бил убит, заедно с останалите му последни командири, защото не са предали вярата на своя цар.”

Интересното е, че отбраната на Калето описват няколко османски хронисти, които са

силно впечатлени от масивния дворец

Всъщност свищовската крепост е една от най-подробно документираните, с много исторически документи още от 1395 г.

“С неприкрито чувство за уважение Мехмед Нешри говори за отбраната на няколко крепости от държавата на цар Иван Шишман, те са две-три, но може би най-много се спира на Свищовската крепост - посочва проф. Овчаров. - Почти наизуст помня неговите думи, в които той казва, че турците предлагат да се предаде крепостта, но комендантът отказва и укрепва мястото. Следват тежки сражения в продължение на няколко дни. Замъкът е отбраняван до последно.

Пада едва тогава, когато свършват запасите. По-късно османците разбират колко важна е тази крепост, тъй като тя пази един от бродовете на река Дунав, и я укрепяват допълнително. Тя съществува чак до XIX век и

играе важна роля като защита на Османската империя.”

Битките не успяват да разрушат Калето и тя е запазена много добре векове наред. Именно по тази причина още през 2019 г. екипът на археолога започна разкопки на мястото. Почти веднага бяха открити десетки находки, свидетелстващи за разцвета на Свищов. Бяха намерени монети, сечени от цар Иван Шишман преди османското нашествие по нашите земи. Между тях имаше и римски, както и такива на византийския император Андроник II и сина му Михаил.

“Излязоха и други находки от керамика, които ни казват доста за интензивния живот, който се е водил тук в продължение на столетие - споделя проф. Овчаров. - Допускам, че

може да има и църква,

на базата на част от корниз, който открихме. Натъкнахме се и на нещо много интересно - върху една тухла намерихме част от отпечатан латински надпис от IV-V век, на който се чете латинското съкращение за кохорта. Нашата хипотеза е, че става дума именно за последния период от присъствието на римляните в този район.”

Със старта на разкопките учените преминаха през калдъръма от началото на XIX век и пласта от опожаряването на крепостта, след което достигнаха до по-долния слой от XV-XVI век.

Артефакти доказаха, че през този период крепостта Калето е била резиденция на румънския граф Влад Трети Цепеш, по-известен с прозвището Дракула. Смята се, че

той превзема замъка през 1461 г.,

но пребивава в него през суровата зима на 1462 г., когато Дунав замръзва изцяло, а той се сражава с османците. Неговата армия е значително по-малка, но Влад компенсира с агресивност, ум и неочаквани акции.

“Тогава Влад със своята армия прекосява реката и започва да атакува крайдунавските крепости - разказва проф. Овчаров. - Всичко това знаем много добре от едно негово запазено писмо до унгарския крал. Страната през това време се очертава като най-сериозната сила по пътя на османските орди към сърцето на Европа. В това писмо

Влад призовава крал Матиаш

да дойде да му помогне, защото той вече е започнал голямата кръстоносна битка за утвърждаването на християнството и възпирането на османците, като е преминал Дунав и е завладял много крепости. Тук се проявява неговата жестокост, той описва доста стриктно колко хора са екзекутирани от него. Няколко десетки хиляди загиват в тази акция. Само в Свищов той пленява и забива на кол 400 турци.”

За тези сражения свидетелстват и

намерените много характерни гюлета за кулеврини

(оръдия, използвани не по-късно от XVI век - бел. ред.), които с голяма точност показват достоверността на историческия извор, даващ информация за сблъсъците между граф Влад Цепеш и османците.

Любопитното е, че проф. Овчаров заедно с колегата си проф. Пламен Павлов категорично заявиха, че Дракула е от български произход и изложиха доказателства за това.

Археологът посочи като пример, че истинското име на румънеца е Йоан Влад или Йоан III. Това име е характерно за България, но не и във Влашко. Освен това всички български царе от XIII и XIV век

задължително носят първо име Йоан

Овчаров припомни, че името идва от българския светец покровител Йоан/Иван Рилски.

Резиденцията на Дракула ще бъде реставрирана от община Свищов, но дотогава археолозите се надяват да открият нови парчета от пъзела за живота на цар Иван Шишман.