Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 български села... Навсякъде в Босна има български манастири... В Босна всички говорят български..." Това ни съобщава арменският пътешественик Симеон Тбир Лехаци през 1608 година. Но какви са тези левенти, които говорят български език? Разбира се, това са потомците на прогонените векове по-рано от българските земи богомили.

Поп Богомил е митична личност. Тоест за него не се знае почти нищо конкретно. За пръв път се споменава в съчинението "Беседа против богомилите" на презвитер Козма: "Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя."

Като за всяка легендарна персона, за местоживеенето и за делата на небогоугодния Богомил битуват най-вече предположения, които си противоречат. Някои изследователи твърдят, че богомилството се е зародило на територията на днешна Северна Македония, и по-точно в планината Бабуна. Други предполагат, че ересиархът Богомил е започнал своята еретическа проповед отначало в района на столицата Велики Преслав. Учени като проф. Пламен Павлов обаче цитират Сръбския Синодик от 1222 г., създаден на основата на по-стари български и византийски извори – в него категорично се твърди, че

поп Богомил е действал в “българска Македония

при Филиповград".

Тоест в Пловдив и Тракия, което съответства на византийската топонимия от Средните векове.

Разпространено първоначално в областите Тракия и Македония,

богомилското движение създава там първите си църкви. В Западните Родопи възниква богомилската "църква Драговичия", а в Македония – "църквата България".

За богомилството има сериозни исторически извори, но битуват и доста мистификации. Една от тях е книгата "Богомилското учение" от Антон Дончев, станал известен под псевдонима Антон Глогов. Според родения в Етрополе автор богомилите са се наричали "общиари" и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси – нещо като знака на "Тойота". Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната – на разрушението.

Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си. Редица концепции, изложени в художествената литература като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите.

Но според проф. Тодор Балкански изложеното в книгата на Глогов за богомилите не отговаря на истината. Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т.нар.

“Тайна книга”, наричана още “Богомилско евангелие”,

с пълно заглавие "Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам". Нека видим кои са основните еретически моменти в богомилството, позовавайки се на "Тайната книга"? Първо - отрича се Старият завет; не Бог е сътворил света, а Сатаната. И второ - отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, "паднал ангел" – Сатана, чиито рожби уж са всичките човешки същества. А от будизма богомилите вземат назаем идеята за прераждането на човешките души.

До османските завоевания на Балканите вирусът на богомилската ерес се разпространява пандемично и успява да зарази половин Европа. Но след нахлуването на агаряните богомилството става неактуално – за него не се пише, нито се говори.