В България да се преструваш на здрав, за да заразиш с коронавирус колеги в цеха, е толкова нормален ход, колкото катаджия да си купи ресторант на търг за половин милион, а пенсионер, вместо да мята табла пред блока, да обстрелва с пушка деца на черешата.

Въобще не се впечатлявайте. Това са напълно рутинни действия на български граждани от 3 различни точки на страната в последните 24 часа.

Полицията разследва и трите изблика на нормалност, но с най-голямо затруднение - работничките с коронавирус от цеха в Доспат.

При тях конспиративният елемент се оказа най-застъпен. Жените от село Сърница гълтали всеки ден преди смяна по едно аналгинче, за да смъкнат температурата от заболяването и да заблудят останалите, че всичко е наред. Организацията вървяла по мед и масло допреди 2 дни, когато се получил “киндер сюрприз” (в цеха правят играчки за известните шоколадови яйца) - 68 от работничките се оказали болни от COVID-19. Това е повече от общо заразяваните за денонощие в цялата страна в последните няколко седмици. И, разбира се, веднага събира на заседание оперативния щаб за извънредни противоепидемични мерки. За да осъмнем в средата на юни с нови ограничения. В момент, когато парализираната от карантината икономика започва плахо да поема дъх.

Но най-забавното в "киндер аферата" е, че вместо срам от глупавата и безотговорна постъпка на работничките, предизвиква студена война между Доспат и Сърница, които се хванаха за гушите кой има повече заразени жени и кой всъщност е запалил новия клъстер. Какъв по-логичен конфликт, нали?

Преразказвам ви тези типични български сюжети от новините, за да напомня още веднъж с кого си имаме работа, когато става въпрос за населението на нашата любима страна.

Ако смятате, че нещо прекалявам, вижте и новината за трите учителки от софийска детска градина, които опитаха да скрият, че са разпускали през уикенда в новото огнище на вируса Сърница, за да се завърнат оттам с положителни тестове.

Нека да не се лъжем. Стремежът на българина да прецаква системата на дребно с цената на всичко, е системно мислене. И когато това системно мислене трябва да се пренастройва, е повече от задължително тоягата да се вкара в действие преди моркова.

В този смисъл идеята всички да си плащат глобите за нарушения по пътищата, преди да пресекат границата с Гърция за лятна почивка, е повече от отлична. Вече може би дори и в Народното събрание разбраха, че проблемът не е в размера на наказания, а в немощта на държавата да събира задълженията от актове и фишове.

Неадекватен социалистически закон от далечната 1969 г. за административните нарушения и наказания направи така, че събираемостта от глоби на КАТ в най-тежките години на прехода да е под 10 процента, и възпита поколения шофьори системно да нарушават правилата, защото няма възмездие. Един тарикат от София без книжка беше натрупал за 3 години 35 хил. лв. задължения.

В момента след активизиране на данъчните държавата събира около 50 процента от парите от глоби, но и това не е достатъчно, за да респектира шофьорите, както това се случва в съседна Гърция.

Така че отпадането на задължителното връчване на наказателното постановление трябва да се случи възможно най-скоро, а дотогава на всички гранични пунктове да се монтират ПОС терминали, където на път за ваканцията всеки шофьор да бъде така добър да си плати глобите, преди да отиде "на Гърция".

Тази идея всъщност е отпреди повече от 5 години. Но смислените промени в България по правило се случват или мнооогооо трудно, или никога.