Бърз влак София - Варна, който тръгва като крайградски пътнически влак (КПВ) от Централна гара в 7.40 с прекачване през София - Север, откъдето се натоварваш на самия бърз влак.

Пристигам в 7.30, перон 13, на него е спрял влак - от новите на Сименс, на дисплея му отпред пише ПОДУЕНЕ - КОПРИВЩИЦА. Викам си - ааа, не е моят, ще си изпия кафето, този ще тръгне и ще дойде другият към София - Север. Хора се качват, други стоят на перона, минават минути, изпих кафето, нищо не тръгва и не идва, и понеже съм дъщеря на юнашко племе, израснала по времето на мутрите, пирамидите и Веска Меджидиева, у мен започва да се прокрадва злобно съмнение.

Провиквам се на едро, към целия перон - АБЕ, ТОВА ДА НЕ БИ ДА Е ВЛАКЪТ КЪМ СОФИЯ-СЕВЕР?

Случайна жена казва - ами да, ТОВА Е, бързо се качвайте, ще го изпуснете!!!

Хуквам към вратата, мислейки си - а тя ОТКЪДЕ знае, майка му с...., след мен още 10 човека с куфари, кучета, бохчи, всички се натоварваме успешно на КПВ. Вътре провеждам допълнително разследване и питам пътниците от упор: ГРАЖДАНИНО, ТОВА ЛИ Е ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ-СЕВЕР?, те потвърждават, аз се успокоявам и сядам.

Всички мълчим. Мисля си - я си представи, Красимира, ако си някакъв по-смотан нещастник или пък нещастник-чужденец, и видиш, че на влака пише ПОДУЕНЕ-КОПРИВЩИЦА, а ти си към СОФИЯ-СЕВЕР, и не желаеш да крещиш по пероните, какво се случва? Оставаш си на Централна гара и София-Север ще я покориш в некой по-добър ден. Защото БДЖ просто не е за скапани интроверти!

Докато чакаме КПВ да тръгне, дочувам зародиш на скандал. Кондуктор стои на главата на пътник, който обяснява, че си е купил билет за КПВ, но по някаква причина не може да го покаже (не разбирам каква). Започват се крясъци, заплахи от типа "просто ви предупреждавам", кондукторът се оттегля, на мъжа вече му излиза пяна на устата, вади някакви хартиени билети, търчи по кондуктора, говори си сам на висок глас, връща се обратно, чувам го, че казва "един и седемдесет струва тоя билет и тука скандали ще ми правят В ТАЯ П......А ДЪРЖАВА%§§§©§%%!!!!!!", като последните думи - с капслока, ги изрича с ултра възходяща интонация, от която всички в КПВ замръзваме, но се вижда одобрението в погледите ни. Аз започвам да се смея невъздържано на висок глас, защото часът е 7.45 и кортизолът ми вече е в небето от коприна.

Тътрузим се до София - Север. Слизаме, пресичаме пероните през релсите, бохчи, кучета, куфари, раници, скок-подскок, качваме се в бързия влак.

Сядам си на мястото, първа класа, червено кресло. Заспивам мигновено. Два часа по-късно вадя сандвич от раницата и се разгъвам в посока вагон-ресторанта, за да си купя нещо за пиене и да ям там.

- Една Фанта, моля.

- Каква Фанта?

- Ами, портокал.

- 3.50.

Почвам да ровя в портмонето, естествено - ПАК нямам никакъв кеш, защото съм от онези нещастници, които плащат всичко с карти и просто вчера съм забравила да взема и кеш. Един лев, 20 стотинки, а, намерих още 50 стотинки.

Плахо, с 5% надежда в гласа казвам "А с карта може ли?", но още докато задавам въпроса, вече си отговарям сама.

НЕ МОЖЕ С КАРТА, ТЪПАНАРКО. Не може с карта във вагон-ресторанта!

Казвам на жената - извинявайте, който е тъп и не си е изтеглил пари, няма да пие нищо, и тръгвам да се оттеглям, а тя ми отвръща:

- Само че във вагон-ресторанта не може да стоите без да си купите нещо. Със сандвича - на мястото си!

Ма викам, ще ида ида на мястото, разбира се. Как няма да си ида. И си отидох.

Сега съм си на мястото, откъдето пиша всичко това, изядох си сандвича, наближаваме Павликени и се сетих, че по подобен начин преди години влязох в Български пощи да пращам колет на брат ми в Австралия, и там ми казаха, че първо не знаят дали имат Австралия (но все пак я намериха) и второ - НЕ МОЖЕ С КАРТА. НЕ МОЖЕ. Може с транзистор или с телбод. Но с карта не може!

*В тая ****** ДЪРЖАВА, както би добавил изнервеният гражданин с хартиените билети.

*от Фейсбук