Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петко Славейков: Конституцията е като да казвате леща на кебап Депутатите от Учредителното събрание

“Българите не са толкова безумни да се псуват и бият в събранието” - с този призив отхвърлят отзоваването на депутати

Опитът да се извоюва великденска ваканция е съсечен с думите: Руският народ дойде тук в студ и сняг да ни освободи, а ние сега искаме да си оберем крушите и нивята

Първите обсъждания за устройството в държавата са повече от комични.

Един от новите депутати

- някой си Помянов, недоумява как е възможно народният представител да защитава интересите на целия народ, а не само на своите избиратели.

Как така, след като е избран с мандат от частни общини, пита той. Веднага скачат всички юристи, които вкупом започват да му обясняват новите принципи.

Запазени са и много документи с диалозите около правилника, публикувани в "История на конституцията".

Ситуацията е повече от гротескна

От една страна, след 500 години робство всички искат да се изкажат. Тече истинска надпревара кой да застане на трибуната. Хората изгарят от желание да споделят своите ценни идеи за устройството на държавата.

От друга страна са руските юристи, които с ужас виждат, че така парламентът не може да работи, защото когато някой вземе думата, просто забравя да спре. Затова Петко Славейков публично призовава хората да се озаптят: "Да се избегнат бъркотиите в говоренето, защото, като първаци в парламентарний живот, ние често говорим и дето не трябва, и каквото не трябва".

Стъписани, депутатите се засрамват и дори един предлага руският юрист Лукиянов, подготвил проекта на конституцията, да може да говори с предимство когато реши и каквото реши, за да напътства депутатите. Той обаче възпитано отклонява предложението и подчертава, че равенството е принцип, който изключва привилегиите.

Смехотворно е и обсъждането

на точката, която допуска гонене на депутат от заседателната зала. Възникват естествени въпроси дали председателят на Народното събрание няма да използва този лост по свое усмотрение за саморазправа.

Едно от възраженията срещу тази точка е, че

“българите не са толкоз безумни да се псуват и бият в събранието,

но са хора благоразумни и сносливи. Тия не си позволяват насилия". Тъй като градусът на дискусията се повишава, се налага Петко Славейков да призове парламента да отхвърли това наказание и предложението му е прието.

Тъй като идеята на руснаците е да се дават свободите на българите постепенно, за да могат да ги контролират по-дълго, Славейков изригва: "Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свобода. (…)

Комисията иска да ни се дава свобода като комка,

малко по малко, защото ни бил слаб стомахът. Също като на човек, който дълго време е бил под затвор и който не трябва да се пуща изведнъж на видело, но по-напред да се тури в кафе-оджа, за да привикне. Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам. Но конституция консервативна, не разбирам. То прилича като да казва някой леща на кебап.

Те искат конституция, в която да вее нещо, с други думи, искат някаква вятърничава конституция. Искате народ свободен, а отнемате му свободата; искате правителство крепко и силно, но отнемате му силата; боите се от съприкосновение на правителството с народа и туряте преграда помежду им." Затова Славейков предлага проектът да се отхвърли, защото

слага окови

на свободата

"Народът не бивало да бъде свободен, защото тъй се родило в главата на някои си, които не би говорили по този начин дори и тогава, ако да бяха подкупени от нашите неприятели", ядосва се Славейков.

Разбира се, тогавашните депутати не са се различавали много от сегашните. За великденските празници през 1879 г. възниква предложение от 103-ма народни избраници да се гласува почивка от 24 март до 10 април.

Естествено, започва ожесточен спор. Едната група обвинява другата, че иска отпуск за кеф, а висшият духовник Мелетий произнася реч. Той недоумява как руският народ е

оставил всичко мило, за да дойде да се бие на Балканите

в студ и сняг. "А ний сега, когато трябва с готов материал да си построим народното здание, искаме да си отидем за празниците, защото нивята ни не били посеяни, крушите ни не били продадени и дюкяните ни не вървели добре. Нека, господа, останем тук, за да свършим устава. Сиротията очаква от нас наредба. Разходките да оставим настрана", заявява владиката.