• Нека родителите да са чувствителни към ритъма на хората, на които поверяват живота и бъдещето си, казва Човека паяк

• Само в България безумията могат да се героизират

- Г-н Кристоф, проведохте експерименти в язовир Бенреш, в Черно море, качвайки се на различни морски атракциони. Какво бихте посъветвали родителите и фирмите, които предоставят подобни услуги?

- Исках да тествам на собствения си гръб кои от различните надуваеми плавателни съдове са най-подходящи за дете - при каква скорост и какви натоварвания тази дейност от развлекателна може да стане опасна. Единият атракцион бе голямата кръгла платформа, която е за повече хора, пробвах и другия тип - "донът с дупка", където всички сядат около нея, или "геврека", който е и за един човек. Всичко зависи от скоростта на големите модели, които постоянно са позиционирани над водата, но при "геврека", ако този, който управлява моторната лодка, е твърде бавен, тялото на възрастен човек го поддържа назад. Когато обаче засили, тогава и двата вида стават твърде екстремни за малко дете, защото то трябва да се държи много здраво дори когато е в спокойни, гладки води, като в езеро, камо ли в бурни морски вълни. 

Затова бих посъветвал родителите първо като мен да тестват съоръжения и плавателни съдове и да не се доверяват на никого, дори на себе си, в разумната и реалната преценка, ако имат някакво съмнение.

При фирмите, които предоставят подобни услуги, трябва да има корпоративна отговорност за безопасността, за да не се налага след това да бъдат обвинявани в колективно убийство, както е в Англия, когато има смъртен случай – от чистача до управителя. За тази цел те трябва да имат изградена колективна отговорност и е желателно да имат и социална отговорност, за да се развиват не само по-отговорно, но и устойчиво. Тогава според мен те биха мислили повече за човека клиент, отколкото за печалбата, и вярвам, че така биха я реализирали по-успешно. Но от друга страна, когато фокусът е предимно върху печалбата за сметка на сигурността, спокойствието и комфорта на клиента, фирмите си играят на руска рулетка. И освен ако не са някакви големи късметлии, рано или късно ще се стигне до голям гаф. 

- Кои други морски атракциони са опасни и защо?

- Българската черноморска ивица е дълга приблизително 378 километра. Но когато се говори за плажна ивица с пясъчни плажове, годни за къпане, тя намалява до около 130 километра.

Вчера направихме много яки тренировки, снимки и видео, под контрола на сертифициран във Великобритания специалист, за да имаме научно изследователска достоверна информация за водните, наземните и въздушните спортове, които се практикуват.

Установихме, че джетовете често се карат от хора без опит и без каски, а развиват големи скорости +/-100 км/ч, а те имат ограничена маневреност. Затова се стига до сблъсъци помежду им или с плувци, с лодки и същевременно няма достатъчен контрол от страна на спасителите. В Канада той е много силен, в Торонто и Водната полиция в езерото Онтарио веднага биха ви глобили, ако нямате жилетка или управлявате дори малък плавателен съд без книжка. 

Мен ме глобиха с $ 150 затова, че карах в езерото в Онтарио сам и без водна жилетка. Очевидно е, че за да се управляват канутa, каяци, SUP-бордове (stand up paddle), сърфове и кайтсърфове, се изискват умения, но често се практикуват от начинаещи без инструктор. При силен вятър кайтът може да завлече човек на брега или да го изстреля на височина. При внезапна промяна на времето (силен вятър/вълни) могат да бъдат изнесени навътре в морето. За съжаление те често се отдават под наем без обучение и без спасителна жилетка.

Парапланеризмът и мотоделтапланерите над морето също са опасни, защото са зависими от метеорологичните условия. При отказ на двигателя или неправилно управление падането може да е фатално.

Срещал съм се със смъртта лице в лице, тя е ужасно грозна, жестоко преживяване. За съжаление, никъде по света не съм виждал такова героизиране на безумието каквото забелязвам в България. 

- Вие сте спасител с огромен стаж, в тази ситуация със сегашните морски атракциони и имайки предвид случая в Несебър какво бихте посъветвал родителите - какво да проверяват, какво да правят и дали въобще да разрешават на децата си подобни забавления?

- Нека уточня, че съм само доброволец спасител от най-ранното си детство, защото от малък се научих да си помагам сам. Тук ще изброя две много показателни случки.

С приятелката ми бяхме на плажа на Costa del Sol в Испания, когато при нас дойде спасителка, за да ми обясни, че може би не съм запознат с местните закони и мерки на безопасност, но ако още веднъж ме види да плувам на дълбоко, ще ме глоби с 600 евро. Благодарих , че ме предупреди, но усмивката ми замръзна, когато получих един от най-ужасните SMS-и oт приятелката на Димитър Ламбов: "Грабчо загина, за да спаси детски живот".

Димитър Ламбов (Грабчо) и 39-годишният Иван Божанов си отидоха, спасявайки 9-годишно момче от удавяне в морето. Трагедията стана на неохраняем плаж Арапя, край Царево. Успели да извадят детето и майка му на брега, върнали се да помогнат на бащата, но силата на морето се оказала непредвидима и загинали.

Затова съветът ми към родителите е да са чувствителни към ритъма на хората, на които поверяват живота и бъдещето си. Ако усетите липса на контрол, подценяване на риска и неуважение към живота, съмнявайте се във всичко и поне проверете:

1. Жилетки и оборудване – настоявайте за спасителна жилетка, правилен размер и изправност на предпазните средства. Ако няма такива – не качвайте детето.

2. Персонал – погледнете дали хората, които управляват лодката/джета/атракциона, изглеждат обучени и внимателни. Ако ви се струват разсеяни или несериозни – това е червен флаг.

3. Техническа изправност – огледайте съоръжението: въжета, колани, дюзи, самата лодка. Ако не изглеждат поддържани, по-добре откажете.

4. Метеоусловия – не позволявайте участие при силен вятър, високи вълни или привечер, когато няма достатъчно наблюдение и светлина.

5. Реакция при инцидент – питайте директно какво се прави, ако някой падне във водата или се нарани. Ако няма ясен отговор – значи няма готовност. 

- Можете ли да кажете най-общо какво е правилното оборудване при спортове във въздуха или при спасителни акции на височина?

- С моя партньор Иван Корчев от Великобритания смятаме, че то включва минимум триточкова сбруя, винаги с двойна защита.

Като се използва двойно закрепване – ако единият анкер не издържи на натоварването или камшичния удар, вторият разпределя силата и предпазва човека. Има предно и второ осигурително окачване, гръбно за евакуация, както и латерално закрепване за специфични ситуации.

Моята позиция е ясна: Всяко оборудване трябва да бъде сертифицирано. Всеки, който иска да се занимава с подобна дейност – спортна или спасителна, - трябва да премине подготвителен курс. Само така можем да изградим култура на сигурност и да предотвратим бъдещи трагедии.

- Питам се има ли сила, която да задължи тези, които предоставят подобни услуги, да преминат обучение и да знаят какви са стандартите, под които не бива да падат?

- Да, има такава сила – но тя не е само законова, а и експертна. Законът може да задължи операторите на атракциони, водни спортове или въздушни демонстрации да преминат обучение и да спазват стандарти. Но истинската промяна идва, когато хора като мен – които са преживели реалния риск, видели са какво се случва, когато мерките липсват, и разбират опасностите – участват в създаването на тези стандарти. Така работихме в Техническата комисия към Министерството на труда в провинция Онтарио, където направихме новите промени в регулациите.

Преди да бъда поканен да съм член на този елитен екип инженери и представители на правителството, имаше поне 5 смъртни случая на година. 

Предложих няколко иновации в сферата на височинното строителство и за цели 10 години нямаше жертви. След като се върнах в България, загинаха четирима, падайки отвисоко. Това се дължи може би на човешкото отношение и уважението от страна на колегите, които подкрепяха новаторствата, които предлагах. В България е точно обратното и трябва много внимателно да се подходи, защото тук не се страхуват дори от законите, а конкуренцията в някои браншове като в алпийските и псевдоспасителни среди е безпощадна.

Само практиката и опитът могат да определят къде е границата под която не трябва да се пада. Формалните правила без експертно участие често са недостатъчни. Моята роля е именно да вдигна летвата, за да се развие адекватна методология.

- Бихте ли качили сина си на парасейлинг и какви мерки бихте взели преди това?

- Засега не, защото не съм пробвал сам парасейлинг, а не бих подложил детето си на нещо високорисково, ако сам не съм го тествал. Но предвид професионалната ми деформация, винаги бих използвал лична екипировка или дори бих купил на място въженца, които ползвам за укрепване, след като видях онези тънки карабинери за кръстните сбруи покрай случая в Несебър. Другата седмица мисля да летя над морето и да тествам много по-сигурни решения.

- Каква трябва да бъде превенцията срещу тази немарливост, заради която загина дете и която сякаш е навсякъде?

- Немарливостта в сферата на сигурността често изглежда като дребен пропуск, но в реалността тя струва човешки живот. В България трябва да има ясни стандарти за безопасна работа при атракционите и екстремните спортове. Само така можем да минимизираме инцидентите и да защитим живота на хората.

Моята идея е да създадем национална база данни с информация за прецеденти в екстремните спортове, реални случаи с опасни практики, прилагани не само от бизнеса, но и търговците на подобни услуги и екипировки, и да се разработят протоколи за безопасност на базата на опита от реални инциденти.

Лично аз събирам цялата налична информация чрез документални и видеоматериали и тя ще бъде достъпна за всички.