Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Капанът на десетичната запетая

Учените, които още през 1996 г. клонираха овца, днес казват, че вирусът е непознат и не могат бързо да намерят лекарство

Децата през 70-те и 80-те години израснахме с мантрата за спанака. "Яж спанак, казваха, в него има много желязо, полезен е, ще станеш силен, здрав като желязо…." Представях си арматура на купчина, сигурно съм я виждала някъде като малка, защото с нея асоциирах "много желязо". Не можех да проумея как тая грозотия ще ми помогне да порасна, но когато си дете, вярваш сляпо на възрастните. Щом са казали, че спанакът ми е важен, ям го - с ориз, на супа, на салата, на каквото го сготвят.

На Запад възникна цяла субкултура

- "Попай морякът", комикси, филми, аз ли да слагам прът в колелото на прогреса! Докато един ден всичко, което ни крепеше, не се сгромоляса!

През 1981 г. в британски медицински журнал се появява статия, която напълно развенчава спаначената слава. Пише, че един век по-рано, през 1870 г., германският химик Ерих фон Волф изследвал съдържанието на желязо в зеленчуците, но като стигнал до спанака, нещо се разсеял (сигурно жена му е извикала от кухнята, че винервурстът е готов) и забравил да сложи една десетична запетая - получило се 35 мг желязо вместо 3,5 мг. И на всичкото отгоре си признават, че грешката е била забелязана десетки години по-рано, но решили да си траят заради рекламната кампания на Попай.

Децата на 70-те и

80-те са лидерите на

съвременното общество,

правят се на много корави, управляват процесите, но не могат да отрекат, че в онзи миг, когато заблудите паднаха, всички се почувстваха излъгани, зашлевени и унизени. Развенчаният спанак дори попадна сред големите илюзии на нашето време, описани в бестселъра на математика Самюъл Арбърсман: "Срокът на фактите: Защо всичко, което знаем, има срок на годност". По безспорен начин доказва, че познанията ни за света винаги са били само временни и неустойчиви.

Днес, изправена пред пик на COVID-19, мисълта за спанака още ме преследва. Вирус пълзи по планетата, не се знае с плюнка ли се предава, в облаци пара ли се разпръсква. А учените?! Същите, които още през 1996-а клонираха овцата Доли, измислиха наноботи,

внедриха ботокса, отглеждат бебета

в изкуствени матки,

вадят сперматозоиди през кожата и оплождат с тях яйцеклетки инвитро, ДНК отдавна я разчетоха, оперират ембриони, преди да се родят, правят мозъчни операции на пациенти в съзнание, внедриха роботи в лабораториите да им броят стотици милиони клетки в секунда, ползват 3D принтери, суперкомпютри, от стволови клетки органи могат да правят… Тези блестящи и красиви умове казват, че не могат да намерят лечение! Говорят за вирус, чийто геном китайците разчетоха за месец! Боже, дано не са сбъркали пак десетичната запетая!

Прочетох в нета една история: младият италианец

Паоло Джелано работил

в ресторант в Ню Йорк

и още в началото на епидемията чул да се носи слух, че в Русия имали жестоко антивирусно лекарство още от соцвреме. Трепело от раз и "китайския вирус", както го нарича Тръмп.

Истерията от заразата избухнала, ресторантите в Голямата ябълка трябвало да затворят. Италианецът и негов приятел решили да се приберат при семействата си в Умбрия, но полетите вече били препълнени. Прекачването им било чак в Москва.

Кацнали. Разходили се из руското летище, влезли в аптека. Паоло попитал за онова лекарство, имали го - две опаковки си купил, една за него и една за съпругата му. Надлежно заснел цялата история и я пуснал в YouTube: ето, купих си руското!

Веднага пламнала истерия! В Италия положението вече ставало тежко. Милиони започнали да си поръчват медикамента, на момчето взели да предлагат по 10 хиляди евро само за едната опаковка.

Въпреки че цялата работа изглеждала доста съмнителна, все пак се намерили западни учени да й обърнат внимание. Съветското хапче не е легално в ЕС, защото не е минало задължителните тестове, но те все пак предложили на руския производител да го разгледат и подложат на изследвания. Щото може пък и наистина да е панацея, знае ли човек! Руснаците обаче отказали! Защо да тестват продукт, който само от мълвата им носи милиони?

Спомнете си в тази връзка бележките по вратите на аптеките тези дни: "Няма: вигантол, селен, цинк, хинин…" Понеже някой беше обявил във фейсбук, че точно тези елементи борят китайския вирус, те изчезнаха. Заради мълвата.

Но пазарните механизми са досадно ясни, търсенето се определя от предлагането, нов двигател нямат! Въпросът е какво става в американските, израелските, руските и германските мозъчни тръстове, които тласкат науката напред и в мирно, и в пандемично време? Дали още местят десетичната запетая, или просто не могат да уточнят кой пръв, кога какво лекарство/ваксина ще извади? Можем да съдим само по посланията им:

Пускат учен по Netflix, който съобщава, че е

намерил начин,

инжектира антитела и

убива ковида за 20 минути,

армията щяла да го тества, обаче засега шотът е активен едва няколко месеца. Идеално, ще се купува редовно, не стихийно!

Съобщават, че вековната детска ваксина срещу туберкулоза БЦЖ създава имунна бариера и потвърди ли се, ще трябва да минем през нова инжекция. Добре, бе! Само я дайте и я слагаме!

Ама трябва и кръвни тестове да се плащат! Окей!

Изпробват силата на кръвната плазма от оздравели пациенти и твърдят, че действа. Както кажете, на всичко сме готови, за да продължи животът, да запретнем ръкави!

Затрупани сме с информация, лабораториите по целия свят врят и кипят, вървят експертни мнения и разсъждения, рейтингът расте, очевидно се готвим за бум в продажбите не на едно, а на цяла китка спасения. Обаче вече нищо не е същото, Попай залезе, рекламните кампании не са това, което бяха.

Човечеството е притиснато до стената и тази игра не му се играе. Все по-раздразнено хората се питат кому, по дяволите, е нужно финансирането на програмата за научни изследвания на Масачузетския университет да е колкото държавен бюджет? Защо да слушаме Световната здравна организация, след като потроши милиони за неработеща ваксина срещу маларията в Африка? Високоградусовият алкохол и цигарите последно пазят ли ни от коронавирус, или не?

В последния си роман, посветен на безверието и безизходицата между двете световни войни, Стефан Цвайг е написал: "В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат."

Ако запетайките не си дойдат бързо по местата, тази трезва мисъл ще обладае напълно общественото съзнание.