Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Официалният портретист на цар Борис ІІІ прославя България в САЩ

Kирил Василев е блестящ художник, нарисувал румънския крал Михай I и югославския крал Петър ІІ Караджорджевич, американския президент Хари Труман, папа Йоан ХХIII, както и портрети на цяла плеяда от известни личности на ХХ век, които му носят световна слава, но е останал почти непознат у нас. Причината - заради таланта си е избран да бъде автор на официалните портрети на цар Борис III, а още преди Втората световна война е емигрирал в САЩ.
Художникът е роден на 24 май 1908 г. във Видин и по спомените на съвременници е бил истински
вундеркинд
Започнал да рисува още на 3-годишна възраст, а първата си изложба Василев прави през 1914 г., когато е едва на 6. Нещо повече - даровитото дете се прочуло и скоро много видни българи искали да ги рисува.
Впоследствие продава повече от двеста портрета, като дарява огромна за времето си сума за фонда за подпомагане на пострадалите от войната. Първата му сериозна поръчка идва през 1922 г., когато на 16-годишна възраст е поканен да рисува генерал Лазаров. Образът на възрастния военен е така добре предаден, че му носи официално признание.
През 1925-1926 г. пътува из Европа - Мюнхен, Париж, Лондон... Прекарва и малко време при известния испански майстор на четката Игнасио Сулоага. Надявал се да му стане ученик, но бележитият портретист от баски произход, като видял работите на българина, му казал:
“Нямам на какво
да науча човек
като тебе!”
Влязъл в Софийския университет, но по настояване на родителите си там изучавал право и медицина и така си останал без диплома за художник. Въпреки това той продължил да рисува.
Стига се дотам, че в края на 20-те години на ХХ век към талантливия младеж за официален портрет се обръща и апостолическият визитатор у нас монсеньор Анжело Ронкали - бъдещият папа Йоан ХХIII. Картината е завършена през 1929 г., а за успеха й можем да съдим по ласкавите отзиви в пресата от онези години.
Вестник "Независимост" съобщава за събитието: “Н.В. ПР. Архиепископ Анжело Ронкали - папски пратеник за България, е поканил нашия известен художник портретист, г-н Кирил П. Василев, да нарисува портрета му в естествена големина в официални одежди. Портретът е свършен в 10 сеанса. Монсеньор Ронкали е останал възхитен от изработката и приликата на портрета."
А в. "Заря" от 21 август 1931 г. с гордост отбелязва:
“Портретът е извънредно сполучлив
Н. В. Преосвещенство е останал възхитен от портрета и е дал съгласието си, преди да прати портрета в Рим, да го даде за изложба у нас и в чужбина.”
Архиепископът останал в паметта
на Василев като приветлив човек с чувство за хумор, същевременно високоерудирана личност и опитен дипломат. След време той разказва, че духовникът обладавал мощен интелект и голяма доброта и винаги повтарял: "Търпение, търпение, търпение...", и както си спомня в едно интервю още тогава, бил сигурен, че един ден той ще стане папа.

И действително през 1958 г. Ронкали не само е избран за глава на Католическата църква, а и получава прозвището Добрия папа.
Но още през 1927 г. Василев започва серия от скици -
модели за един бъдещ портрет
на цар Борис III. Впоследствие се явява на конкурс и макар да няма художествено образование, безапелационно го печели. На 24 декември 1933 г., когато се чествала 70-годишнината на председателя на академията Любомир Милетич, между много други неговата творба впечатлила не кого да е, а самият княз Кирил, който пръв изказал възторга си. Последвали го и учените глави, които направо не могли да повярват, че той е създаден от младеж, който дори няма специално образование. В резултат са му поръчани три официални портрета на държавния глава, който е и най-популярният човек у нас в онези години. А през 1934 г. един от неговите портрети на царя в цял ръст е поставен в Народното събрание.
"Без да е школувал в някоя школа или художествена академия, самоук от дете в художествено отношение, да извърши тъй сполучливо своята задача, да може да предаде на платното вярно, както никой друг художник до сега, характерните черти на цар Бориса III, неговата стойка, неговия благ и кротък поглед, общата негова фигура - това е наистина голямо дарование, това е то
истинското дарование,
което се налага от само себе си - пише по този повод известният политик Иван Строгов във в. "Народна камбана". ... - И царският му портрет не може да се опише, понеже стои по-горе от всяка критика: той трябва да се види и да се съзерцава дълго, дълго време."
Парадоксално, но макар да не е завършил Художествената академия, по тяхна молба той рисува от натура и именити свои колеги и дори един от първите ректори на висшето художествено училище - Иван Мърквичка. Оттогава датира и една уникална негова скица на Владимир Димитров-Майстора на светъл фон.
Патронажът на двореца обаче още тогава му докарва и неприятности. Казват че главоломният успех му донесъл и завистта на академичната общност - как някой, който няма специално образование, може да бъде предпочетен за такива важни поръчки?!
По този повод през 1934 г. във в. "България" художникът Дончо Занков пише в негова защита: "В заседателната зала на Народното събрание е окачен портрета на Н. Величество Царя в естествена големина, изработен с маслени бои, аранжиран в бляскава и разкошна рамка. Рисуван е от младия художник Кирил П. Василев.
По този случай като по даден сигнал някои художници - професори от Художествената академия,
стръвно се нахвърляха на автора
на портрета.... Мой дълг е в качеството ми на негов колега да отбия отровните стрели, които отвред са насочени към него, от низка завист и непростителна злоба. Нека помнят тези, които го нападат, че може да дойде ден, когато ще се срамуват, защото никой не знае докъде може да развие своето божествено дарование този млад човек."
Въпреки това явно хулите и нападките не са престанали, затова през 1938 г. той твърдо решил да емигрира в Америка. Скоро му се удава и удобен случай - през 1939 г. е избран да представя България на Световното изложение в Ню Йорк.